Loading...
България
Поредният запален автомобил на журналист ни напомни за пореден път състоянието на медийната свобода в България. Безспорен факт е, че нещата се влошават, но, също така, безспорен факт е, че медийната свобода не винаги е била на такова критично ниско ниво. Докато днес България се нарежда 87ма в класацията за свобода на медиите, зад държави като Гвинея, Косово, Того и Бутан, през 2004-та сме били 36-ти, пред Италия, Испания, Австралия и дори Япония.
Категорична рецепта за свобода на медиите няма, а политизирането им е част от естествен процес, който на Запад е дори много по-развит (де факто, там почти няма медия, която не поддържа строго идеологическа или партийна линия). Определено, обаче, има какво да променим в България относно прозрачността и отдалечаване на политиците от директно влияние върху медиите.
Туитът на Радан Кънев, че реформаторите имат обща цел с ГЕРБ, свалянето на правителството, пък продължава да занимава много от електронните медии. Обединяването на ГЕРБ с РБ, понеже имали обща цел, изглежда абсурдно като теза, честно казано. Свалянето на който и да било български кабинет е, вероятно, желано и от групи като АлКайда и Хизбола. Това означава ли, че ГЕРБ или РБ трябва да се обедини с АлКайда и Хизбола? Общата цел не налага и дори не предполага по-висока ефективност при обединяване на всяка цена. Често е даже обратното.
Дискусията при Президента внесе малко оптимизъм за разбирането в България що е то пазарна икономика. Много от участващите явно осъзнаваха, че проблемът с монополите и олигополите се корени в създалите и поддържащите ги политици, а не в недостатъчно регулации. Де факто, почти всички монополи и картели в България са създадени чрез политическа намеса. Това, разбира се, не е някакъв местен феномен и положението по целия свят е същото – политиците убеждават избирателите, че от някакви абстрактни и бутафорни съображения (стратегия, национална сигурност, национална гордост) една фирма трябва да бъде регулирана като монопол, разбират се с акционерите на тази фирма тя да провежда и политическа дейност, а в замяна й дават гарантиран пазар.
По света
В САЩ назрява поредната битка за дълговия таван. Републиканците отново атакуват здравната политика на Обама, като поставят искания за нейната отмяна или поне ограничаване, като в замяна ще одобрят поредното вдигане на тавана на американския дълг. Вероятно отново ще станем свидетели на театрална постановка и типично по холивудски, в 3 минути преди полунощ, двете големи американски партии ще излязат със споразумение и ще спасят света.
Чуждите инвестиции в Китай нарастнаха критично по-слабо от очакваното; инфлацията във Великобритания продължава да расте по-бързо от доходите, а инфлацията в САЩ остана под очакванията. Като цяло, доста малко данни, които да ни убедят, че в тези големи икономики, някаква политика за излизане от кризата дава категоричен резултат, който по неоспорим начин носи повече ползи, отколкото рискове.
В Европа пък започва битка за най-висок небостъргач, като се очаква, че две кули в Париж, инвестиция на руски предприемач, ще бъдат по-високи от The Shard в Лондон. Видеото на Блумбърг, отдолу:
