Loading...
Знам, че не съм само аз. Много сме. Носим капачки по чанти и джобове и споделяме печалбарската си сполука:
– Ти какво спечели?
– Тениска.
– Тениска! Супер, аз ключодържател… или чаша… или една кока кола знае какво още…
Оня ден попаднах на една обява в нета – разменям три тениско-капачки за един ключодържател, но реален.
Аз реален нямам, а и, честно казано и не познавам някой, който да има. Чух обаче, че в някакъв строго засекретен обект, находящ се на строго неидентифицирано място с кодовото название „на майната си“ били давали… май. Ама не разбрах през май ли, кога ли. Сведенията са разнопосочни, а и са от типа „една жена казА, ма аз лично не съм видел“.
И аз не съм. Видяла съм само капачки и обещания – от игроорганизатора – възторжени и светлоутрешноденски. Толкова светли, че се сетих за „Куче в чекмедже“ – ще има награди, ама друг път.
И другият път обаче ще е като този . Нещата не се променят, само се видоизменят, т.е. – променя се цвета на капачката. Ту е бяла, ту е класически червена, ту официално черна.
Замислила съм се да си направя кула от капачки. И име съм й измислила „кулата на вярата“.
Може да ви се струва помпозно или абсурдно, или неуместно.
Ама, така де, няколко са вариантите:
– Или вярвам прекалено много на всякакви там обещания.
– Или просто обичам да печеля капачки.
– Или съм мазохист, защото така и така, кока кола е доказано вредна – и за здравето, и за нервите.
