Loading...
Преподавателят от НАТФИЗ Иво Драганов е номиниран за член на СЕМ от парламентарната квота, информират източници от ведомството.
Номинацията още не е съобщена официално.
Очаква се кандидатурата му да бъде издигната от председателя на парламентарната Комисия по култура и медии Полина Карастоянова, по внушение Георги Лозоанов, дългогодишния председател на СЕМ. Аргументът, с който той неофициално презентирал номинацията си е „съграденото да бъде запазено“.
А Иво Драганов има опит в изпълнението на поръчения, даже по-голям от Лозанов. Предишното му участие в състава на медийния регулатор, през 2001 г., се помни със злополучното назначаване на Иван Бориславов за изпълнителен директор на БНР. Тогава Драганов, за разлика от Георги Лозанов, подкрепи незаконния избор, отменен по-късно от Върховния административен съд (ВАС).
Сега, Драганов следва да замени Анна Хаджиева като член на СЕМ, чиито мандат изтече през октомври 2014 г. В медийния регулатор има и още един член с изтекъл мандат – Анюта Асенова, от президентската квота. На 8-ми май, Росен Плевнелиев издаде указ за назначаване на Бетина Жотева, говорителят на МВнР, на мястото на Асенова. Вместо да изпълни указа на държавния глава, управляваното от Георги Лозанов ведомство започна да шикалкави и отложи назначението на Жотева до избора на парламентарния член на СЕМ, който се отложи за есента.
Междувременно от БСП от неразбиране или по невнимание, внесоха промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), които предвиждаха удължаване на приключили мандати на членове на регулатора. Безпрецедентното предложение предизвика бурната реакция на журналисти и специалисти по медийно право и впоследствие не срещна подкрепа в пленарна зала.
Така лятото мина в препирни и скандали, които периодично повишаваха градуса на страстите около СЕМ и осветяваха различни интереси – политически, лични, икономически.
Малко преди ваканцията Лознов, чиито последен възможен мандат като председател на СЕМ изтича през април 2016 г., произведе съвместно с Полина Карастоянова изненадваща новина в кулоарите на Парламента. С известна редукция отново беше сервиран стария проект от 2010 г. за промяна на ЗРТ, целящ сливане между БНР и БНТ.
Преди пет години, идеята беше по-мащабна и предвиждаше създаване на радио-телевизионен холдинг между БНТ, БНР, КРС и СЕМ. Отново на власт бяха ГЕРБ, промените пък бяха предложени от Министерския съвет, а Иво Драганов, по това време член на Експертния съвет към регулатора, представяше проекта в публичното пространство. Въпреки амбициозната цел, обаче, предложението срещна сериозен отпор от страна на работещите в националните медии и в крайна сметка не получи и необходимата политическа подкрепа.
Повод за предложената радио-телевизионна и съобщителна реформа беше Директива 2007/65 на Европейския парламент и Съвета на Европа за аудио-визулани медийни услуги, която замени Телевизия без граници и позволи на страните членки да избират сами вида на регулацията и очерта предстоящата цифровизация.
Ето каво ни беше разказал Иво Драганов в качеството си на съветник на СЕМ преди една петилетка по повод на цифровизцията: „Тази нова директива (за аудио-визулани медийни услуги от 2007г.) и цифровизацията превръщат вече зрителя от пасивен обект, който може да се обади, но може и да не се обади, в активен субект.
Тоест зрителят ще може да избира камерите, от които иска да гледа и да се намесва в монтажа, във финалния етап на подреждането на творческия продукт. С други думи, той става равнопоставен и може да гледа не онова, което показва режисьорът. Ако е концерт на живо, ще можем сами да избираме кого да следим. Ако е публицистично предаване – също. Например искам да гледам реакциите на един от гостите, тогава го изнасям в центъра, а другите оставям информативно встрани. Това вече е пълноценна намеса. Не на последно място зрителят ще може сам да композира и записва компилативни канали.“ Няма да коментираме доколко цифровизацията съвпада с предствата за нея на новия-стар кандидат за член на регулатора. Разминаването говори само по себе си.
Ще се запитаме само каква ли е стратегията на Лозанов с номинацията на Иво Драганов? Нов опит за защита на статуковото, или има и по-дългосрочни цели, например, да управлява от разстояние СЕМ след края на последния си мандат? Възможно е, от друга страна Драганов да е номиниран с цел регулаторът да бъде компроментиран докрай и да бъде създаден нов, който Лозанов да оглави. И двата плана могат да работят едновременно. Факт е, че медийната регулация не работи отдавна. Тази година беше обявен официалният провал на цифровизацията, а Европейската комисия ни осъди за незаконната процедура за мултиплексите.
Снимка: БГНЕС
