България, която потиска, унижава, охулва и пренебрегва талантливите си чада

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0
73

Иво Беров/когато не ги убива/ си е направо грешница, блудница вавилонска

Не съм гледал, разбира се, новогодишните ни програми, по разбираеми причини. Прочетох обаче доста чудати отклици за същите тия програми, като най-много ме учуди разочарованието от посредствеността им. Чак пък разочарование… Откъде накъде пък разочарование… Като как така някой е предполагал, че тази година не ще бъде като предишните, а някак си другояче. Защо, поради какви особени причини някой е очаквал да се очарова, та след това се е принудил да се разочарова.

И още едно чудато нещо. Разправят, че новогодишните зрелища по Първа били по-кофти от зрелищата на Бояджиев. Хачо Бояджиев. Не съм си мислил, че които и да било новогодишни зрелища могат да бъдат по-кофти от неговите. На Бояджиев. Хачо Бояджиев. Това неговото беше лустросана пошлост, лъскава посредственост, напарфюмирана пот и застояла под пух и пейети плът. Крака на балерини, които се повдигат мощно и тържествено като строителни кранове или като знамето на пилона в някой артилерийски дивизион, казано с преувеличение, ама с леко преувеличение. И читалищни шеги от които има нещо смешно във всяка пета, като то, смешното се състои предимно в това, че шегите са казани със смешен глас.

 

Майната му, обаче, не ме засяга, не ме брига, хич не ми пука вече, „да правят каквото щат“ – както думаха навремето така наречените ни дисиденти.

Засяга ме, вълнува ме, възмущава ме обаче нещо друго. Това, че нашите новогодишни зрелища биха могли да бъдат, и остроумни, и весели, и съдържателни, и смислени и добри. И това може да стане по много прост начин. Ето какво бих направил, например, за да осигуря едно добро новогодишно зрелище, ако бях бил началник на телевизията /което е невъзможно също по разбираеми причини/. Бих извикал Теди Москов и бих му казал: „Ти си надарен, ти си умен, бива те много и ще ти бъда благодарен, ако направиш една новогодишна програма – ето ти екранно време, ето ти пари, кажи още от какво имаш нужда“ /обръщам условно на „ти“ към него, защото така си говорихме един-два пъти, иначе би трябвало на „вие“, талантите трябва да бъдат уважавани/.

Защо обаче началникът на националната ни телевизия не покани Теди Москов? Не само за новогодишните програми, а въобще. Защо и другите не го канят да прави зрелища? Не разбират ли медийните началници, че да не използват дарбата му, неговата дарба, и дарбата на такива като него е не само административно и „меринджейско“ некадърие, или грешка, ами си е направо грях. Грях е да подминеш и пренебрегваш хора, които са национално богатство. В това отношение България, която потиска, унижава, охулва и пренебрегва талантливите си чада /когато не ги убива/ си е направо грешница, блудница вавилонска. И изкупва греховете си с нещастия, бедност и незадоволеност, без дори да осъзнава греховете си, за съжаление.

И не само медийните началници и администратори не разбират, че работата им е да намират и насърчават умните, опитните, знаещите и можещите хора, а не да им пречат. Опитвам се да се поставя на тяхно място и да отгатна начина им на мислене:

„Има значи едни пари тук, има телевизионно време за новогодишна програма, как сега да я скалъпя тая програма“ – мисли началникът.

И се сеща за известни артисти. Известни предимно с това, че са известни. Една вметка тук. Същите тия артисти известни с това, че са известни правят много добри образи при режисьори като Теди Москов, или Александър Морфов и са направо жалки при разните му телевизионни зрелища, чак го е срам да ги гледа човек.

После проверява кои изпълнители и кои изпълнения привличат най-много зрители. Началникът. Проверява. И тях кани за програмите. А най-много зрители привличат най-просташките изпълнения, разбира се. И хич не се сеща същият този началник, че що се отнася до Националната телевизия, то тя е призвана да издига равнището на зрелищата си към световните образци, а не да ги дърпа надолу, към дъното на кръчмаро-махленското безвкусие.

И после кому да повери сценариите, режисурата и всичко останало. На нашите хора, естествено, не на даровитите и кадърните. А кои са „нашите хора“?. Ами неговите хора, естествено. Сешсе.

И така не само в Новогодишните програми, не само в медиите, но и във всички видове изкуства, във всички така наречени бизнеси, във всички политики – и големите и малките, навсякъде, навсякъде, където има пари за усвояване се образуват едни образувания, които, ако не могат да бъдат изцяло определени като мафиотски, не биха могли и изцяло бъдат отхвърлени като такива.

Аре

 

www.ivremena.com

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.