Loading...
/когато не ги убива/ си е направо грешница, блудница вавилонска
Не съм гледал, разбира се, новогодишните ни програми, по разбираеми причини. Прочетох обаче доста чудати отклици за същите тия програми, като най-много ме учуди разочарованието от посредствеността им. Чак пък разочарование… Откъде накъде пък разочарование… Като как така някой е предполагал, че тази година не ще бъде като предишните, а някак си другояче. Защо, поради какви особени причини някой е очаквал да се очарова, та след това се е принудил да се разочарова.
И още едно чудато нещо. Разправят, че новогодишните зрелища по Първа били по-кофти от зрелищата на Бояджиев. Хачо Бояджиев. Не съм си мислил, че които и да било новогодишни зрелища могат да бъдат по-кофти от неговите. На Бояджиев. Хачо Бояджиев. Това неговото беше лустросана пошлост, лъскава посредственост, напарфюмирана пот и застояла под пух и пейети плът. Крака на балерини, които се повдигат мощно и тържествено като строителни кранове или като знамето на пилона в някой артилерийски дивизион, казано с преувеличение, ама с леко преувеличение. И читалищни шеги от които има нещо смешно във всяка пета, като то, смешното се състои предимно в това, че шегите са казани със смешен глас.
Майната му, обаче, не ме засяга, не ме брига, хич не ми пука вече, „да правят каквото щат“ – както думаха навремето така наречените ни дисиденти.
Засяга ме, вълнува ме, възмущава ме обаче нещо друго. Това, че нашите новогодишни зрелища биха могли да бъдат, и остроумни, и весели, и съдържателни, и смислени и добри. И това може да стане по много прост начин. Ето какво бих направил, например, за да осигуря едно добро новогодишно зрелище, ако бях бил началник на телевизията /което е невъзможно също по разбираеми причини/. Бих извикал Теди Москов и бих му казал: „Ти си надарен, ти си умен, бива те много и ще ти бъда благодарен, ако направиш една новогодишна програма – ето ти екранно време, ето ти пари, кажи още от какво имаш нужда“ /обръщам условно на „ти“ към него, защото така си говорихме един-два пъти, иначе би трябвало на „вие“, талантите трябва да бъдат уважавани/.
Защо обаче началникът на националната ни телевизия не покани Теди Москов? Не само за новогодишните програми, а въобще. Защо и другите не го канят да прави зрелища? Не разбират ли медийните началници, че да не използват дарбата му, неговата дарба, и дарбата на такива като него е не само административно и „меринджейско“ некадърие, или грешка, ами си е направо грях. Грях е да подминеш и пренебрегваш хора, които са национално богатство. В това отношение България, която потиска, унижава, охулва и пренебрегва талантливите си чада /когато не ги убива/ си е направо грешница, блудница вавилонска. И изкупва греховете си с нещастия, бедност и незадоволеност, без дори да осъзнава греховете си, за съжаление.
И не само медийните началници и администратори не разбират, че работата им е да намират и насърчават умните, опитните, знаещите и можещите хора, а не да им пречат. Опитвам се да се поставя на тяхно място и да отгатна начина им на мислене:
„Има значи едни пари тук, има телевизионно време за новогодишна програма, как сега да я скалъпя тая програма“ – мисли началникът.
И се сеща за известни артисти. Известни предимно с това, че са известни. Една вметка тук. Същите тия артисти известни с това, че са известни правят много добри образи при режисьори като Теди Москов, или Александър Морфов и са направо жалки при разните му телевизионни зрелища, чак го е срам да ги гледа човек.
После проверява кои изпълнители и кои изпълнения привличат най-много зрители. Началникът. Проверява. И тях кани за програмите. А най-много зрители привличат най-просташките изпълнения, разбира се. И хич не се сеща същият този началник, че що се отнася до Националната телевизия, то тя е призвана да издига равнището на зрелищата си към световните образци, а не да ги дърпа надолу, към дъното на кръчмаро-махленското безвкусие.
И после кому да повери сценариите, режисурата и всичко останало. На нашите хора, естествено, не на даровитите и кадърните. А кои са „нашите хора“?. Ами неговите хора, естествено. Сешсе.
И така не само в Новогодишните програми, не само в медиите, но и във всички видове изкуства, във всички така наречени бизнеси, във всички политики – и големите и малките, навсякъде, навсякъде, където има пари за усвояване се образуват едни образувания, които, ако не могат да бъдат изцяло определени като мафиотски, не биха могли и изцяло бъдат отхвърлени като такива.
Аре
