ЗА ЗЛАТОТО НА ЕДИН МИЛИЦИОНЕР … ИЛИ КАК В ДЪРЖАВАТА НА МАФИЯТА ЖИВОТЪТ НА ПРЕСТЪПНИКА Е ПО-СКЪП ОТ ТОЗИ НА ДОСТОЙНИТЕ МЪЧЕНИЦИ ОТ БИТКАТА СРЕЩУ КОМУНИЗМА

Вторник, 29 януари 2013 г. сутринта. Пред самия вход на Съдебната палата в столицата е прострелян Златомир Иванов. Втори ден животът на този опит за държава тече под знака на една… „барета“ – „златна“, а по-рано – „червена“. Всички телевизии, бдят на пост – зер, посегнали са на VIP – на „много важна личност“, какъвто е преводът на това съкращение от английски, възприето по света. Към какви вещества го прилагат у нас, ще стане ясно след малко. Дали въпросният Златко не е „VIP от световна величина“?…

21 юни 2010 г., около 15 часа по обяд. Горе-долу на същото място изневиделица е нападнат преподавателят по история и психология на правото в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ Янко Янков. И той има нещо общо с МВР от Живковата епоха. Само че с едно негово подразделение и от обратната страна. В средата на осемдесетте години световноизвестната правозащитна организация „Амнести Интърнешънъл“ го обявява за „политически затворник номер едно в България и номер три в Европа“! Което не го прави VIP, а тъкмо обратното.

 

 

За скъпата кожа на един престъпник

 

 

Във вторник, на 29 януари т.г. даже референдумът за това дали да се строи нова атомна електроцентрала или да, който трябваше да е етап от пътя за прикриване на суперкражбите на алчно червената фашистка мафия, беше забравен. България се завъртя в орбитата на Златко, наричан „Баретата“. Специалистите, напуснали „ония служби“, или зарязани от тях, отдавна са си казали мнението: „Сериозно поръчково убийство без сътрудничеството на полицията е невъзможно.“[1]

Нямам намерение да се извинявам никому: Златко „Баретата“ е бандит по дефиниция. Престъпник, каквито са всички милицонери – тайни и явни. Обслужвал е режима на комунистическата партия. Със изричен закон и тя, и установеният от нея антинароден държавен строй са обявени за престъпни.[2] Друг въпрос е, че това се оказа по-скоро декларация, от която не последва даже едно уволнение, камо ли лустрация… Съгласно формалната и юридическата логика обаче, участниците и съучастниците в престъпления са престъпници!

Златко Иванов е „класика в жанра“ на тоталитарната ни демокрация, според нашумелия до баналност израз. Борец, служител в (анти)Народната милиция, „червена барета“. „Прякорът му идва от времето, когато е бил служител на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) към МВР между 1991 и 1993 г. Напуска в знак на протест след ареста на негови колеги в Хасково, влезли в сблъсък със сутеньори. Заедно с него отряда напускат Пламен Галев и Ангел Христов, известни като Братя Галеви, както и подсъдимият понастоящем Алексей Петров.

Баретата винаги е демонстрирал уважение към безследно изчезналия Пламен Галев. За него казва, че е „човекът, който ме е създал така или иначе като някакъв командос“.“[3]

Днес „големият брат“ Галев се укрива от правосъдието. Не се опасявам, сигурен съм, че никой не го търси. То е като „шумкарското минало“ на другаря Тодор Замфиркьов-Живков… „Не съм ангел, но много от нещата, които се описват, не са така“ – това казва за себе си Златомир Иванов, известен като Златко Баретата, в телевизионно интервю за Би Ти Ви през 2004 г.“[4]

А как са? И защо девета година не разяснява истината? Може би ще издаде нещо за друг подобен „неангел“ – Le Pompier Soleil[5] от село Банкя, Софийско, понастоящем премиер?

Начинът, по който е прострелян, напомня почерка на атентатите срещу Илия Павлов и Емил Кюлев. Никой мислещ човек не се съмнява, че те бяха дело на професионални снайперисти от МВР. Вече не могат да питат учителя на убийците, другаря Филко Славов. Германия „демократично“ му осигури убежище…

Ако е така, защо „Баретата“ оцеля? Първо, това съвсем не е сигурно. Възможно е наказанието да включва бавна и мъчителна смърт.

Второ, според медиите, стреляно е с автомат „Калашников“. Всеки кашишк и редник като моя милост знае, колко „разсеяна“ е стрелбата на това оръжие, особено на „автоматичен режим“. Пък и при единичен огън не може да се сравнява с дългоцевните пушки, снабдени с оптичен мерник.

Извинете, но това не ме интересува и не е тема на настоящите редове. Тя не се отнася до стойността на живота въобще. Преди всичко думата ми е за нашата ценностна система, ако изобщо притежаваме такава. Някои имаме индивидуална, но обществена… То няма общество, какъв морал да дирим тогава в нещо, което не съществува. Навярно ще намерите повече материя във вакуума, отколкото нравственост в този провален опит за държава, собственост на алчно червената фашистка мафия.

За друго ми е думата. Но все за ценностите. Затова се връщам към началото.

 

 

Malo mori quam foedari[6]

 

 

Да, към 21 юни 2010 г. Струва ми се, че беше понеделник. Прекрасна гореща вечер, първата от онова лято. Двамата със съпругата ми вечеряхме под ореха на селската ни къща, когато около 20 часа телефонът ми позвъни. Тогава, подобно на всеки представител на простолюдието, притежавах такава подвижна машинка за постоянно проследяване. Сега съм като някой от семейство Ротшилд, отказал съм се от т. нар. GSM.

В ласкавата топлина на онова разкошно смрачаване, носещо надеждата за чудесно лято, се обади Мария Шахъмова. Тя е собственичка на електронния вестник „ФорумЪт“, единственото място, където не само обнародваха коментарите ми, но даже не променяха и дума. Имигрант от САЩ се обадил в медията й, за да потърси контакт с мен. Дали имам нещо против да предаде моя телефонен номер…

Побъбрихме малко за най-общи неща. Тъкмо си пожелавахме лека нощ, когато госпожа Шахъмова попита: „Как е вашият приятел Янко Янков?“ Когато от изненадата ми разбра за моята неосведоменост, разказа. В ранния следобед на същия ден нападнали и пребили Янко пред Съдебната палата в София. Никой никъде не съобщил. Самата тя узнала от сайта на Съюза на юристите демократи, основан и оглавяван от него.

Побързах да приключа разговора и със свито сърце позвъних на Янко. За най-голямо мое съжаление всичко се оказа вярно. Заварих го на легло в „Пирогов“. Все пак имаше сили за кратък разговор. Сподели как се бил запътил към главния „храм на Темида“, когато двама яки младежи се хвърлили върху него с някакви специални японски железни оръжия, използвани от т. нар. нинджи – бойците от тамошната мафия, наречена „Якудза“. Опитали се да го убият. Обаче от спорта и от комунистическите затвори Янков съхранил светкавичния си рефлекс. За частица от секундата успял да се дръпне. Благодарение на тази реакция, вместо върху главата му, ударите се стоварили върху неговото дясно рамо. Костите му били счупени на… пет места!

Пропускам подробностите, но ще бъда обстоятелствен, защото смятам, че е важно и то не само за мен или за Янко. Докато сега, заради един гангстер, всички медии пощръкляха, а репортерите им караулеха пред „Пирогов“ като гвардейците пред бившия мавзолей, тогава никой не обърна никакво внимание. Оставете това. Всички доктори от болницата за спешни случаи се втурнаха да спасяват милиционерския престъпник Златко Иванов, по-известен като „Баретата“. През онази седмица, в края на юни 2010 г., почти никой от т. нар. лекари не обръщаше внимание на Янко Янков.

Нямам представа кой плаща за лечението на бандита Златко. На Янко му поискаха… 1500 лева за операция! На всичко отгоре дни наред отлагаха операцията му. А болките били ужасни…

Открийте разликите, както се казва. Съгласно правилата на обявената със закон за престъпна комунистическа държава, Янко Янков е бил „злодей“. Защото се е борил за човешките си права. След дворцовия преврат на 10 ноември 1989 г. беше оневинен. Сещате ли се от кого? Ами да, седем от същите „съдии“, които навремето произнесли присъдата над него, този път отменили собственото си решение?! Шизофрения!

За разлика от него, във всяка що-годе нормална страна милиционерът Златко „Баретата“ би бил обявен за гангстер. Щом като настоящият режим полага толкова грижи за разбойниците и изобщо не му пука за борците срещу комунистическото робство, какъв е той? Точно така – бандитски. Точно толкова престъпен, колкото и предходният.

Не е ли фарс фактът, че го оглавява телохранителят на кървавия болшевишки диктатор, който, въпреки че лично е членувал в БКП и е трето поколение комунист, се е самопровъзгласил за… „антикомунист“?! Както и за ученик на правешкия каскет! Кое по тези земи е наред, та и миналото на Б.Б. да е порядъчно?…

 

 

У нас мафията си има държава

 

 

Преди ден като светкавица през няколко медии премина видеозапис от изявление на смятания за доста „десен“ председател на британската Партия на независимостта и евродепутат Найджъл Фаридж, който е начело на фракцията Европа на свободата и демокрацията в Европарламента. Нека го видим и чуем.

 

 

 

 

Забелязахте ли какво рече британският политик? Цитирам: „[България] е страна в ужасно състояние. Съдебната й система не е независима. Фактически мафията управлява икономиката.“

Не, мафията не само ръководи икономиката – комунистите не могат да управляват. Тя притежава държавата. Едно от „прегрешенията“ на моя приятел Янко Янков е, че преди повече от двадесет години пръв формулира: „У нас мафията си има държава.“ А през 2007 година го изрече в документалния филм на германската телевизия ZDF, озаглавен „Напред, но нека никога да не забравяме. Балада за български герои“. В него сценаристът Илия Троянов, смятан за най-успелия германски писател от български произход, разказва тъжната история на неколцина затворници на съвестта – борци против комунистическия режим. Сред тях е и Янко Янков, който казва:

 

 

 

 

 

Няма как Найджъл Фаридж, когото преди известно време пръв представих тук, да стигне до толкова дълбок и верен извод. Тъй като неговите познания за България са повърхностни и са получени от… мафията. От члена на предвожданата от него фракция в Европейския парламент, милиционерската креатура, мутрата Славчо Пенчев Бинев. „Архонтът“ беше един от главните герои на мутренските войни от началото на посткомунистическото безвремие, което си е продължение на милиционер-социализЪма с други средства. А други борчета, братята Васил и Георги Илиеви го пердашеха, където го срещнеха – с повод и без повод…

Преди митрополитите-ченгета да го архонтисат, в един от своите нощни поп-фолк клубове другарят „националист“ пускал стриптизьорки, с униформи на монахини. Те се събличали, танцувайки на колове, наподобяващи… кръстове! Сега не пропуска трапеза на милиционер-болшевишкия атеистичен синод и ви представлява в… Европарламента?!

Преди седмица бившият Сидеров „атакист“ Славчо Бинев се гушна с кума на Волен, члена на БКП Валери Симеонов Балевски и обяви съюз с неговата възстановка на партия СКАТ – пардон – „Атака“. Тя смърди на евтин коминтерновски парфюм от познатата някога серия „Духи Ленина“. И разчита на носталгията на червените старци. Затова е взела названието „Отечествен фронт“. Този път щели да ни спасяват „национално“, а не интернационално, както по-рано…

„Челичената“ пенсионерска организацийка на квартета „Валери Симеонов, Данчо Хаджиев, офицерите от ДС Стефан Солаков и Велизар Енчев“, е „изградена“ само от комунета и от пенсионирани ченгета, които партията-майка гуди за… „телевизионни водещи“ и политагитатори. Докъде е стигнала покварата и то цели 23 години и половина след „демократизацията“!

Кръговратът на милиционерщината е неприкрит и почти завършен. Чалгизация! Пълна – навсякъде и във всичко! От пожарникар-премиера, д-р инж. Б.Б., през д-р „Камата“, синдикалния „енергиен изобретател“ д-р Тренч, чак до депесар-философския „хидроинженер“, д-р Доганоглу.

Българийо!…

 

 

Медиите като посредници на мафията

 

 

Повтарям, преди три лета и половина случайно узнах, че Янко Янков е пребит. Случайно, или Бог си знае работата?… Понастоящем 99 на сто от населението, самовъзвеличаващо се като „народ“, все още не е чувало за трагичния атентат срещу този народен представител от Великото народно събрание. Колко VIP и чий пълномощник е Златко „Баретата“, че всички средства за всеобщо обезумяване са се посветили на безличието му?

Предупредих, че ще бъда обстоятелствен. Защото медийно, историята с покушението срещу Янко Янков също завърши като фарс. Веднага след телефонния ми разговор с Янко се обадих на Георги Жеков. Помолих го да разтръби по своя си начин, в който е ненадминат – чрез проникване в телевизионни предавания посредством отворените телефонни линии.

Речено, сторено. Следващата заран – вторник, 22 юни 2010 г., Жеков „пробил“ в сутрешното предаване на СКАТ. По ирония на съдбата друг мой приятел – Николай Колев-Босия гледал тази телевизия и чул. Незабавно ми позвъни. След моя разказ се постарал да раздвижи медиите. Никакъв успех. Зер, „политически затворник номер едно в България и номер три в Европа“, народен представител, председател на политическата партия „Либерален конгрес“ и на Съюза на юристите демократи не значи нищо в опита за държава, собственост на болшевишката мафия.

Накрая опрял до СКАТ. И там директорът разпоредил на потомствения комунист и офицер от Държавна сигурност Велизар Енчев да направи репортаж. Ето го вторият фарс, за който споменах… Нито една друга медия не прояви и грам интерес, както се казва.

Защо? Жал ми е за вас, ако не знаете, че всички те все така са в ръцете на никога неразпускания ЦК на БКП, ръководен от Политбюро. Днес има смяна на лицата, но не и на фамилиите. Живкови са представлявани не от Тодор и Людмила, а от Тодор и Евгения…

Пак по странно стечение на обстоятелствата, когато Янко Янков лежеше в „Пирогов“, оставен почти без грижа от медиците, техните усилия бяха насочени към друг бандит. Впрочем, предлагам сами да направите своите изводи за действията на неразградената комунистическа Система и нейните репресивни служби за компартийна сигурност от свидетелствата на самия Янко Янков.

 

 

 

 

Грешката във видеозаписа е моя. Галев, дето го починаха, е самоковският. Другите „Галеви“, съдружниците на „Баретата“, са в известна „неизвестност“…

Медиите ще продължат да следят съдбата на престъпника. Но нито една от тях не ще се сети за героя-политзатворник, както и за останалите вече малцина страдалци от концлагерите и затворите на комунистическия режим. Ще снимат пълнометражни игрални филми и телевизионни сериали, посветени на евреите. Без значение, че самият комисар по еврейските въпроси Александър Белев, изкарван „яростен антисемит“, е бил евреин. Такъв е бил дядо му по майчина линия. Той, майчиния му дядо, се родил в Италия с фамилно име Миланезе. Близък до двамата Джузепе – масона Гарибалди евреина Мацини, се преселил в Лом. Открил аптека. Шепа възрастни ломчани още я помнят…

Никой няма да отдели нито кино-, нито литературно произведение за героите от съпротивата срещу тоталитарната комунистическа тирания.

Къде е разликата? Четирикратно простреляната „червена барета“ Златимир Иванов е милионер. „Златомир Иванов има участие в множество фирми. Той беше собственик на фима „Голд груп“, но през 2008 г. дяловете му бяха прехвърлени на съпругата му Калина Иванова. Фирмата притежава дялове в „Група Елит“, която стопанисва бинго зали и казина и се управлява от сестрата на Златомир Иванов – Меглена Иванова. „Голд груп“ притежава и дялове в „Интел груп“, „Елит гейм“ и други, пише capital.bg.

Ето какво още обобщава сайтът:

През годините Златко Баретата е имал бизнес отношения с Божидар Брусев (бивш шеф на ТД на Държавния резерв в София), Румен Николов-Пашата [съдружник и на Б.Б.], Кирил Домусчиев (от когото купува петролната фирма „КГМ-Петролеум“) [ловчанлията Домусчиев се води собственик на футболния шампион „Лудогорец“ от Разград], с червения функционер Марио Трайков (съдружник във фирмата „Ямаз – Импорт-експорт“), с Константин-Коко Динев.

Той стопанисва и ловното стопанство „Сондите“ над Гурково.

Сред бизнес партньорите на Златомир Иванов е и Самир Франсес. Той е бивш съдружник на премиера Бойко Борисов, а според bivol.bg е женен за дъщерята на съветника на президента Росен Плевнелиев – ген. Стоимен Стоименов [политически офицер, работил при Велко Палин в ЦК на БКП].

В друга хазартна фирма е съдружник с Петър Лашов (бивш собственик на оборотни заведения) и с бившия общински съветник от ДПС във Варна Иван Славков.

През 1997 г. „Аполо и Болкан“ се разпада. Алексей Петров създава застрахователно дружество „Спартак“ [под крилцето на тандема Иван Костов и неговия джобен генерал Атанас Атанасов, прокурор по Живково време]. Златомир Иванов прави „Елит инс“, която обаче не получава лиценз от МВР през 1998 г. Започва самостоятелен охранителен и хазартен бизнес.

Официално участва в над 30 фирми за охранителна дейност, търговия с петролни, химически и фармацевтични продукти, собственик е на бинго и игрални зали.

Името му се завъртя и около взрива в Челопечене на 3 юли 2008 г. Тогава се заговори, че фирма, свързана със Златко Баретата и ръководена от сестра му, имала договор с военните. Базата трябвало да се прочисти и да се подготви за продажба.

Неофициално МВР го свързва с трафика на дрога след 2002 г. В свое проучване, представено на 11 декември 2003 г., Центърът за изследване на демокрацията го представя като един от шестимата наркобосове в България. Сочен е за близък с Димитър Желязков, известен като Митьо Очите. Не е ясно каква е ролята на Баретата на наркопазара в момента [хайде де]…

Името му беше забъркано и в друг скандал, който доведе до оставката на Румен Петков като вътрешен министър в кабинета „Станишев“ – срещата през 2006 г. на Петков с Братя Галеви, организирана от Алексей Петров.  По време на скандала имаше неофициална и непотвърдена информация, че на срещата е трябвало да се уговори износ на амфетамини за Турция, а Баретата да вкара в хероин в България…

Групировката му, занимаваща се с разпространение на дрога в София, е популярна с името „Фирмата“.“[7]

Янко Янков е на обратния полюс. Въпреки че е автор на повече от 70 издадени книги, 90 на сто от които са научни изследвания, преди близо година го уволниха от Пловдивския университет. Оправдаха се с възрастта му – тогава на 67 години.

През това време, даже и днес, 79-годишият последен главен прокурор от ерата „Живков“, комунистическият престъпник Васил Мръчков, продължава да преподава право в същия университет! Горко на студентите…

Но Мръчков е част от никога неотстъпилата властта си комунистическа номенклатура. Беше заместник-председател на Държавния съвет. По време на „Възродителния процес“ искаше високи присъди за българските мюсюлмани и ги изпращаше в концлагерите и затворите. За тези му „заслуги“ президентът Георги „Гоце“ Първанов го удостои с орден „Кирил и Методий“. А когато беше председател на Народното събрание, другарят Огнян Герджиков, несъмнено свързан с ония служби, го предложи за награждаване даже с орден „Стара планина“!

 

Янко Янков е забравен. Никой не се вълнува от съдбата на Петър Гогов, Николай Галев, даже на бившия вицепрезидент Тодор Калайджиев.

 

Древните са знаели, че: “Verba docent, exempla trahunt” – „думите напътстват, примерът води“. Мутрите са образец за подражание. Малчуганите не играят на Ахил, Д’Артанян или Вилхелм Тел, а искат да са като Илия Павлов…

 

Комунягите и ченгетата триумфално дефилират под нестихващите аплодисменти на раята, въобразила си, че е свободна.

Комунистите национализираха. Техните синове и дъщери приватизираха. Сега иде ред на внуците им.

Всички те задружно са ни яхнали и безмилостно дърпат юздите на послушното и търпеливо население, докато не го задушат окончателно – с данъци, такси, конфискации, глоби, постоянно увеличаващи се цени и мизерни доходи.

 

Кой ме чува? И всичко това има ли значение за някого?

 

Чалга е сега. Пейте робини, тез развратни песни. Ще да загинем всинца, та един юнак ли?…

 

Девалвацията на морала е пълна.

 

“Alea jacta est” – „жребият е хвърлен“. “Bulgaria est finita” – „България приключи“.

 

Варварите не са пред портите ни, а сред нас.

 

Който е в състояние, нека ме обори. Ще бъда най-щастливият човек на земята.

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

diagnosa@start.bg