Loading...
Открих обезглавения Мечо Пух абсолютно случайно. Преди няколко години той беше моята малка находка от поредната ми среднощна разходка из София. Беше тъжна среща, донякъде и малко злокобна.
Тогава, на лунна светлина, малкият гладник ми се стори по-лъскав и по-запазен. Запомних още, че ако искам да го снимам, съвсем скоро ще трябва да дойда пак – точно срещу мечето се кипреше нов строеж на църква.
Не се върнах по ред причини години наред. Тази седмица обаче грабнах фотоапарата и посред бял ден започнах да бродя по същата улица.
Най-напред видях огражданията. Някак невъзможно и нереално ми се стори, че църквата е издигната до върха, но стои недовършена. Горе на единия кръст се препичаше гарван. Другарите му ме посрещнаха с тревожен кръг над главата. После се кротнаха. Може би наблюдаваха. Беше жарък следобед, наоколо пусто, а пред мене безглава мечка.
Най-напред се вижда, че някой небрежно е нарисувал очи и усмивка. Мацнати са с червено и стоят грозно и дървено. Малкият мечок вече се рони, гърнето му е пропукано, а лапичките почти изядени от дъжда и слънцето. Пред него в коритото на чешмата стоят разхвърляни фасове и какви ли не боклуци без име. Смрад няма. Просто безвремие.
Най-сатанинското в тази история е, че паметникът се намира до детска площадка. Иначе мечо на допир е пухкав, нищо че е от камък. Пухкав е, защото е попил цялото топло на слънцето и не му го връща обратно. Пази си го, за да му топли през зимата.
Замислих се хрумката за главата чия е – на някой незнаен „творец“ или на същинския майстор. Поне на мен ми беше трудно да кажа, но има ли изобщо значение?
Мечка, която се разпада, на 20 минутки от идеалния център на София значи много повече от моите разсъждения. Тя е факт, който всеки е свободен да чете, както си иска в зависимост от настроението, вдъхновението и от политическите пристрастия. Чешми без вода и в плен на безвремието обаче, със сигурност не носят нищо добро на България. А такива в София има много. И всички успешно забравени.
Мисля си да направя кампания – да издирим майстора, да поискаме помощ от общината и хората от квартала. Да се пусне чешмата, а мечето отгоре й да възстановим. Сигурна съм, че си струва. Може би дори няма да бъде безумно скъпо.
Нека ако някой смята за нужно децата да играят в по-уютна градина да ми пише с какво би помогнал. Аз не живея на тази улица, но с радост ще минавам, навярно и вие, защото всяка история има нужда от своите герои.
Сигурна съм, че „ФорумЪт“ също ме подкрепя, така, че вече сме двама. Можете да ни пишете на info@forumat-bg.com, за Мечо Пух от ул. Лайош Кошут.
*Имаше такава програма за трудова заетост по времето на кабинета „Сакскобургготски“, в който днешният премиер бе гл. секретар на МВР, а забравената днес Емел Етем от ДПС, отговаряше за бедствията и авариите.
На страницата ни във Фейсбук периодично ще ви информираме за всичко направено до момента.
ФорумЪт
