От доста време имам профил във Фейсбук.
В началото поканих за приятели всички от блог.бг и блогер, които знаех и имаха профили там. После техни приятели. После пак.
По-късно някои хора взеха да ми предлагат приятелства. После техни приятели. После пак.
Така неусетно се натрупаха приятелствата на над 4 800 души.
Разгледах ги. Една трета от дамите бяха сложили за аватари снимки на кучета, котки, леки лъскави коли, цветя, приятелите си, отроците си, майките си, любимите си актриси и т.н. , възбуждащи въображението пози и разголени сексапилни тела. Същото се отнасяше и за мъжете.
Разприятелих се с тях – така е обозначено действието, което предприемаш, когато преставаш да си приятел с някого във Фейсбук.
После се в загледах акаунтите на приятелите, които останаха. Повече от половината виждах за първи път и активността им във фейса клонеше съм нула.
Разприятелих се и с тях – явно беше, че не сме приятели.
В този момент ми блокираха акаунта и по никакъв начин не можех да вляза във страницата си и да правя съобщения и да следя активността да приятелите си.
Опитвах какво ли не.
Писах на администрацията, какво ли не.
Отговаряха ми и ме съветваха, какво ли не.
Накрая ми писна – направих си нова регистрация и започнах да събирам приятелите си по стария начин – най-напред познатите от форумите и т.н.
Гледам днес предлагат ми в рубриката: „Хора, които може би познавате“ аватар със следната снимка:
Не, че имам нещо против да се заприятеля с този задник, ама възможността да го видя лично е никаква и по тази причина се отказах да се заприятелявам с него.
Сега философски размишлявам: правилно ли постъпих или не?