Loading...
PRопагандата умря – да живее PRопагандата.
Всички чуха този вик, но много от лидери дори и да са го чули, не го разбраха. Сега си мислите, че ще ви разкажа за мръсните манипулации и как през телевизиите ни промиват мозъците. Всъщност, няма да ви губя времето, това сте го чели 100 пъти. Клише е. А клишетата са клишета, защото са верни.
Ще пиша на политическите и корпоративни лидери. Да им обясня защо PRопагандата им вече не работи.
Уважаеми хора на отговорни постове, разполагащи с медиен ресурс:
През 1928 година, бащата на връзките с обществеността пише книгата Propaganda. В нея той излага принципите за манипулирането на общественото мнение през медиите. Една от най-важните опорни точки е използването на илюзорно безпристрастни източници на информация. В миналото манипулаторите са инвестирали огромни суми пари за създаването на бутафорни институти и псевдо-научни звена, които да излязат с „независима“ и „безпристрастна“ оценка на дадено събитие.
Силата на безпристрасния източник е, че той по-лесно преодолява здравословния и естествен скептицизъм и защитни реакции на всеки човек. Например, ако даден политик иска да изтъкне някаква своя заслуга за държавата или да защити трудна (или лобистка) реформа, за него одобрителното мнение на някакъв безпристрастен източник (учен, професор, анализатор, дипломат, институт, дори и университет) ще е изключително ценно, защото то ще бъде прието по-лесно и с по-малко скептицизъм от избирателя. В крайна сметка, политикът е директно заинтересуван да изтъкне заслугите си или да проведе реформата, докато безпристрастният източник просто изразява свое „независимо“ мнение. Така е и в бизнеса. Един потребител би повярвал повече на „независим“ институт или лаборатория, доказала, че новите гуми на Мишелин са с най-добро покритие, а не на самите Мишелин, тъй като последните ще правят пари от това.
В зората на 20-ти век, когато науката на връзките с обществеността се е зараждала, информационният поток е бил почти изключително еднопосочен – хората с медиен ресурс са използвали мас медиите като еднопосочен канал за „доставка“ на информация с цел формиране на обществено мнение. Замислете се за самата формулировка – връзки с обществеността. Самото наименование поставя свързващия се с обществеността извън самата общественост. Без да влизаме във философските аспекти (които всъщност са позитивни за съществуването на PR), самата технология на 20-ти век е правила публичните комуникации еднопосочни. Следователно, използването на „независими“ източници е било концентрирано само и единствено в мас медиите – телевизии и печат.
В България, информационните похвати на хората с медиен ресурс не са мръднали особено много от началото на 20-те години. Те продължават да залагат на бутащи техники чрез мас медиите, но информационният монопол на последните вече е разбит от плурализма на социалните медии в Интернет и в частност мрежите, блоговете и форумите. Социалните мрежи позволяват на всеки човек да се превърне не само в „независим“ източник на информация, но и да добие медийно влияние. Просто казано, всеки с Фейсбук и Туитър профил или собствен блог вече е малка медия, която бива възприемана като априори „независима“. И това са стотици хиляди, дори милиони хора единствено в България. Всеки сам по себе си е слаб, сравнен с мас медиите, но всички заедно и стъпващи на една априори „независимост“, силите се балансират и изходът от един двубой изобщо не е ясен.
А напоследък такива двубои се състоят почти ежедневно. Прес-офисът на правителството разпита Асен Генов и Комитата дали извадката от обещания на кабинета, следени в Politikat.net, е представителна, каква е методологията и други дреболии. Всъщност, тяхната сила да убеждават и влияят не е точността на статистиката им и представителността на извадката, а това, че са възприемани като „независими“ и „безпристрастни“. Колкото и критики да излеят правителствените служби върху Politikat.net, колкото и професори от НСИ да кажат, че не е представителна извадката, това няма да има никакво значение, а дори и ще има обратен ефект – ще подсили още повече възприятието за „независимост“. Мас медиите се опитаха да се направят на ударени, че протестиращите срещу закона за горите са пребили оператор, но „независим“ източник изкара в Интернет запис от събитието, който опроверга тези версии, и истината плъзна из Интернет за секунди. Министерство на Финансите заяви, че сме изпълнили критериите за членство в Еврозоната. Там някъде, някой от малките „независими“ профили във Фейсбук се досети, че всъщност става въпрос само за числовите критерии. Той даде обратна връзка, нещо почти невъзможно за мас медиите, и за дни стотици хиляди „независими“ източници вече си препредаваха информацията. Вчера, анонимен „независим“ доброволец на Витоша би тревога, че според него има целенасочено забавяне на гасенето на пожара и за по-малко от 48 часа, новината доби вирусност из „независимите“ Фейсбук профили и популярността й гони тази на президентски дебат. Колкото и да се обясняваше, че всички държави в Европа са зле и ние поради тази причина сме зле, „независимите“ малки медии в Интернет бързо убедиха хората, че има държави като Полша, Турция и прибалтийците, които се справят добре и всъщност проблемът е в нас. Псевдо „независими“ източници облъчваха през мас медиите, че АСТА била полезна и правилна, но малките „независими“ хора в Интернет разобличиха конспирацията и защитиха истината на улиците. И докато пиша тези редове, Европейският парламент отхвърли ACTA окончателно. И още, и още, и още примери…
Изводът е, че хората с медиен ресурс, били те политици или корпоративни лидери, просто вече нямат абсолютния монопол чрез мас медиите да формират обществено мнение чрез „независими“ и „безпристрастни“ източници. В абсолютни стойности, влиянието на мас медиите продължава да бъде огромно и дори нараства поради технологичния напредък, но в относителни вече то не е близко до 100% и милионите „независими“ малки медии в Интернет, били те Фейсбук, Туитър, Google+ профили, блогове или сайтове, надигат своята глава.
Историята малко прилича на библейската притча на Давид и Голиат. Мас медийният Голиат вече се клати под ударите на онлайн-медийния Давид, който съумя да разбие моно(олиго)полизирания информационен канал на „независимо“ мнение. В интерес на истината, обществото няма интерес нито Давид, нито Голиат да победи, а битката между тях да продължи вечно. Защото плурализмът и конкуренцията раждат качеството.
И накрая един ред не към хората с мас-медиен ресурс, а към останалите от нас: Пазете „независимостта“ и „безпристрастността“ си. Тя е вашето най-силно оръжие. Сто малки „независими“ източника в 21 век са по-силни от един голям, пък бил и той също привидно „независим“.
И е крайно време, науката връзки с обществеността, да се преименува на връзки между обществеността.
