Loading...
Кокошарника на продажните ни медии е пак превъзбуден и от там се разнася възмутеното кудкудякане на демократичните пернати. Особено се извисява това на претендиращия за гуру на „демократичната“ ни журналистика Иво Инджев. Развенчан от още по-демократичния си колега Георги Ифандиев и низвергнат от същия в геената, където ще горят душите на народните предатели и… агенти на ДС. В няколко убийствени филипики, под общото заглавие „Как службите ковяха „демократи“, му е отредил специално внимание в раздела „СС „Ивайло“ – филиграна на ДС и БКП“. Герой е и на статията му „Иво Инджев – ченге та дрънка, вервайте му“. Солидно подкрепен с документация от личното и работното му агентурно дело, го забожда като екзотичен инсект в хербария на мумифицираната бивша соц. агентура. Но, о чудо! Свидетели сме на процес, достоен за изучаване от научната общност.
Въпросния инсект, с многофацетно зрение, невероятно изострен слух за интриги и учудващо витален, като неизтребимите хлебарки е преминал отново през стадия на какавидата и в момента се е пръкнал, като многоцветна, пърхаща, демократична пеперуда, носена от свеж западен ветрец. Всъщност подобна трансформация преживя цялата бивша соцноменклатура, преродена в съвременната ни „демократична“ управляваща класа, владееща вече 90 % от капитала на страната ни. Процес, до болка познат на по-интелигентната част от нацията ни.
Четейки многословната тирада на Ифандиев с откъси от агентурни сведения на аг. „Ивайло“, особено ме досмеша доноса на немирясващия Иво, дори на почивка в Международния дом на журналистите на Златни пясъци. Че, видите ли, негов колега от Югославия е пробил дупки в преградата на евиния плаж и воайорствал на воля. Да-а-а, агент, та дрънка, дори на битово ниво. Бетер от „как Сийка“ на Чудомир! Дали, заради конспирацията, двамцата с „разработвания“ обект не са отдавали дължимото на божеството Онан, докато им излязат мазоли на кунките?
Апропо. Имам най-близка семейна приятелка, изкарала целия си трудов стаж до пенсиониране в тази бивша журналистическа Мека – Дома на Международната организация на журналистите. Тя може да разкаже такива неща за лапане на държавна баница от последния им пияница-директор, ръкоположен от брат си – същия Иво Инджев, докато е на сладките ръководни служби, като главен директор на БТА и в бранша си. Довел с некадърността си до фактически фалит този бисер на соц. туризма.
Всъщност се спирам на неговото поредно замеряне със зловонна злъч, но сега по може би най-популярния в момента френски, а също и холивудски актьор – Жерар Депардийо. Рупорите на балканския ни неолиберализъм писнаха в хор, като ощипани девици, че видите ли Жерар бяга от данъчния терор върху богатите в родината си, не къде да е, а в Русия! Ако данъчната му емиграция беше в Белгия, Англия, или дори на офшорен остров, събитието би се коментирало само от заинтересуваните среди във Франция.
Исото в „демократичния“ хор пак държи гласовития „Ивайло“. Изразил е възмущението си в пасквилчето си „Новият руснак Депардийо посети столицата на ГУЛАГ“. А именно в него, същият Иво – „Ивайло“ 5 години се е обучавал за бъдещото си агентурно и по съвместителство журналистическо поприще. Хвърлял е къчове на воля, в сладък студентски живот, славословейки съветския строй. Завършил института за страните от Азия и Африка – инкубатора за набиране на агентура в страните от Третия свят. Тананикайки – „Я другой такой страны не знаю, где так вольно дышет человек“. А сега нарича страната, която гостоприемно го е приютила – „Мордова“, ГУЛАГ? Как така, Ивайло, ох, всъщност Иво? Човек се обърква в тази твоя двойственост. Дори двуликия Янус би се засрамил от добре заучената ти многоликост.
Но, кого се мъчи да уязви този морален пигмей. Един колос! Велик артист и творец. Играл в над 140 филма и безброй театрални постановки. Лауреат на множество национални и международни награди. Признат от националната си и международна артистична и културна общност. И като всеки голям творец, с характерните за гилдията изцепки и скандални постъпки. А в тези среди и скандала е реклама. Но, на нашия човек вече не му допадат социалистическите виждания на Депардийо. Въпреки открития му бунт срещу популисткото и трудно осъществимо решение на Оланд за 75 процентен данък върху доходите на богатите. Платил е 145 млн. евро данъци в страната си!!! Кой у нас би се похвалил с такъв принос в бюджета на страната си. О, ако не бе демонстративното му благоразположение към Русия, същата тази наша либерална общност щеше да го славослови и носи на рамене. И досега мълчат като риби за плоския 10 процентен данък у нас. Докато в целия демократичен свят се прилага подоходен данък, нарастващ прогресивно, според величината на доходите. Което би дало възможност за допълнителни доходи в бюджета и по-справедливо преразпределение на националното богатство.
В момента заради благоразположението на Путин, скандалния артист е в окото на медийния ураган. Същия Путин, с който волю-неволю се съобразяват всички досегашни наши правителства и му удрят токове. Докато ресурсите на Русия, под управлението на Елцин, се разпродаваха на чуждестранните „инвеститори“, никой не поставяше под съмнение демократичното ѝ управление. В момента, в който Владимир Путин се изплю в супата на Запада, с решението си да национализира газта и нефта, Русия стана диктаторска и започна да потъпква човешки права. За пореден път Иво се прави на махаленския герой. Но кой би му повярвал?
А Депардийо бих оприличил на величав бронзов паметник. Дори напръскан с изверженийцата на кресливите журналистически свраки, те се измиват още от първия дъждец и не остава и следа от скудоумната им дрисничка.
