Loading...
Преди всичко искаме да благодарим на бившите си колеги от Информациония център на Министерството на отбраната Асен Сираков и Божидар Велчев, които в 8-минутното си право на отговор по БНТ говориха само за себе си и за Военния телевизионен канал. Накрая под сурдинка измънкаха нещо и за в. „Българска армия” за около 5 секунди, като се прекъснаха един-друг. Съмняваме се някой да е разбрал нещо.
Да оставим настрана и резонния въпрос защо в правото на отговор по повод интервюто на министъра на отбраната Ангел Найденов на 18 февруари 2014 г. в предаването на БНТ „Денят започва” националната телевизия покани двама телевизионери, но не и представител на в. „Българска армия”, за който министърът също отдели време.
Впрочем на нас ни е ясно защо, но това е друга тема.
Така че ние, Тодор Токин и Иван Ибришимов, главен и заместник-главен редактор на този вестник в последните 3 години и 6 месеца, се чувстваме длъжни да отговорим на някои откровени неистини. Отлично знаем, че написаното от нас няма никакъв шанс да бъде публикувано никъде и за това използваме безбрежната аудитория на „Фейсбук”.
Ето за какво говори министърът в интервюто си на 18 февруари.
Ангел Найденов: А сега да продължим с „Българска армия”. Вие чували ли сте себестойност на един брой от вестника – 13.39 лева? Аз не знам да има друг вестник и моля, помогнете ми вие или вашите колеги от печатните издания със себестойност на 1 брой 13.39 лева.
Водеща: Как установихте тази себестойност? В документи?
Ангел Найденов: Лесно – с издръжката и съответно с цената – всичко онова, което се плаща.
Вярно е, че няма друг вестник със себестойност на брой от 13.39 лв. Но и на в. „Българска армия” не е толкова, а е почти 3 пъти по-малка. Наистина е лесно да се изчисли тя, важното е КОЙ прави това изчисление. Защото онези, които са смятали в Министерството на отбраната, трябва на мига да си подадат оставката и да бъдат уволнени дисциплинарно за грубо и тенденциозно подвеждане на министъра.
Ето нашата сметка, направена „лесно – с издръжката и съответно с цената – всичко онова, което се плаща”.
– Общите месечни разходи за издръжката на вестника възлизат средно на 33 500 лева, като в тях са включени заплатите на екипа, разходите за хартия и печат, режийните разходи, абонамент и разпространение. При калкулацията умишлено завишихме всички числа, за да получим възможно най-лошия резултат за себестойност на един брой.
– И така – приемаме месечен разход 35 000 лева и получаваме обща годишна сума – 420 000 лева.
– Средномесечният тираж на вестника е 7600 броя, при четири седмици или 9 500 – при пет седмици. Това представлява годишен тираж от минимум 91 200 – до 94 800 броя. Елементарната сметка показва, че максималната себестойност на 1 брой се движи между 4.43 и 4.61 лева за брой.
– Търговските издания покриват разликата между коричната цена, в нашия случай 1 лв. и себестойността с приходи от реклама, на каквато „Българска армия” поради спецификата на изданието няма право.
Дето се вика, нерде 13.39 лева, нерде малко над 4 лева…..
Но да се върнем на въпросното интервю.
Ангел Найденов: Можем да продължим, разбира се, с вестника, за да кажа, че той се движи в някакъв тираж от порядъка на 1300-1400 бройки, които огромната част никой не знае как се разпространяват и къде се разпространяват. Има 40 абонамента. Най-малкото, което може да се направи, аз без да съм специалист в тази област си мисля, например да се осигури разпространението на вестника в кварталите, например в столицата, където живеят действащи или съответно военнослужещи от запаса и резерва.
И тук някой е подвел министъра, но той би трябвало да си е направил някаква справка, за да не се изказва неподготвен. Защото ето как стоят нещата.
От този „някакъв тираж от порядъка на 1300-1400 бройки” служебният абонамент за тази година е за 1 600 броя, или 40 пъти повече от този, които министърът спомена. Интересно как така има абонамент над тиража? Ние, по думите на г-н Найденов, не знаем да има друг такъв вестник. Но истината е проста – този „някакъв тираж от порядъка на 1300-1400 бройки” всъщност е 1903 бройки за януари т.г. и 1912 – за февруари.
Аннадъму, както казваше Петко войвода?
Всъщност тези 40 вестника, които според министъра били абонамент, са за ръчна продажба и те бяха сведени до тези жалки бройки след като „Разпространение на печата” премина в ръцета на Делян Пеевски, а ИА „ВК и ВПД” отказа да финансира по-мащабно разпространение.
Така че ако министърът наистина иска да „осигури разпространението на вестника в кварталите, например в столицата, където живеят действащи или съответно военнослужещи от запаса и резерва”, вече знае към КОГО да се обърне.
Този текст доказва елементарното – съкращението на ръководство на в. „Българска армия“ не е заради загуби, а единствено и само заради съдържанието на вестника. Изводите се налагат сами.
Иван Ибришимов и Тодор Тонкин
