ПРАВО КУМЕ В ОЧИ

ВСЯ ВЛАСТЬ СОВЕТАМ!

МАХНАХА И „БЕЗКОМПРОМИСНО” С ГЕОРГИ ЖЕКОВ, НО НИКОЙ НЕ СЕ ВПЕЧАТЛИ  •  НАЛИ НАРОДЪТ С ГЛАСА СИ ОПРАВДА ИДВАНЕТО НА ВИДЕНОВ, КОСТОВ, СИМО, СЕРГЕЙ И Б.Б. НА ВЛАСТ?  •  ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ВДИГАТ ПЕНСИОННАТА ВЪЗРАСТ, А У НАС?  •  PANEM ET CIRCENSES[1] ВИНАГИ ЗАВЪРШВА С ОПОЖАРЯВАНЕТО НА РИМ

Наредиха на надзорниците на кабелната телевизия СКАТ да ликвидират още едно предаване – Безкомпромисно с водещ Георги Жеков.

Сега вече ефирът съвсем миряса. Същото се отнася за вестниците, списанията, радиата и т. нар. медии в интернет. Тишина, пълна тишина. Никой не дръзна да се обади. Журналята съвсем. Другари от медиите, харесва ли ви или не, нали е колега?

Когато свалиха предаването на Иво Инджев от програмата на Би Ти Ви, имах трибуна и го защитих. Нищо, че е потомствен комунист, агент на зловещата ДС и пр. Защото свободата на словото, за която цял живот съм мечтал, трябва да се отнася за всички.   Ако са въведени други правила, нека бъдат обявени, за да се знаят. Останалото е фашизъм, без значение как е оцветен.

Георги Жеков е мой приятел. Но не си нарушавам рахата само, за да се опитам да го защитя. Цялата ни свобода е в опасност.   Живковизмът се завръща в друга, не по-малко уродлива форма. В понеделник, 5 септември 2009 г., съвсем случайно включих телевизора и от апарата изгря не до там обаятелната мутра на Славчо-Трифоновия милиционер Росен Петров. Като мълния през ума ми премина мисълта, че за момчета и момичета като него винаги има запазени територии в медиите. Червен да е бил човек или ченге, на фитка е, казано на техния жаргон.

Та се оказа, че другарят водещ разговаря не с кого да е, а с първата другарка на посттоталитарното ни царство, внучката-дъщеря на Тато ди тути Тати – Евгения Живкова. И тя съвсем спокойно обясни, че до 1994 г. нейният дядо-баща е имал двойна държавна охрана. Забележете – държавна! Значи платена от всички нас. В какво му качество другарят Живков е бил тъй строго пазен от уж вече не неговата държава? Може би като действащ зад кулисите държавен глава, а не като бивш генсек и председател на Държавния съвет?

Последва още едно откровение, прозвучало като предупреждение към когото трябва. Дизайнерката обясни как през 1994 г. в Държавна сигурност решили, че свещените живи и охранени мощи на правешкия комунистически светия повече не се нуждаят от охрана. Не, не съм сгрешил. Живкова изрече точно това – Държавна сигурност! Сигурно някъде из интернет има запис от предаването, проверете. И след това дойде посланието. Противно на твърденията на банкянската мома Б.Б., другарката Евгения съобщи, че веднага след свалянето на държавните телохранители се появила бившата членка на БКП, нашенската Брижит Бардо, другарката Б.Б. Тя доброволно предложила занапред нейната фирма Ипон да пази свещените Татови телеса. Обещала лично да се грижи за сигурността на тъй любимия й правешки каскет.

На следващия ден журналята забъркаха блудкава каша с подхвърлени им от Пикаещия във фонтани и ДС-полковника Ц.Ц. изветрели съставки. За признанията на най-богатата булка у нас – нито дума. А само два дни по-рано имаха друг повод да се впечатлят. Разбира се, ако им се намираше акъл, ако можеха да анализират, стига да притежаваха реакция и да бяха свободни. В интервю за тъй привлекателния говорител на Лили Иванова с псевдоним Мартин вдовицата на Андрей Карлович изрече нещо, което аз говоря от години: У нас нищо не се е променило. Където и да се обърнете – децата на номенклатурата…

Ашколсун! Сякаш тя е произлязла от смазаните от комунистите низини, от лагерите с врагове на народа! Обаче нито един журналист не реагира. Всички се бяха вторачили в купчина камъни, струпана върху частен имот някъде в Търговищко. Ами ако не бяха медиите? Как без тях целокупният български народ щеше да узнае за това ужасно събитие, което застрашава националната ни сигурност? И се заредиха две седмици барекади, медийни земетресения, отчетени със сеизмограф, бръщолевения на четири и повече очи, но нито един смислен анализ. Работата е свършена, планът е изпълнен. Навярно съответните заслужени премии са раздадени.

Отидох да се подстрижа, а бръснарката слушаше някаква радиостанция. Пак по същата тема – явно планът все още е в ход, но клони към финала си. Тези мръсни турци – изсъска моята връстница с ножица и гребен в ръка. За миг изпитах усещането, че всеки миг ще забие двойното острие в главата ми. – Хубаво ги беше подкарал Тодор Живков – продължи майсторката на прически (днес ги наричат стилисти).

Не издържах и опитах да обясня на жената, че не някакви турци са ни измамили и ограбили, а номенклатурата на червения фашистки режим. Разясних й как всичко това се прави само за отвличане на вниманието. Както и всекидневните съобщения за катастрофи с жертви или не, за дребни кражби, битови свади и пр. Важното е да има лоши новини, хората да стоят пред домашните екрани и да се изпълват с отрицателни чувства. Като ги засипе лавина от негативизъм, те да поглеждат към паничката с постно, да се обръщат към постелята, връз която все пак има завивки, сетне към сътрапезниците си, и с благодарност да поглеждат към тавана – има и по-лошо. През това време другарите управници вдигат акцизи на горивата и цигарите (не пуша); повишават цените на топлото и светлото, казано на езика на червения агент на ДС др. Валери Найденов – този творец на съвременния антиговор – все на консумативи, без които всекидневието ни е невъзможно. Няма да увеличават пенсиите и заплатите на чиновниците. Е, временно спряха покачването на пенсионната възраст, но и това ще стане. Ето, на 6 септември т.г. лондонският Таймс известява, че консерваторите, на които им предстои да ръководят Великобритания, ще вдигнат тази възраст до 66 лазарника. Същото вече е в ход в Германия на комсомолската деятелка Меркел, а предстои и във Франция. Нашите умници щели да го правят стъпаловидно, та не след дълго да изравнят възрастта за пенсиониране на жените с тази на мъжете. Нали живеем в условия на еманципация. Другарите преобърнаха традициите до там, че героините на социалистическия труд – кранистки и трактористки – бяха на почит…

Междувременно стана ясно, че България е лошо място за живеене. Официално е 61-а, но истината я знаем – тукашните колониални учрежденци са захаросали предоставените на екипа от Програмата за развитие на ООН (ПРООН) данни. Затова излиза, че: По индекс на развитие Румъния е на две позиции след София, а Гърция я изпреварва с 36 места. Сърбия, Турция и Македония остават по-лоши страни за живеене от България.[2] Да бъдем откровени: румънците наводняват северното ни Черноморие. Ако отидете в Сърбия, ще се уверите, че въпреки наложеното им отвън десетилетие на кръвопролитни войни, съседите добруват поне двукратно в сравнение с нас. Приятели с роднини в Македония разказват същото. За Турция въобще няма смисъл да отварям дума…

А нас ни занимават с камъните в село, което носи многозначителното име Славяново, а се оказва пълно с кой знае откъде взели се турци?! В това място най-вероятно все още съществува улица Георги Димитров, както е из цяла България. В нашата страна все още има Димитровград, Благоевград, Георги Дамяново, Димово, Септември, Първомай, Тошевци[3]… Да сте чули някой да се възмущава от все още замърсяващите обществената среда комунистически паметници и символи? Колко монумента на червени фашистки терористи има из родината ни? Да ви река, че само във видинското село Макреш, родно място на другарката Мими Виткова и на бащата на Канна Рачева,[4] са най-малко седем! В пълно с цигани селце с не повече от хиляда жители?!

А кой обясни на хората какво означава покачването на акцизите? Този косвен данък участва в почти всичко, което плащаме с пари – стоки и услуги. Неговото повишаване ще доведе до увеличаването на друг косвен данък – ДДС. Защото 20 на сто от една по-висока цена е повече от същия размер на налога върху по-ниската, нали?

За каква защита на родните производители става дума, когато уж спряха нелегалния внос на плодове и зеленчуци? Такава стъпка трябва да се предприема едва, след като нашенските селски стопани бъдат мотивирани посредством такива правителствени мерки, че тяхната продукция да бъде достатъчна, по-качествена и по-евтина от вносната. Останалото е социалистически протекционизъм, насочен срещу потребителите. Да сте чули или прочели свестен и компетентен коментар по темата? Не? Ама знаете всичко за някаква мюсюлманска партия. А суфльорите на нейните основатели подсказаха, че съществуват християнски партии. Ха сега де! Нали в Европейския съюз цари равнопоставеност?

Бе намерен начин платените от тайната световна власт правозащитници да се загрижат за проявите на расизъм у нас. И правилно. Ала защо не крещяха колкото им глас държи, и не хвърлиха в битка всички пари, подхвърляни им от Сорос, когато в края на август социалистите направиха едно фашизирано комунистическо сборище в горноджумайското село Жабокрек? Там не само бяха децата на номенклатурата и солидна група от вече остарели червени фашисти, но и откровени убийци. Телевизиите тиражираха като герой участието на един самопризнал си сатрап. Показаха как бившият шумкар Васил Христов – Бойчо гордо разхожда своята алена рубашка сред екзалтираната тълпа от червени фашистки садисти. В предаване тъкмо на уволнения Георги Жеков, откъс от което излъчих и аз в някогашната Диагноза по вече несъществуващата Евроком-България, същият Васил или Бойчо призна, че собственоръчно е ликвидирал кмета на Жабокрек. Човекът бил невъоръжен и напълно невинен. Бойчо го застрелял, само защото представлявал местната власт. И без да се замисли, че кметът бил избран от своите съселяни. От Хелзинския комитет премълчаха, и в двата случая…

Не ви ли прави впечатление, че дори вдовицата на Луканов е съзряла навсякъде децата на номенклатурата. А демократичният Запад и българският народ – не. Онези оттатък западната сръбска граница избраха за гаулайтерка на ЮНЕСКО дъщерята на убиеца на Райко Алексиев,[5] комунистическия терорист Георги Боков – Ирина. Нищо, че е съветска възпитаничка и бе членка на БКП. Днес сигурно е на БСП. Бокова, за която писаха, че е убила възрастна жена при укрита благодарение на баща й катастрофа,[6] бе червена депутатка и кандидатка за вицепрезидентка на фашистите – пардон – социалистите. И през 1991 г. кой я издигнал за заместник-министърка на външните работи, моля ви се? Ами другарят демократичен министър-председател Филип Димитров, чийто роднини шумкари били сред главните алени убийци в пазарджишко след 9 септември 1944 г. С привилегията, произтичаща от тези зверства, Ф.Д. завършил английска гимназия и право, станал адвокат. А на обществото негласно му е известно, че 99,99 на сто от адвокатите са били агенти на ДС…

По случай великия избор на другарката Ирина Бокова у нас настъпиха всенародни тържества, придружени от съответните медийни възхвали. С изключение на две публикации в седмичник, понастоящем свързван с ДПС, журналята пак замълчаха за истината, даже не издигнаха и една барекада. Вместо това запяха химни в чест на триумфа на Бокова и на всички боковци, който, видите ли, бил успех за България?! Медийните леки жени (не се подлъгвайте по външността им – мъже отсъстват) слушкат и папкат, пак слушкат и карат скъпи коли, слушкат и се нанасят в нови апартаменти, отново слушкат и… Единственият афиширал известна дързост се оказа някогашен главен медиен Костов ибрикчия с име на дърво. Момчето се постара да оцвети в жълто темата със статията си в турско червен многотиражен седмичник. Само и само да оправдае другарката Бокова, понеже тя не отговаряла за престъпленията на баща си. Авторът има претенциите да е дипломиран богослов. Ама явно чете Евангелието, както дявола. Защото Господ ни е наредил: Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.[7]

Бокова е плод на много лошо дърво. Аз ли криво се моля или Яворчо е християнин и богослов, само когато се налага? А останалите медийни труженици? Всъщност експоловинката на същия богослов, известна с капризите си сръбска комунистка, също просперира за сметка на поведението си като в кафене-шантан. Лошото е, че внушава нравствени норми и поучава. Тези другарки и другари нямат проблеми със съвестта си. Намират романтика в метаморфозите от крайно ляво до крайно дясно. А то е едно и също – нов световен ред или Pax Judaica. Човек се ражда с предопределение. Тази се е пръкнала слугиня, през последните години – медийна. Бившият й геронтофил – тоже. Всеки с кармата си…

Чувам хора, гласували за Костов, да го ругаят като хамали от столичната Сточна гара. Мнозина от онези, дето преди 13 години посрещаха Симо на Орлов мост, а след петилетка масово гласуваха за него, сега не само се отричат вота си. Със същия ентусиазъм, но насочен в обратна посока, не пропускат случай да заврат бившия си кумир в мрачни животински места, които явно познават от собственото си пребиваване в тях. Днес същите са предпочели един от онези, които с мощните водни струи на пожарникарските маркучи са отблъсквали недоволните от насилствената смяна на имената им мюсюлмани. Никой от тези същества не си представя как би постъпил, ако това бе сполетяло него самия. Най-вероятно щеше да действа според поговорката: Наведена главичка остра сабя не я сече.

Два дни след общите избори, произведени на 5 юли т.г., се спасих от пороен дъжд в малко кафене, разположено в градче от селски тип. Там има силна организация на ГЕРБ. Причината е, че по сведения на местните хора, доскоро Костовият министър Антон Славински и конкубинката на Б.Б., другарката Цветелина Бориславова Карагьозова са притежавали местната рафинерия за производство на дизелово гориво от растения. На съседна до моята маса трима млади цигани четяха вестник и обсъждаха вота. Изданието се оказа Телеграф, а не например Папарак. Дори да бе Труд, Монитор или Стандарт, щеше да бъде все същото. Та основният четящ – симпатичен, макар и доста мургав младеж, гръмогласно обяви, че не позволява да го наричат циганин. Защото бил… ром, каквото и да означава това.

Един от събеседниците му възрази, че на изборите се е държал като циганин – гласувал за ГЕРБ. И за моя изненада този млад ром отговори по-компетентно не само от журналята и социолозите, но и от назначените от онази партия политолози. Цитирам дословно обяснението на тъмнозеления симпатяга: За когото и да гласувате, все за комунист ще е. Тези от ГЕРБ поне даваха пари. И за да задоволи любопитството на приятелите си, уточни: По 50 лева на калпак.

Достойно за възхищение! Това момче не възлагаше никакви надежди на никого. Оказа се, че нещата са му изначално ясни. Затова се бе доверило на прагматизма. Поне да изкара за 5-6 килограма пържоли… Без извинение – българите станаха по-цигани от ромите. Някой питал ли се е, откъде партиите взимат парите за този изборен алъш-вериш? Ами няма друг източник, освен нашият труд, драги братя и сестри.

А в селцето, в което се намирах, две вечери преди изборите местната организация на БСП спусна по фронта (нали все още е военизирана организация) нареждането: всички комунисти – извинете – социалисти, да гласуват за ГЕРБ. Речено, сторено. От 117 гласували, 73 за Б.Б. и компания. Вся власть советам! Той и Овчаров не сдържа нервите си и изтърва, че Лидер на чудесния болшевишко-ченгесарски тандем Ковачки-Кошлуков, както и Ред, законност и сигурност на Яне-Димката с постоянно удължаващия се от лъжи нос, са рожби на партията-майка. Има ли идиот, който да е допускал противното?

Когато днес чуя някой да мечтае по миналото и Живков, се опитвам да му припомня какво бе истинското ни дередже. Оставете празните магазини, чакането по 20 години за закупуване на панелка, по 15 – за да въртите волана на Лада или по 4-5 – за великотърновски цветен телевизор без дистанционно. Да оставим настрана с нищо незаслужените привилегии на фашистката номенклатура от всички равнища на БКП, БЗНС, ДС и ДКМС.

Нека пропуснем невъзможността за растеж в кариерата независимо от качествата, без членство в партията-майка, без протекции на някой отгоре или без сътрудничество на репресивните тайни и явни милиционерски служби. Нека великодушно подминем не невъзможността да пътуваме зад граница. Даже да не се ядосваме заради задължителните по онова време лични паспорти и да пропуснем крепостническата институция на жителството, особено на софийското.

Ала как да забравим забраната на частната собственост върху средствата за производство, огромните унижения и всеобщата несвобода? Кой нормален човек има сърце да амнистира политическите убийства, оценявани от чужди организации средно на около 222 000 души? Или да простим за нечовешките мъчения и страдания, на които бяха подложени в концентрационните лагери и затворите несъгласните с червения фашистки терор или набедените за такива? Имаме ли моралното право да си затваряме очите пред прекършените съдби на враговете на народа и на техните деца?

Който няма собственост и е лишен от свободно изявление на своята воля, включително и за лично предприемачество и трудова активност, е роб, вещ. Умът ми не побира как е възможно толкова много нашенци, които се изживяват като човешки същества, да бленуват робството? А повечето от останалите да подминават всичко това и да се развличат с пошли забавления, охотно поднасяни им от медиите, пак по поръчка на другарите? Та това е обидно за интелекта, за честта на човека. Нима кюфтето в чинията, напитката в чашата и разголените, изкуствените и дори прекалени прелести на разни чалгаджийки и агресивната простащина на чалгаджиите от всякакви престижни занятия са по-важни от достойнството, което ни превръща в личности? Тъкмо то, а не евтините разтухи, отличават човека от животните! Защо се държите като гои,[8] сънародници мои?

За тези неща, макар по-често в минало време, говореше в предаването Безкомпромисно Георги Жеков. Затова го свалиха. Даже на 9 септември т.г. един бивш президент, свързан с ония служби, се изнерви до там, че посегна и го зашлеви. Бил е държавен глава! Какъв срам за всинца ни!

Изнасях много повече от всичко изредено до тук в Между редовете и Диагноза. Не по друга причина, а тъкмо заради това ме лишиха от трибуна. А вие се радвате на пошли увеселения и не обръщате внимание на смислените, на стойностните неща. Допускате прононсирани ченгета от епоха, която смятахме за отминала, да ви изнасят лекции по съвременната политика. Не само това – ами доказани опортюнисти, готови в името на келепира и кариерата да продадат не само себе си, но и децата си, да ви четат морал. Този капан си залагате сами. Излизането от него става все по-трудно. Тъй като рутината и инерцията се преодоляват само с върховни усилия.

Напоследък се навъдиха едни журналя… Някаква аферистка налива мед в трети канал. Главният каналджия – видно ченге на комунистическия спорт, бил еталон за добросъвестност и мъжество?! А пък той, сиромах, със своя медиен кавал храбро прави серенади пред къщата на Б.Б. Кърши снага, милият, под звуците на герберски напеви. Така е – ако онзи ден е плащал Блъсков, вчера – Данов, а днес в кесията си бърка Трактора ченге, медийните шантонерки са длъжни да извиват пред поредните си господари своите натежели от години, банкети и угодничество снаги. Почти навсякъде из родината се въртят радио-телевизионни и вестникарски хора и ръченици в анадолски стил. Медийни босове с манталитет на ханъми от харем клечат послушно пред поредните властници като пред султан. Днес – пред премиерката. А тя, горката, лишена от акъл, с фалшив глас пее онези втръснали ни елементарни припеви, които й пишат децата на същата номенклатура, с които започнах. Кръговрат на мижитурките и мушмороците в обществото.

Какво се е променило у нас през последните две десетилетия? Почти нищо. Както спомена другарката Герасимова – вдовицата на Луканов: Има известна свобода. Вярно, днес не убиват, ако напсуваш (не в лицето) Гоце или Б.Б., нито вкарват в затвора за вицове. Ала всичко останало е както бе някога. Така е било решено от интернационалната левитска мафия.

Още на 10 януари 1990 г., когато приключва Колегиум на МВР, започнал още през декември 1989 г., тогавашният заместник-министър на същото ведомство и бивш началник на комунистическата шпионска служба ген. Любен Гоцев предава на милиционерските ръководители завета на партията:

… Нека да направим още тази вечер нещо, да влезем скромно така да се каже в историята на БКП, да спасим тази партия. Ние имаме три задачи: да оцелее партията като цяло, да не се разцепи на пет крила, да спечелим изборите поне с 50 плюс 1, т. е след шест месеца да сме все още на власт… Утре сутринта трябва да сме готови да влезем с конкретно предложение в Политбюро. На 15. I. влиза чл. 1, ние вече не сме управляваща партия, запомнете го това! И тогава няма да може др. Петър Младенов да извика др. Семерджиев и да му каже вземи този и този на разработка. Дайте си ясна оценка. Ние ще служим на Политбюро, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия… Ние сме хората, които ще решим съдбата на това ведомство. МВР ако трябва да го ликвидираме, ако трябва да направим две нови служби, наравно с Шесто и на УБО трябва да му търсим бъдеще. Утре ще чуете съвсем нови неща, които България не е очаквала. Времето ни пришпорва и трябва да действаме тази нощ. Утре ще бъде късно.[6]

Да, това е същият Гоцев, който отколе е биз-бизе с американците и е отговарял за тайното посещение на Ричард Никсън у нас. Впоследствие, за награда, го произведоха в ортодоксален болшевишки банкер… Тогава битуваше в ресторант Орбита. Сега кара доволни старини в друго заведение – Монтерей.[9] Щерките му са в някога охулвания от него и партията му Запад…

Близо двадесет години по-късно се оказа, че циганинът, извинете – ромът, от споменатото малко градче е проумял истината, а мнозинството от нашенците не са. След прехода нищо не е кой знае колко по-различно. Партията е монолитна като гранитен блок, макар и явяваща се под различни наименования – БСП, ГЕРБ, НДСВ, ДПС, СДС, ДСБ, РЗС, Атака, Новото време… Като министър-председателка, потомствената комунистка Б.Б. и компанията й от партийни секретари, явни и тайни милиционери и техни деца все така служат на Политбюро. И медиите са същите. Както и по-рано те продължават да обслужват пак споменатото Политбюро. То, от своя страна, вече готви бъдещите политически сили и лицата в тях. Несъгласните, търсещите истината, нямат място в тези медии. Те застрашават Системата.

За мен Б.Б. е опасна само по една причина. Тази едра и недодялана мома от Банкя олицетворява средностатистическия простак, какъвто бе и Тодор Замфиркьов, което на цигански ще рече Живков. А тукашното население има афинитет към простащината. Както харесваше правешкия си Тато, сега му допада приличащата на избягала от клетката си в зоопарка приматка Б.Б. И понеже тази груба мома иначе е твърде еластична в кръста и отдавна е продала душата си на не един сатана, я харесват в Москва и Вашингтон, в Берлин и Тел Авив, в Брюксел и Пекин. Толкова е послушна и удобна, че ме е страх да не изкара няколко мандата. Лишена от възможност да мисли, говореща като типичния представител на Коньовица, нашенската Брижит Бардо допада на т. нар. средностатистически избирател. И няма как подобна вероятност да не безпокои нормалните хора.

Най-неприятното е, че в историята всичко се повтаря като фарс. И без друго фарсовата фигура на правешкия диктатор може да бъде заменена от напълно гротескната на Б.Б. Не го пожелавам. Опасявам се и предупреждавам. Опасността вече не е на ъгъла, у дома е.

Когато изгониха Георги Жеков от правещата се на националистическа ярко червена телевизия СКАТ, лично се обадих на мой познат във втория по тираж седмичник, за да го известя, та да бъде пръв при разпространението на новината. Изданието отказа да публикува каквото и да е за Жеков. Шефът му казал, че в уволнението на един водещ като Жеков не се съдържала новина! Ако бе Коритаров или Инджев, щяло да има. Все пак Жеков не е бил агент… Нататък нито един от т. нар. журналисти не посмя да реагира. Нали помните – те слушкат и папкат… Някога, през 1971 г., Джон Ленън попита в песен Пол Макартни: Как спиш? Как спиш през нощта? Обръщам се със същия въпрос към всички в медиите: Как заспивате? Как нощем заспивате?

През годините на наложения от ционисткия елит нацизъм в Германия протестантският пастор Мартин Нимьолер се правел, че не забелязва проблемите. Не криел главата си в пясъка като щраус, а досущ като нашенски журналист си повтарял на ум, че ставащото не го засяга. Сетне със самоиронична тъга признал: Първо дойдоха за комунистите, а аз не говорих, защото не бях комунист. След това дойдоха за евреите и аз не казах нищо, защото не бях евреин. След това дойдоха за профсъюзите, и аз пак не говорих, защото не бях профсъюзен член. Тогава дойдоха и за католиците, и аз пак не говорих, защото бях протестант. Накрая дойдоха и за мен, но тогава не бе останал никой, който да говори за мен.

Драги мои, вие неприкрито и доказано цените безчестието и пренебрегвате почтените гласове. Когато някой припомня, че шестима министър-председатели на уж независима България са били съветски поданици,[7] не мислете, че напада руския народ. Тези дьонмета няма как да не са били вербувани от тамошните власти и техните специални служби. Разбира се, че те са действали преди всичко в полза на метрополията, а сетне за България. Същото се отнася и за останалите от т. нар. политически елит, без изключения. Ако все пак има отклонения от това, те само потвърждават правилото.

Ще завърша, като припомня нещо от историята. Някога, подкокоросван от юдейската си любовница Попея, император Нерон предлагал на римските граждани много хляб и зрелища (игри). Като преди всичко за наслада на тълпата хвърлял на арената християни, за да ги разкъсват дивите зверове – изключително лъвове. Оттогава е и поговорката: Да ви хвърлят на лъвовете. Обаче най-накрая, в налудничавата си амбиция, Нерон запалил вечния град. Пострадали римляните.

Никога не забравяйте поуката от този далечен исторически епизод. Сега вие сте римляните. Вгледайте се в себе си. И признайте, че мнозина от вас изпълват древната максима: Multi sunt in bello cervi, in pace leones – мнозина по време на война са елени, а по време на мир – лъвове. Не вярвайте, че: Melior est canis vivus leone mortuo – по-добре е живо куче, отколкото мъртъв лъв. Това е философия на нисшите духом, на дребните материалисти.

Някога един от най-уважаваните от мен мислители и водачи на човечеството Махатма Ганди проповядвал, че би било невъзможно сто хилядите англичани в Индия да управляват повече от тристата милиона индийци, ако последните не им сътрудничили. Индийците сами се избавиха от нашествениците и от доста време страната им не е перлата в британската корона. Но никога не забравят какво е било. Поне елитът им, защото връзката му с миналото не е прекъсната и е по-мъдър.

Преди хилядолетия индийците се възхищавали на нашите предци и ги наричали ари – бели, благородни люде. Удря часът всички ние да осмислим индийското здравомислие и опит. Да напуснем нищожните черупки на нашето ограничено от индоктриниране съзнание и да станем по-далновидни. Струва си ако не заради самите нас, то в името на бъдните поколения. За да не престанат да съществуват истински българи.

Прочее, време е да бъдете лъвове!

 

 

[1] Хляб и игри (зрелища), лат.

[2] „ООН постави България на 61-во място по човешко развитие”, в. „Дневник”, София, 5 септември 2009 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/10/05/795186_oon_postavi_bulgariia_na_61-vo_miasto_po_choveshko/

[3] Село във Видинско, носещо името на рода на Петър Младенов, чийто баща бил виден шумкар-терорист.

[4] Според бившия заместни-началник на Икономическата полиция във Видин Цанко Димитров, бащата на Канна Рачева е син на шумкар, член на БКП, полковник от милицията и шеф на РД на МВР в бившия окръжен град. Известен пияница, който злоупотребявал със служебното си положение. Взел на безценица, на практика присвоил поне 12 апартамента във Видин. За Канна и подобните й винаги има място в медиите, при това централните. Защото са верни на партията – онази, единствената! Впрочем кореспондентката на БНТ във Видин е бивша началничка в ОК на ДКМС и съпруга на един от известните назначени от същата партия „бизнесмени”. Мъжът й е въртял далавери с любовника на Надежда Михайлова, Иван и Елена Костови и други демократични другари. Данните от финансовите ревизии отдавна са предадени на следствието, прокуратурата, а от известно време и на ДАНС. „Глас на викащия в пустинята.”

[5] Един от най-обичаните и изтъкнатите интелектуалци до 9 септември 1944 г. Художник-карикатурист и фейлетонист, той съвсем сам издава хумористичния вестник „Щурец”. На изданието са сътрудничили Димитър Подвързачов, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев,  даже комунисти и нагаждачи като Елин Пелин, Димитър Талев, Ангел Каралийчев, Илия Бешков и Стоян Венев. Алексиев неколкократно е бил избиран за председател на Съюза на дружествата на художниците в България. По сведения на комуниста Радой Ралин Георги Боков се хвалел с това как ритал Райко Алексиев и дори премазал слабините му.Радиожурналистката Ивайла Александрова публикува подробности в своята документална книга, написана по разкази на вдовицата на писателя. За целта тя специално е гостувала в дома й в Германия. (Вж. Ивайла Александрова – „Горещо червено”, Документален роман, Издателство „Жанет-45”, Пловдив, 2008 г.)

[6] Вж. Дани Златанчева – „Ирина Бокова убила жена при катастрофа: Българските емигранти във Франция питат откъде дамата е взела пари за луксозния си дом в центъра на Париж”, в. „Уикенд”, Брой 40 (308), София, 3-9 октомври 2009 г., стр. 19.

[7] „От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 16-20.

[8] Гой, гои – говеда, добичета, ивр. Обидно обръщение на евреите към неевреите.

[9] Сигурно това название съдържа някаква болшевишка гавра. Защото нормалното съзнание свързва калифорнийския град с поне две от най-хубавите книги на юдейския романист Джон Стайнбек и с поп-рок фестивала, проведен през „лятото на любовта” – юни 1967 г.

[6] Част от стенограмата от съвещанието на колегиума на МВР от  10 януари 1990 г., Decommunisation, online: http://www.geocities.com/decommunization/Articles/Hristov91.htm

[7] Това са: Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Гриша Филипов, Андрей Луканов, Сергей Станишев.