Loading...
Пустосването на всичко нередно и според общоприетите представи се е превърнало в ежедневие за хората. „Вашта мама“- не, това не е честитка за по-високите цени на билетите за родните железници, а думите на човек на средна възраст, недоволен от факта,че се е получило дублиране на местата във влака. Явно БДЖ няма да с оправят скоро в повечето аспекти, но пък за да не съм съвсем черноглед, трябва да кажа че има и светли примери – на гарата в Плевен за първи път у нас видях електронни табла на перона (!). Удобство непознато за родните ширини.
Споменатият човечец пък се ядосваше, че му спрели автобуса от Червен бряг и нямаше как да продължи пътя си. Като видях близо 40-те човека пред лекарския кабинет в болницата си помислих, че съм единственият, който би могъл да възроптае срещу бюрокрацията в здравеопазването ни. Само изчаквах удобен момент и поредния повод от лекарите, които винаги си намират такъв да се заядат за нещо.
Оказа се обаче, че бях сгрешил в мислите си. Появи се едно момче от Трявна, загубило зрението си вследствие на трудова злополука. Та то пустосваше всичко наред – от кмета на общината, до лекарите, които не му бяха пратили писмо и без малко грубо да го върнат с думите „Какво правиш тук без писмо? Отивай в социални грижи“. Той обаче ги заплаши, че заедно с общината ще ги съди в Страсбург, и за почуда на останалите чакащи мина доста бързо. Явно това е вълшебната думичка, която може да стресне бюрократичната система.
След това една друга женица, оплакваща се че системата на ТЕЛК-овете я мотае 10 месеца също последва примера му и каза, че ще се обърне към съда за правата на човека. Само факта, че нещата минаха гладко ми попречи и аз да пустосам някого, казах им едно Auf Wiedersehen /довиждане – от немски език/ и побързах да спра да мисля за неудобствата причинени ми от бюрократичната система, а и както се оказа не бях най-потърпевшият. Но пустосването не свърши до тук. Младо семейство негодуваше, че трябва да чака половин час нередовния градски транспорт с малко дете на ръце и си мислех да им кажа вълшебната думичка от днес. Тъмните, неугледни и смърдящи подлези на централна гара бяха последният повод за пустосване, особено като видях поредната изява на премиера – показващ вълнуващо на гостите от Европа инфраструктурната си гордост – метрото. Че ползата от него е безспорна е факт, но пък тези ПР кампании през ден ми идват малко множко. Помислих си защо ли не им показа ужасните подлези на централна гара и пак се сетих за вълшебната думичка – Страсбург. Ако вземем да се наредим всички пред Страсбург заради нарушените ни граждански права в една или друга степен, та белким се оправи тази държава. Щото нея явно само Страсбург май може да я оправи.
Мартин Иванов
журналист на свободна практика
София-Плевен-София
