Loading...
Лесно ли е да не си натурално „франсе” и да пробиеш в страната на Галския петел?
Ето един показател отговор на Арно Нгача (Arnaud Ngatcha), генерален делегат на постоянния комитет за “различността” на Френските телевизии – ( le Figaro-6.10.2010 ):
“Някои думи във френския език излизат от мода поради прекомерна употреба. Без съмнение думата “разнообразие” – (в смисъл различност) в последно време е жертва на такава преупотреба. Първо, защото използвана точно, или не, думата не отговаря вече на една прецизна дефиниция. После, защото някои виждат в ползването й, завоалиран опит да се прокара във Франция някаква форма на позитивна дискриминация!
От 2007г., при дебатите си в кандидат-президентската кампания, Никола Саркози открито посочи необходимостта от наличие на по-широка “различност” на съставките и талантите, създаващи богатството на нашата страна. Ставайки президент, той реагира според декларираните си убеждения. Така, още при формирането на своето правителство разтури даденостите, номинирайки Рашида Дати ( юристка от арабски произход) за “пазач на държавния печат”, Фадела Амара (с арабски произход и създателка на асоциацията “Ни проститутка, ни подчинена”) за държавен секретар на Градовете, и Рама Яд (метиска) за държавен секретар по човешките права. Ако изследваме медийния аудиовизуален пейзаж, различността не бе представена нито при избора на журналисти, нито при водещи: цветът на кожата беше наличен само в категориите „Хумор и Развлечения”.
Дори зад камерите и в бюрата на тези телевизии, различността беше почти никаква. Под натиска на някои силни личности, като Каликст Белая, клубове, например “Аверое”, придвижващи различието, и напрежението след вълненията в предградията от 2005, ситуацията еволюира.”
По нататък Нгача изрежда най-успешните навлизания на “различни “ личности в телевизиите, както и интересни инициативи на Френския СЕМ, на Комитета за “различност” (извинете че не намирам по-точен превод в момента). Но отчита също, че промените още не са станали ежедневие и норма, защото по примера на фирмените бордове, високоотговорните постове в медиите са си все за “зрели-възрастни” -при това „едноцветни” и от мъжки пол. Той описва също нежеланието и липсата на ентусиазъм при акционерите на държавни и лични фирми, като и на шефовете им, да допуснат „различни” в редовете си! В тази връзка генералният делегат използва много свежо определението “зиморничаво-потрепване”.
Същото „потрисане”, казва Нгача, изпитват и партиите, когато се изправят пред деликатната дилема дали да вкарат или не повече етническа и прочие „различност” сред представителите си в най-висшите органи на френската република – Парламент и Сенат.
В своите коментари, оценки и анализи, авторът посочва разочарованието си от това как някои „различни”, достигнали високи позиции, после затварят просто вратите зад себе си поради страх от конкуренция. И изрича една невероятно силна ( за мен поне) фраза:
– “Да има някой африкански, магребински, или азиатски произход, не му дава права! Всеки един трябва да спечели и заслужи мястото си в едно общество, където царува взаимно доверие и желание да законност”
Показвам малка част от дебатите и споровете във Франция, за да разберем че демокрацията не е даденост, ами постоянна борба. Знаете колко често (за разлика от нас) френските граждани излизат масово на демонстрации, събират се на “дискусии” с партийни лидери и правителствени чиновници. Подчертавам това и заради скорошните събития покрай депортирането на наши и румънски „роми” от Франция.
Да се намери път към нормално взаимно съжителстване в една държава е непрекъснат процес. И според мен единственият критерий е …… фразата на Арно Нгача, която вече цитирах!
