Loading...
Свети във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по-добри….
Имали сме доста управляващи тъпанари, имаме ги и сега и ще ги има и още. Но най-големите простаци, като че ли са се уговорили сега да си направят другарска среща. Ха , Добрютру! И Държавният глава, спечелил си ченгесарския „ник” – „Гоце”, се събуди. Заклейми атаките срещу „феодалните старчета” от БАН. Успя да го направи в последния ден на януари – 31-ви, 2011-та. Почти седмица, след наукоемките управленски изцепки, направени от действащият образователен министър Сергей Игнатов на 24 –ти януари при срещата му с въпросните „старчета”, на която ги бе поканил.
Че сред тях също има достатъчен брой такива за „задна”, академична всенародна „любов”, подходяща за български президенти – е повече от сигурно. Обаче… Вие виждали ли сте по-големи тапири министри?
След рядко срещания бобродебил Цветан Цветанов, сервитьора Симеон Дянков и глуповатия мазник с вид на квартален алкохолик Тотю Младенов, идва флагманът на простолюдието да образова младежта – плебеят Сергей Игнатов. Никому неизвестният египтолог, придобил малко власт, разцъфна като цирей на гъза на розовобуза девица. Подобна гной, взела се на сериозно, е благоприятна за инфекции. И те не закъсняват. От дълги години образованието ни е образУвание – злокачествено и открито в доста късен стадий. От дълги години се издават кой от кой по малоумни учебници, писани или издавани, а не рядко и двете, от роднини на управляващи скъпата ни просвета. От дълги години се спускат програми, коя от коя по разнебитени и противоречащи си една на друга. От дълги години само талаша приема подобна простотия и наглост, съчетана с нулева заплата, за да образова нашите деца. Образова ги как да кръшкат, да отчитат дейност и да са послушни. Образова ги, че нямат авторитет, че са никой и нищо – точно като тях. Че можеш да извадиш патката си насред часа и да я размахаш под бурните аплодисменти на малоумните си събратя, нищо че ти е малка и недоразвита още. Че можеш да биеш, чупиш и рушиш. Че можеш да дойдеш пиян кат талпа, нищо че си на 12. Или пък изобщо да не дойдеш. Мотивация му е майката – учи за да сполучиш. И децата ни са силно мотивирани – защо ли? Да вървим ли по-нагоре в просветната дейност? Да посетим студентките по свиркология? Ще ви се! Вече няма и за какво да духат. Учи се психология. България бълва психоложки до откат. Ко ше ги прайм, кат за лечение не може да си платим – един Дянков знае. Ако знае нещо изобщо. Та тази практика си има примери. Звучни и достойни. Министър на финансите, представляващ една ИНСТИТУЦИЯ, нарича една друга ИНСТИТУЦИЯ – БАН – феодални старчета. Прави го ПУБЛИЧНО. А ние трябва да уважаваме институциите… Министър на образованието застава пред Валери Петров и забива думите – „Няма да допусна празно дърдорене”. Игнатов, благодарение на това, че е министър, вече го знаете кой е – нито е образован, нито е млад. Валери Петров е един от академиците, пред когото е застанал. Валери Петров е писател, поет и преводач. Той е сравнително дребничък, вече доста стар. Посветил живота си на литературата. Всеки познава творчеството му, или поне е чувал за него. Поколения са извървели заедно с него дългия път от „Копче за сън” до Шекспировия „Сън в лятна нощ”. „Миш, миш, миш, време е да спиш – целият квартал вече е заспал: спинкат стъпалата, спинкат перилата, асансьорът спинка, спрял като картинка“. Та нека да ви го повторя – МИНИСТЪР на ОБРАЗОВАНИЕТО, застава пред дребничкия поет, творец Валери Петров и изцепва – „Няма да допусна празно дърдорене”. Сега не знам КУЛТУРНИЯТ министър Вежди Рашидов, който културно нападна полицай, къде блее – може би гледа проекти на българския Лувър или прави никому ненужна малка пластика, ама все си мисля, че ще се събуди. Да защити тая култура, а не оная простата. Да защити изчезващите(според последните слухове) учители по музика. Да защити поне културните си приятели, творци в БАН. А докато чакаме културният Вежди културно да се събуди от културния си сън, или на който и да е там пишман управленец, да му запука за тая култура на тая България, ни остава една утеха – че изхода на простаците е сигурен и само един и горещо се моля той да бъде болезнен за тях!
Плам, пламти! Котел, бълбукай!
Адска смес, мехури пукай!
МАКБЕТ – Уилям Шекспир
Четвърто действие, първа сцена
Превод – Валери Петров
