Loading...(ЧЕТИВО НЕ САМО ЗА СТОЛИЧАНИ)
ИМАМЕ ЛИ ХАБЕР ОТ ПРАВАТА СИ? ● ВСЯКАКВИ ВЛАСТНИЦИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СА НАШИ СЛУГИ, НИ МАЧКАТ, А НИЕ СИ ТРАЕМ И ПЛАЩАМЕ ● СОФИЙСКИТЕ КМЕТОВЕ И ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ ОТ 9 СЕПТЕМВРИ 1944-а ДО Б.Б. ВКЛЮЧИТЕЛНО ДОКАЗАХА, ЧЕ СТОЛИЦАТА Е ПО-ДОБРЕ БЕЗ РЪКОВОДСТВО
Вдигат местните данъци и такси. Този път първо в Пловдив, сетне в София, после и на други места в страната.
От години предупреждавам, че ще посегнат и на жилищата ни. Чрез поредица от финансови репресии.
Когато няма да бъдем в състояние да изпълняваме всички облечени в законова форма изтезания и задлъжнеем – към държава и община (чрез данъци и такси), към доставчици на стоки и услуги (топло-, електро- и водоснабдителни фирми), а по-непокорните – посредством завеждане на съдебни дела за щяло и не щяло, задължително приключващи с осъдителни присъди, ще започнат да конфискуват и домовете ни.
Пример за репресия над гражданите е т. нар. Закон за енергийната ефективност. Той съдържа „велики” изисквания, които могат да доведат до допълнително задлъжняване. Като например, че ако сте селскостопански производител, който ползва сгради, или пък ако имате вила, ще се наложи да си платите, за да бъдат оценени за… енергийна ефективност?! Постепенно това ще пропълзи и към жилищните здания. Тогава…
Задавал ли си е някой от вас въпроса: На какво основание ни карат да плащаме данъци? Те конституционни ли са или са в разрез с основния закон на държавата, ако допуснем, че съществува такава? Колко от вас са запознати със собствените си права на граждани на Република България, гарантирани от Конституцията? Ще ви помогна. В нейния Чл. 5. (1) е записано дословно:
„Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. (2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. (2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.”
Когато едва свързвате двата края, трудно ще се съгласите, че „Република България гарантира живота и достойнството” ви. А вашите права на личност? Нали най-възвишеното е тъкмо правото на живот! Как се живее под постоянната заплаха от страна на държавата и на нейните органи? Дали същата тази „република” брани живота и достойнството ви, след като не само не се справя с престъпността, а самата тя е част от нея – най-високопоставената? И това не е тайна дори за еврочиновниците в Брюксел.
Конституцията твърди:
„Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона…
Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.”
И в същото време съществува подоходното данъчно облагане! То е напълно противоконституционно, тъй като задължение на държавата е да ви създаде условия да се трудите. А чрез този данък, както и посредством корпоративното облагане (данък печалба), тя краде от собствения ви труд – на наемни работници или на работодатели. Да сте чули възражения? Всички мълчат. В САЩ се намери един достоен богаташ, евреин на име Еърън Русоу, който реши да влезе в ролята на Давид и да се бори с Голиат – държавната машина на финансовия интернационал. Той, преуспелият холивудски кинопродуцент, мениджърът на прочутата британска рок-група Led Zeppelin отвъд Атлантика, засне чудесния документален филм Америка: от демокрация към фашизъм. Една от основните теми в него бе тъкмо неконституционното облагане на труда на американците. Е, Русоу го починаха… А у нас?
Грабят ни, братя и сестри, всекидневно, ежечасно, безмилостно, както кърджалиите някога са опустошавали земите ни. Ала тогава, щом османската държава не успявала да излезе на глава с тях, гражданите – българи и турци – се сдружавали и заедно бранели живота и собствеността си. Не аз, Захарий Стоянов го е писал:
„Казваме в последно време, защото допреди руските войни българският народ е живял под турското владичество сравнително много по-добре, отколкото когато се захванали да се грижат за неговите съдбини различни християнски държави. Убит и нравствено, и политически, нашият народ, докаран до най-последната ниска степен на позорен рая, той не е възбуждал никаква вражда, никакво подозрение и страх за въстание в очите на своите владетели. Това се доказва още по-добре, като се вземе пред вид, че на българите се е дозволявало да носят оръжие открито, наедно с турците, че във време на кърджалийските времена тия са били свободни да се бранят от нападателите с оръжие в ръка, убивали са ги, събирали са чети, мнозина са били предводители на тия чети, съставени от турци и българи, нещо, което се е считало за престъпление у последните в по-новите времена. Когато обаче руските войски преминали Дунава, когато турците узнали, че презрените техни раи имат защитник – московеца, – когато мнозина български юнаци се присъединили в редовете на руските войски и безпощадно захващали да колят и убиват турци и кадъни, когато най-после освободителната християнска войска се оттегляла преспокойно оттатък Дунава и оставяла братушките да си живеят по старому, то за тия последните наставала нова епоха, епоха мрачна и сърцераздирателна. Враждата била разпалена между двата елемента.” (Захарий Стоянов – „Записки по българските въстания: Разказ на очевидци”, Четиридесет и пето издание, Издателство „Наука и изкуство”, София, 1981 г., стр. 162)
Ние не само не се обединяваме срещу злото, ами търпим да ни разединяват. Една шайка номенклатурчици, поставени във властта от съветските им началници и от господарите на Кремъл в Ню Йорк и Лондон, вече 65 години яха българите и ги пришпорва към преизподнята. И вместо да се осъзнаем като личности, да станем граждани и да се превърнем в народ, слушаме гласовете на разни измамници, които ни съветват да избираме някакво по-малко зло. Нам е нужна радикална декомунизация, включваща лустрация на старата и новата номенклатура (произлязла от бившата), както и на ченгетата, и едно ново Велико народно събрание. То да приеме Конституция, която да регламентира съвсем различно устройство на държавата, основано върху принципите на истинския народен суверенитет и пряката демокрация (решение на важни въпроси чрез общонародни, областни и общински референдуми); намаляването на централната власт и засиленото регионално и местно самоуправление. Този основен закон задължително трябва да съдържа правилата и реда за произвеждане на всички видове избори, както и начините за отзоваване на народни представители, общински съветници и кметове, областни управители; за свалянето от власт на министри, на министър-председателя и на президента. Всичко останало, с което ви залъгват средствата за всеобща дезинформация, притежавани от нашенските номенклатурни кадри на БКП, БЗНС и Държавна сигурност, както и на техните чуждестранни господари, ще ни отведе в небитието. Не разполагаме с много време. Мислете!
* * *
Януари. Петнадесетсантиметровата снежна покривка, която някога би ни зарадвала, днес се е превърнала в истинско бедствие. Вървя по столичната уличка „Ангел Кънчев”. От булевард „Патриарх Евтимий” завива автомобил и търси място за паркиране. Момиче с раздърпана униформа, която едва ли помни, че някога би е била синя, и с отвратително мръсно-жълто елече, приближава колата. Шофьорът подава пари и след като заключва возилото, се отдалечава спокоен, че то ще бъде прескочено от паяка на бандитската общинска фирма Паркинги и гаражи. Синя зона е, паркирането се заплаща.
Платното е заледено като площадката на някогашното игрище Дружба (още по-рано Юнак). В замяна на това тротоарите, макар не идеално, са прилично остъргани от снега и леда. Заговарям момичето с грозната униформа. (На английски длъжността му е parking-maid или meter maid, като на онази „прекрасна Рита”, за която преди повече от четиридесет лазарника пяха Beatles. Ние май още нямаме дума за нея.) Питам кой е изчистил тротоарите. Отговаря ми, че са го сторили обитателите на жилищните кооперации и собствениците и наемателите на дюкянчетата и заведенията. А платното? Вдига рамене – то е ничие.
Стоп! Хайде да се разберем: Граждани ли сме или поданици? Откъде накъде жителите на града ще чистят тротоарите? Те не са тяхна собственост, а на общината. Къде се е чуло и видяло някой да се грижи за чужда собственост, освен ако изрично, приятелски не са се договорили за това?
Отново опираме до собствените ни права, определени от Конституцията. В нея е записано:
„Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
(2) Собствеността е частна и публична.
(3) Частната собственост е неприкосновена.
(4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон.
(5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.”
Тротоарите наистина не са наши, общински са. Не ми възразявайте, че градът е наш. Такъв ли го чувствате? А общината? Когато тя реши, прибира пари за ползването на тези части от улиците – т. нар. тротоарно право. Опре ли до почистването им, вменява това като наше задължение?! И ако не почистите, ви глобява! Хайде де, на какво основание трябва да се грижим за чуждата, общинската собственост? От една страна, плащаме данъци и такса смет, та общината да почиства. При това почти всяка година ги увеличават. От друга, ни принуждават към трудова повинност?! Не, макар да съм роден на пъпа на София, тази община не е моя. Чувствам я като враг, който постоянно ме дебне стаен и винаги побеждава. Кара ме да плащам за всичко. Скоро сигурно и за мръсния въздух, който „ми е осигурила”. Стига! Аман! Genuck! Basta! Enough!
От трета страна, никой от нас не е повикал общината да почисти собственото му жилище. Ако го стори, основанието би било същото. Лично аз нямам нищо против напращялата кметица на София с инициали като на Брижит Бардо – Б.Б., да запретне ръкави и да се разшета из апартамента ми. А аз ще си върша моята работа. Точно това става в случая, когато столичани чистят общинските тротоари. Тогава те изпълняват нейните задължения, а през същото време Б.Б. пуши пури, среща се с Цеца Величкович-Аркан, играе тенис или футбол, открива поредния обект след зле свършен ремонт, пъчи се като коч на тръни пред телевизионните камери и обективите на фоторепортерите или отскача за инструктаж до някоя тежка чужбина.
Ако паркирате във въпросната синя зона, която скоро ще се разпростре върху целия град, плащате. Не го ли сторите, слагат ви скоба или паякът на Паркинги и гаражи в съучастие с представители на милицията ви го вдига. (Използвам термина милиция, тъй като нашенските униформени уж пазители на реда обслужват хиляда – мили – номенклатурчици. За да станат полицаи, трябва да започнат да служат на града – полиса. Пък и все още не са забравили своите недодялани садистични милиционерски навици.) Плащаме данък за автомобилите си, а ги караме по разбити улици и булеварди, в някои от които има дупки с размер на противоатомни скривалища. За награда увеличават размера на този налог с 25 на сто. Ашколсун!
Някой да протестира? Да е предложил всички, които се чувстваме засегнати, да се обединим и да защитим своите права? Например да спрем да плащаме, а при скандал, да се притичаме на помощ, но не на милиционерите и общинарите. Нищо подобно. Досущ като верноподаници масата от жителите на града вършат работата на общината и на всичкото отгоре чинно се редят пред касите й, за да й издължат данъците и таксите. Някога османската власт взимала десятък. Днешната само дето „не сваля от голо риза”, както е тъжно заключил поетът. А пак според Конституцията:
„Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.
(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.”
Кой дава право на кмета и общинските съветници да ни превръщат от равнопоставени граждани в аргати? Ние сме потребители на услугата почистване на града, на целия град без уговорки. Затова плащаме такса смет и данък сгради. И това е така според същата многократно цитирана Конституция:
„Чл. 33. (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.”
Принудата да се грижим за чистотата на общинската собственост тротоари и пр. е не само нарушение на основния закон в страната. То е престъпление. Все едно кметът и администрацията да нахълта в нашата собствена светая светих, в домовете ни. Основният закон уж ни защитава:
„Чл. 33. (2) Влизането или оставането в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.”
Отново Конституцията определя, че:
„Чл. 55. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.”
За това ние, гражданите си плащаме на нашите служители – кмет, общински съветници, министри… (Впрочем известно ли ви е, че министър означава прислужник, слуга?) Съгласен съм с конституционната постановка, която ни задължава да опазваме околната среда. Което в градски условия ще рече да пазим чистота. И вместо общинската управа да въведе ред чрез контрол и санкции в това отношение, тя извършва престъпление спрямо нас. Като вместо да ни слугува, заради което я издържаме, не зачита нашите права. А това ни е гарантирано на хартия отново от Конституцията:
„Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.”
Задължение на същата тази общинска управа е да изпълнява конституционните разпоредби. А те гласят:
„Чл. 140. Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.”
Да, на общността, сиреч в наша, на гражданите полза. Вместо това тя с всички сили и средства се бори срещу нас, нейните работодатели.
Някой ще рече, че и другаде гражданите чистят тротоарите. Да, но там те са собственост на притежателите на съответната сграда, неделима част от нея. Тогава съвсем според закона те са длъжни да ги поддържат. Но и да ползват евентуалните блага, които частта от тези тротоари може да им донесе – тротоарното право. Общинската собственост върху тротоарите и т. нар. околоблокови пространства са точно такъв атавизъм от времената на социализЪма, какъвто е правото на строеж, непознато в цивилизования свят.
Рано или късно новият Съветски съюз – Европейският, ще наложи правилата и на нашенските номенклатурчици. Както съм убеден съм, че назначените от партията-майка и от нейните репресивни тайни служби за новобогаташи парвенюта и негодници постепенно ще фалират, ще бъдат ликвидирани или просто ще изчезнат някъде зад граница. Обаче прекалено много вода ще изтече дотогава – поне две-три поколения. Ще я има ли България и какви хора ще я населяват?
Затова, ако не осъзнаем, че сме граждани и силата е в нас, не се ли обединим около споменатите в началото важни неща, включително и около непременната декомунизация, ще продължаваме да бъдем уморените коне на безкрайния преход от нормална държава, през държавен капитализъм с тоталитарна потисническа власт, за да се удавим в посткомунистическото блато. Ако все пак някой оцелее, знаете как постъпват с уморените коне, нали? Убиват ги.
