Loading...
Улисани сме в лавината от информация, а и в желанието си да се сместим сред милионите полярни мнения за касапницата Charlie. И пропускаме нещо особено важно. Убийците са имали вътрешен човек, информатор. Няма медия, в която планьорките да се провеждат в точен, предварително обявен час, няма медия, на чиито планьорки винаги присъстват тези, които трябва да присъстват. Някой е дал знак, че „летучката“ е започнала, че всичките „врагове на исляма“ са около кръглата маса и чакат своя куршум…
Преди много години рисувах карикатури, понякога ги печатах в централни и второразредни издания и гордо ги показвах на близки и познати. Един вид „не че аз съм ги рисувал, ама добре ми се получи…“ Тогава Волински, един от шестимата убити на 7 януари 2015-а художници, ми беше супер идеал, с разкрепостеното си мислене, със закачливата и абсолютно непригодна за имитация рисунка…
Далеч не винаги разбирах хумора на неговия многопластов полско-еврейски ум, развиван сред шарения арабски декор в Тунис… И не заради езика, а заради посланието. Но това не ми пречеше да го идеализирам и боготворя, той беше моят кумир, моят идеал и пътеводна звезда в карикатурата. На 7-ми януари 2015-а той беше на 79 години. И щеше да живее още дълго, ако не беше попаднал в този черен, отмъстителен триъгълник…
Веднага ще кажа: смятам за непочтителни и контрапродуктивни много от карикатурите на тези таланти от Шарли. Не приемам поругаването на религиозните разбирания на когото и да било, макар че съм невярващ, в класическия смисъл, агностик. Но това не значи, че ще подкрепя страхливите, примитивни убийци на 12 души, унищожени заради таланта им да изразяват свободно своята личност и разбиранията си за света, в който живеем… И няма да престана да твърдя: Je suis Charlie!
