Loading...
За пореден път обществото е разделено на защитници и противници на кучетата. По въпроса какво се случва се изказаха всички, както и защо се случва. За пореден път. Да се обзаложим ли, че нищо няма да се промени? Да се обзаложим ли след колко време ще слушаме отново същите доводи и позиции, без нищо да се промени?
Ситуацията е като в задача по математика за пети клас, но, съдейки по случващото се, нито вземащите решения в държавата (политиците, с извинение), нито създаващите мнения по въпроса (журналисти, експерти, общественици, с извинение) са успявали навремето да си решат задачата.
Условие: как да изпразним т.нар. басейн (популация от бездомни кучета, за по-лесно – само в София) през една тръба (общинско предприятие „Екоравновесие“, с извинение), когато басейнът се пълни през три – изоставени от стопаните си животни, новородени малки и прииждащи от други места, привлечени от добрата хранителна база?
Капацитетът на „Екоравновесие“ е ограничен чрез годишния бюджет на предприятието, който се отпуска от Столична община. Може да се отпускат повече средства, може и да се попречи на разхищаването на вече отпуснатите средства. Например неотдавна с интерес научих, че Столична община ползва за общинското си предприятие терен под наем – офиси и сгради за животните, и съответно плаща наем. Столична община – най-големия собственик на недвижими имоти след държавата. Как така не се намери подходящ общински терен, или държавен, който да бъде даден за нуждите на общината?! Научих също така, че кастрацията на женските се извършвала така, че след това пак раждали (отстранявали само един яйчник, вместо и двата). Всъщност, когато общинското предприятие беше създадено през 1998 г. с името „Зоомилосърдие“, се предполагаше, че ще овладее проблема с кучетата в София за време, съпоставимо с продължителността на един кучешки живот (на живеещо навън безстопанствено куче), т.е. между четири и осем години. Междувременно предприятието порасна, смени си името и на 16-тата година от съществуването си докара кучешкия проблем до прояви на насилие и смъртен случай. Какво ли ще стане, когато институционалното отроче на общината достигне до пълнолетие?
Решението явно не е в източващата тръба „Екоравновесие“, ако и да сме сигурни, че от нея се източват немалко финансови средства. Според математическата логика решението е в ефективното запушване на пълнещите тръби.
Това обаче е сериозна, системна и необвързана с отпускане на специализирано финансиране дейност – т.е. трябва да се изпълняват всички изисквания към стопаните на „животни компаньони“, разписани действащия, извинете, в недействащия на практика, но приет де юре закон за защита на животните. Това ще рече да се следи, поддържа и актуализира регистрацията на всички домашни кучета в общината, при това по такъв начин, че да може да се провери дали е платена годишната такса, дали кучето е минало задължителен преглед и ваксинация, дали женска е родила кученца и какво е станало с поколението. Все едни такива скучни дейности, които са извън фокуса на общественото внимание. Не стават нито за медиен шум, нито за имидж, нито за допълнителни средства.
Кучетата са човешка отговорност още от хилядолетия, откакто първият пещерен човек е приютил диво животно и го е направил свой помощник в лова. Има много различни породи, създадени от човека, има много неща, на които човек е научил кучето. Кучето не може да съществуват без човек, който отговорно да се грижи за него. Когато човекът липсва, животните престават да бъдат верни приятели и стават глутница хищници.
За животинската глутница гонитбата на плячка е начин да се изхранва. За човека обаче, за цивилизования човек, унищожаването на беззащитни същества е убийство. И вместо да крещим и да се караме, просто трябва да въведем правила и да ги спазваме. И ние лично, и като следим да го правят другите.
Всичко друго вече сме го гледали. Не ни ли омръзва?
