Един мит – християнството

(факти и разсъждения)

Веднага правя уговорката – тук говоря не за християните, а за религията, наречена \“християнство\“. Убеден съм, че болшинството християни са почтени хора, станали жертва на една от най-грандиозните измами в историята на човечеството.

 И така, преди 33 века, на планината Хорив, Бог чрез Моше (Мойсей) дава на евреите Закона (Тора). Той се състои от писмена част и устно предаван закон, който векове по-късно става основа на Талмуд.

 Законът е описан като вечен и непроменим:

 Изход 12:14, 12:17, 12:43, 27:21, 28:43,

Левит 3:17, 7:36, 10:9, 16:29, 16:31, 16:34, 17:7, 23:14, 23:21, 23:31, 23:41, 24:3,

Числа 10:8, 15:15, 19:10, 19:21, 18:23, 35:29,

Втор. 4:2, 12:32, 29:28.

 \“Внимавай да вършиш това, което ти заповядвам.

Да не добавяш към него, нито да отнемаш от него.\“

Втор. 12:32

Има ли нещо неясно или двусмислено тук?

 Защо тогава 13 века по-късно Бог трябва да сключва нов договор (завет) и да обявява дотогавашния за стар (вехт)? Християнските апологети твърдят, че Бог бил разочарован от евреите, и затова анулирал завета с тях. Но освен че е богохулно, това твърдение е и абсурдно. В Петокнижието, Пророците и Писанията няма дори и намек за отмяна на Закона.

Все пак, основателят на християнството – апостол Павел – дръзко заявява:

\“Защото, ако оня първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори. А напротив, когато порицава израилтяните, казва – Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и Юдовия дом нов завет… А като казва нов завет, Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване\“ (Евр. 8:7-8, 13)

Павел греши поне по две причини:

1. Бог сключва САМО вечни, и НИКОГА временни завети (договори). Тора не прави изключение – изразът \“това е вечен закон за всичките ви поколения\“ се повтаря най-малко 24 пъти в Петокнижието. Твърдението \“а като казва нов завет, Той обявява първия за остарял\“ е умозрително построение на Павел, което обаче не се подкрепя от Библията.

Новият завет, за който говори пророк Еремия, няма да отмени Тора. Точно обратното:

\“Ще поставя Своя Закон (Тора) в тях

и ще го запиша в сърцата им…\“

Ерем. 31: 33

Как Бог ще запише Закона Си в сърцата им, ако той е вече отменен?

2. Новият завет от Еремия 31 ще бъде сключен НЕ с всички хора по света, а САМО \“с Израилевия дом и Юдовия дом\“. Неевреите нямат нищо общо с този, все още нереализиран, нов (допълващ досегашните, а не отменящ ги) завет.

* * *

В историята на човечеството има твърде много спасители – богове или божии синове. Всички те спасяват човечеството от греховете му, като ги поемат върху себе си.

Исус (Йешуа) от Назарет е само един от многото.

Можете ли да познаете кой е това:

– божи син, дошъл на земята в човешки образ, за да спаси хората от греха

– роден от девица на 25 декември

– веднага след раждането си е посетен от овчари

– когато пораснал, проповядвал и имал 12 ученици

– правел чудеса, лекувал слепи, глухи и сакати хора

– организирал прощална вечеря, на която уподобил виното и хляба на кръвта и плътта си

– бил разпънат на кръст от враговете си

– възкръснал на третия ден и се възнесъл на небето

– бил наречен Божи Агнец, Спасител; Пътят, Истината и Светлината

Досещате ли се кой е този божи син?

Това е Митра, \“синът на непобедимото Слънце\“, чийто култ възниква в Персия най-късно през 8-7 в.пр.н.е.

p { margin-bottom: 0.21cm; }

Митраизмът получава широко разпространение и популярност в Римската империя, особено сред военните. Но след налагането на християнството като официална религия на Рим култът към Митра почти изчезва под ударите на църквата.

Не са ли смущаващи приликите на Митра с главния герой на християнските евангелия? Един от ранните църковни отци, забелязал това, простосърдечно заявява, че дяволът нарочно бил наредил обстоятелствата около Митра така, че да наподобяват живота на Йешуа векове по-късно. Не е ли комична тази \“логика\“?

Християнските богослови твърдят, че Библията говорела на много места за Йешуа. Един от любимите им пасажи е Исаия 7:14, традиционно превеждан като:

\“…Ето, девица ще зачене и ще роди син,

и ще го нарече Емануил\“.

Транслитерацията на оригиналния текст изглежда така:

\“хинне, хаалма хара вейоледет бен векарат шемо иммануел\“

Употребена е думата алма, което означава млада жена.

Когато в Библията се говори за девица (Битие 24:16, Втор. 22:23,28 и другаде), винаги се употребява друга дума – бетула.

И така, в превод Исаия 7:14 гласи:

хинне – ето

хаалма – младата жена (забележете, \“младаТА жена\“ – царят е знаел за коя млада жена говори пророкът)

хара – е бременна

вейоледет – и ще роди

бен – син

векарат – и ще нарече

шемо – името му

иммануел – Иммануел.

Името е израз, който носи определен смисъл: Иммануел означава “С нас е Бог”, Авраам – “Баща на множества”, и т.н. Тези имена не са прякори; на името се е отдавало голямо значение и изборът на име е бил много отговорен.

Защо Йешуа от Назарет не се казва Иммануел? Няма логично обяснение защо майката на Йешуа дева Мария, която уж изпълнява пророчеството, не е нарекла сина си с предсказаното от Исаия име – Иммануел?

Тук няма никаква мистика. Този библейски стих – както и всеки друг – трябва да се тълкува в контекста на разказа. Исаия 7 разказва как пророкът е изпратен от Господ при царя на Йеуда – Ахаз – който е разтревожен от военния съюз между враговете си Рецин (Сирия) и Пека (Израел). Господ чрез Исаия обещава на царя да унищожи Рецин и Пека и му предлага да си поиска знамение, което ще потвърди това обещание. Тъй като царят отказва да изпитва Господ, Исаия му отговаря:

\“(14) Затова моят Господ сам ще ви даде знамение; ето, младата жена е бременна и ще роди син, и ще го нарече Иммануел.

(15) Той ще яде сметана и мед, когато се научи да се отвращава от злото и да избира доброто

(16) Защото преди детето да се научи да се отвращава от злото и да избира доброто, земята на двамата царе, от които се боиш, ще бъде опустошена\“.

Това обещание е изпълнено чрез асирийския владетел Тиглат-Паласар, който покорява и разорява Дамаск и Израел, но Йеуда е пощадена. Втора Книга на Царете (в някои християнски библии – IV Царе) съобщава за края на Пека – 15:30, и Рецин – 16:9. В оригиналния си контекст Исаия 7 е ясен и разбираем разказ. Пророчеството е изпълнено още през 8 в.пр.н.е.

Но погрешният превод и твърдението, че този текст предсказва идването на Йешуа, прави пророк Исаия да изглежда като арогантен глупак. Представете си, че вие сте цар Ахаз. Намирате се в опасна политическа и военна ситуация. При вас идва един от най-уважаваните мъдреци на страната и с него обсъждате положението. В един момент той – ни в клин, ни в ръкав – заговаря за някаква девица, която щяла да роди сина си Иммануел след 700 години! Какво ви касае това, дори да е истина? Народът ви е застрашен, вие търсите съвет и решение, но що за \“мъдър\“ съвет получавате? И какво ще си помислите за разсъдъка на Исаия?

Друг любим на християнските апологети текст е Исаия 53, където се говори за страдащия, праведен Божи служител.

Едно уточнение. Разделянето на еврейското Писание на глави и стихове е направено от християнски богослови през Средновековието с цел по-лесно цитиране. Проверете сами:

www.karaite-korner.org/bible_faq.shtml#chapter_divisions

www.becomingjewish.org/tanach.html

Методът се използува и досега, дори от равините, като се помни, че оригиналните текстове са едно цяло от началото до края, без прекъсване.

p { margin-bottom: 0.21cm; }

Всяка книга от Библията, включително тази на пророк Исаия, представлява един непрекъснат текст от началото до края.

Недопустимо е да се вади от контекста например 53 \“глава\“ от Исаия и да се твърди, че праведният служител, за който се говори там, бил Йешуа. \“Праведният ми служител\“, споменат и там, и в предходните \“глави\“ 41, 42, 43, 44, 49, 50 е изрично посочен – това е Яков (Израел). Пророк Исаия говори за народа на Израел, наричан \“служител на Бог\“ – нещо, казано ясно още в Петокнижието и потвърждавано в цялото Писание.

* * *

Защо император Константин налага християнството?

Та той дори не е бил вярващ християнин – покръства се едва на смъртния си одър, и то от еретик-арианин.

Причината е главно политическа. Императорът вижда в християнството удобно средство за спасение на разлагащата се Римска империя, при това атакувана и орязвана от варварски племена. На църковните събори, организирани от него, се изковават новите християнски идеологеми.

В резултат от решението на Константин една странна смес от Тора, мистицизъм, езически култове и месиански юдаизъм, става световна религия. Империята е спасена за известно време.

На събора в Никея чрез демократична процедура – гласуване – с 217 гласа за и 3 против е приета(!) божествеността на Йешуа от Назарет, а арианите (на събора присъстват епископ Арий и двама негови ученици; именно те са тримата \“против\“) са анатемосани и обявени за еретици.

След събора започва трескава дейност. Пишат се нови книги, редактират се стари писания. Майката на императора – Елена – прави стратегическо \“поклонническо\“ пътуване до Йеудея (впрочем преименувана на \“Палестина\“ от император Адриан през 135 г.н.е.). И разбира се, се случва чудо: в Йерусалим тя открива всичко необходимо: останките от кръста, пироните, трънения венец, и какво ли още не.

През 4 в.н.е вече има над 250 различни раннохристиянски документа: Евангелия от Тома, от Андрей, от Юда, от Мария Магдалена; Евангелие на евреите, Евангелие на назаряните, Евангелие на истината, История на Йосиф дърводелеца, Пастирят от Ерм, Деяния на Павел, Първо послание на Климент, Откровение на Петър, Откровение на Тома, и т.н.

Налагало се тези документи да се оценят, редактират и сортират. Атанасий, епископ на Александрия, през 367 г. пръв предлага сборника, познат ни днес под името \“книгите на новия завет\“, който е приет (но не и канонизиран) на Събора в Картаген през 397 г. Някои книги обаче остават оспорвани и непризнавани много векове след това. Мартин Лютер например оспорва автентичността на Посланието на Яков, Посланието към евреите и Откровението на Йоан.

Исус уж казал: \“Ти си Петър, и на тази скала ще съградя своята църква\“ (Мат. 16:18). И тъй като Петър според легендата бил първи епископ на Рим, приемникът му – папата – става непогрешим наместник на Йешуа на земята. Точка по въпроса!

Въпреки, че е основана върху митове и легенди, църквата придобива съвсем реална сила. Твърдо подкрепяна от централната власт, тя се намества трайно между човека и Бог. Така новата религия окончателно скъсва с юдаизма, който не допуска никакви \“посредници\“ в тези отношения.

* * *

Основни възражения срещу християнството:

1. Фундаменталната християнска идея – поемането от Йешуа на греховете на човечеството – противоречи на пряка Божия заповед:

\“Бащите да не бъдат убивани поради [греховете на] синовете,

нито синовете да бъдат убивани поради [греховете на] бащите;

човек да бъде убиван поради собствения му грях\“

Втор. 24:16

Идеята, че някой, роден от жена, изкупва греховете на целия човешки род, е напълно несъвместима с Библията, но пък твърде силно напомня многобройните и популярни в античния свят култове на убивани и възкръсващи богове или божи синове, като тези за Митра и Адонис-Тамуз.

2. Християнството противоречи както на Закона (Тора), така и на морала и логиката:

– Принасянето на човешка жертва пред Бог е чисто езическа практика, немислима за Закона

– Жертвите, предписани от Тора, се принасят само на олтара в Храма, и то от свещеник, по строго определен начин, а Йешуа според евангелията не е умрял така.

– Храмовите жертвоприношения са част от Тора, Мойсеевия закон, който християните наричат \“стар завет\“. Библията изрично подчертава, че Тора важи само за Израел (Втор. 4).

Но тогава излиза, че Йешуа е принесен в жертва само за евреите. Това се потвърждава и от самия Йешуа, който казва, че няма отношение към неевреите и не е пратен при тях: \“Аз не съм пратен освен при изгубените овце от Израилевия дом\“ (Матея 15:24).

– една от заповедите на Тора гласи:

\“Да не си направиш изображение,

подобие на нещо, което е в небето горе,

или на земята долу, или във водите под земята…\“ Втор. 5:8

А какво са статуите, иконите и изображенията на боговете \“отец\“, \“син\“ и \“свети дух\“ в християнските църкви?

– \“Пази съботния ден, за да го освещаваш…\“ Втор. 5:12

Йешуа обаче заявява: \“Човешкият син е господар на съботата\“ (Лука 6:5, Матея 12:8). Който и да е \“човешкият син\“, той по-голям ли е от Бог, за да пренебрегва Неговата заповед?

– \“Почитай баща си и майка си…\“ Втор. 5;16

Но Йешуа казва: \“Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й; и неприятели на човека ще бъдат домашните му. Който люби баща или майка повече от мене, не е достоен за мене\“ (Матея 10:35-37).

Тоест, за да е \“достоен за него\“, човек трябва да наруши Божия заповед.

3. От една страна, Йешуа заявява, че е дошъл да изпълни Закона (Тора), а не да го анулира (Матея 5:17). Бог изрично забранява Законът да бъде допълван или съкращаван (Втор. 4:2) и Йешуа потвърждава, че Тора е вечен Закон (Матея 5:18). Но какво друго освен отмяна на Тора означават думите на Йешуа от Матея 26:28: \“това е моята кръв на новия завет, която се пролива за прощаване на греховете\“?

Какъв “нов завет”, щом Тора е вечен Закон? Кога да вярваме на Йешуа – в Матея 5:17-18, или в Матея 26:28? Двете му твърдения са несъвместими!

4. Популярното твърдение, че християнството възвестявало любовта към ближния на мястото на жестокия \“стар завет\“, е меко казано, невярно. Много векове преди появата на християнството Бог заповядва:

\“да обичаш ближния си като себе си – Аз съм Господ\“

Левит 19:18

Това е ядрото на Тора според Раби Акива, живял през 2 в.н.е.

Нахманид (13 в.н.е.) поучава: \“Трябва да пожелаваме на другите (не казва \“сънародници”, а \“другите\“, т.е. всички хора – и евреи, и неевреи) същата степен на успех и благоденствие, която пожелаваме на себе си. Трябва да се отнасяме към другите с най-голямо уважение и внимание\“.

Освен това, ако християнството е религия на любовта към ближния, то защо в името на Йешуа е пролята толкова много кръв? Жертвите, дадени от евреи, араби, българи, ацтеки, инки и кои ли не още народи, не са ли непосилна цена за тази извратена любов?

5. Според християнството Йешуа е Машиях (Месия, Помазаният). Да си припомним кой е Машиях според Писанието:

– той ще бъде потомък на цар Давид – Исаия 11:1, Еремия 23:5, 33:15

Но няма как Йешуа от Назарет да бъде потомък на цар Давид, защото нали дева Мария заченала от Светия Дух, който не е сред потомците на Давид. Матей и Лука представят Йосиф като потомък на цар Давид (макар едното родословие да изключва другото), но какво общо има Йосиф с Йешуа, който не е негов син по плът? Тора не допуска наследяване чрез осиновяване.

– Машиях ще изпълнява стриктно Закона и ще направи така, че всички евреи да го спазват – Исаия 11:2-5, Осия 3:5

Йешуа твърди, че ще изпълни Закона, но на практика го нарушава: провъзгласяването на “нов завет”, демонстративното неспазване на съботата (шабат) и законите за храненето (кашрут), презрението към семейството, към мъртвите, и т.н.

– Машиях ще бъде цар (земен, светски, политически лидер) на Израел – Еремия 23:5, Осия 3:5

Самият Йешуа обаче казва, че царството му не е от този свят (Иоана 18:36).

– по времето на Машиях целият свят ще признае Господ, Бог на Авраам, Ицхак и Яков, като единствен Бог – Захария 14:9, Михей 4:2 – и ще настъпи епоха на мир и сигурност – Исаия 2; 11:6-9

След Йешуа обаче, вместо признаване на единствения Бог, се появяват нови идолопоклонски религии с милиони последователи.

Колкото до мира, войни се водят и преди, и след Йешуа; той не променя нищо във военната история на човечеството. А в Средновековието кръстоносците и Инквизицията не погубват ли хиляди невинни в негово име с благословията на църквата?

Накратко: Йешуа – такъв, какъвто е описан в евангелията, не изпълнява нито едно от пророчествата за Машиях.

6. Идеята за троицата противоречи на Писанието:

\“Да нямаш други богове пред Мене\“ – Втор. 5:7

\“Слушай, Израел, Господ нашият Бог е един Господ\“ – Втор. 6:4

\“Аз съм Господ и няма друг; освен Мене няма бог…

за да знаят от изток и запад, че няма нищо освен Мене;

Аз съм Господ, и няма друг.

Формирам светлина и творя тъмнина; правя мир, творя и зло.

Аз съм Господ и правя всички тези\“ – Исаия 45:5-7

Сещате ли се къде в Библията се говори за бог-отец, бог-син и бог-свети дух? Ще ви подскажа малко: никъде.

Според християнството тримата били един, а единият бил трима… Щеше да е смешно, ако не беше богохулно.

Тора наистина говори за Йешуа. Във Втор.13:1-6 Мойсей предупреждава. че ще се появят самозвани пророци, които ще отричат Божия закон и ще говорят за други богове:

\“Цялото слово, което ви заповядвам, да спазвате и да вършите;

да не прибавяте към него и да не отнемате от него.

Ако сред вас се въздигне пророк или сънувач на сънища,

и той ви назначи знамение или чудо,

и знамението или чудото се сбъднат,

поради което той ви говори, казвайки,

Да последваме чужди богове – които не познавате –

и да им служим,

да не послушате думите на оня пророк или сънувател,

защото Господ вашият Бог ви изпитва,

за да разбере дали обичате Господ вашия Бог

с цялото си сърце и цялата си душа.

Господ вашия Бог да следвате и от Него да се боите;

Неговите заповеди да спазвате и Неговия глас да слушате;

на Него да служите и към Него да се придържате.

А онзи пророк или сънувач да бъде осъден на смърт,

защото е изрекъл мерзост срещу Господ вашия Бог –

Който ви изведе от земята Египет

и Който ви изкупва от дома на робството –

за да се отклоните от пътя,

по който Господ вашият Бог ви заповяда да вървите.

Да унищожите злото сред вас.\“

Евангелистите са описали Йешуа точно като пророка, срещу когото Писанието предупреждава. Налице са и чудесата, и знаменията, и непознатите богове.

А сега се обръщам към всички родители. Припомнете си епизода от Лука 2:

\“…момчето Исус остана в Ерусалим,

без да знаят родителите му.

А те, понеже мислеха, че той е с дружината,

изминаха един ден път, като го търсеха…\“

Родителите, известени от божия ангел, че ще отгледат божия син, \“не знаели\“, \“мислили\“, и \“изминали един ден път\“ без детето. Има ли нормална майка, която би изоставила детето си по такъв лекомислен начин?

Не е ли очевидно, че историята е измислена? Ясно е, че авторът на тази забележителна глупост нито е имал деца, нито е блестял с интелект. Как да му вярваме по-нататък за каквото и да било?

Християнството е човешко учение, създадено – при това, доста нескопосано – чрез смесване на малко Тора с много езичество и откровени измислици. Така нареченият \“нов завет\“ е пълен с логически, исторически, географски и езикови грешки, които показват, че авторите им не са познавали добре нито Библията, нито областта Йеудея, нито еврейските традиции. Много от позоваванията на Писанието в \“новия завет\“ са неточни или неадекватни. Някои цитати са дори несъществуващи:

\“И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден\“ (Лука 24:46)

\“Ако някой вярва в мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече Писанието\“ (Йоана 7:38)

Къде в Библията се казва това?

По тези причини е нямало как новото учение да впечатли евреите, повечето от които са познавали добре Писанието.

Същото впрочем станало и с Мохамед, когато той гордо занесъл своя “боговдъхновен” Коран при еврейските равини. Те му посочили грешките и противоречията на неговото съчинение с Библията, и така му доказали, че той не може да е Божи пророк. Оттогава Мохамед намразил евреите и станал техен лют враг. Много човешка реакция, но къде остана боговдъхновението?

Въпреки очевидната несъстоятелност на компилацията, наречена “нов завет”, християнството упорито продължава да повтаря, че той бил боговдъхновен. Не мога да определя това поведение по никакъв друг начин освен като богохулство и обида към човешкия разум.

* * *

След налагането на християнството като официална религия на Римската империя през 4 в.н.е. църквата започва преследване на несъгласните. Всъщност историята на християнската църква е историята на една безмилостна, кървава разправа с нехристияни, еретици, катари, вещици и всякакви други, обявени за \“слуги на дявола\“.

А уж всичко започнало с \“Блажени милостивите\“…