Loading...
Та за инстинктите. Формирани са преди много милиони години, дълго време преди човечеството да се формира и осъзнае като такова. Разбираемо е, че за еволюционни периоди само от хилядолетия те не биха могли да изчезнат. Формирани са по пътя на естествения отбор, бавно и постепенно, и също толкова бавно и постепенно отмират. Така че, инстинктите не питат може ли човек да мине и без тях. Те просто се задействат, когато сметнат за необходимо. Нелогичната и необяснима от разсъдъчни позиции инстинктивна реакция е достатъчно логична и обяснима в първобитната среда.
Такова поведение в съвременните условия, обаче, далеч не винаги е адекватно и ние често се учудваме на това, колко жестока и сляпа може да бъда любовта…
Инстинктът, който кара жената да се гримира, например, изобщо не й дава обяснение защо тя трябва да прави това. На нея просто й се иска – и това е. Логичният смисъл тук е ясен – да се привлече вниманието на мъжете. Същевременно голяма част от жените категорично биха открекли това, твърдейки, че се гримират за самите себе си. Но нормалните мъже не се гримират — най-малкото „за себе си“! В техните инстинкти липсва подобна необходимост. А колкото по-ниско е културното ниво на една жена, толкова по-ярка и крещяща е „мазилката й“. Така, че инстинктивните мотиви не могат да бъдат удържани и коригирани от разсъдъка.
Те предизвикат също така усещане за правота по отношение на каквото и да е. Тяхното въздействие прилича на въздействието на наркотик. Наркотичните видения често се възприемат като висша мъдрост. Ето защо в любовта няма „мъдрост“. Налице е единствено усещане за мъдрост. На практика любовта оценява избрания обект твърде повърхностно — в съответствие с генетичната ни програма, която е в съответствие със стратегията за избор на брачен партньор. При това на разсъдъка не му остава нищо друго, освен да се занимава с търсене на оправдание. Изобщо, човек е склонен много често да търси оправдание, за да обясни инстинктивно мотивираното си поведение.
Равноправие не съществува никъде. Този, който е недоволен от несправедливостта в нашето общество, може да се успокои с факта, че в животинския свят положението е много по-тежко. Известно е, че йерархия е налице при всички живи същества, на които е присъщ групов начин на живот. Дори и при низшите се забелязват наченки на йерархичност. Прието е ранговете в тази йерархия да се обозначават с буквите на гръцката азбука: с алфа — високопоставеният индивид, с омега, съответно — нископоставения.
Рангът има колосално значение за всеки индивид в йерархията, ето защо членовете на общността са в постоянна борба за повишаването на своя ранг или за запазването на вече придобития. Случва се алфа да се облагодетелства много по-малко, отколкото бета. Просто не му остава време — той е в постоянна борба. Но той си запазва, най-малко правото да вземе каквото си поиска от бета. Основният компонент на ранговия потенциал е УВЕРЕНОСТТА в своето превъзходство, която всъщност често може да не е подкрепена от особени достойнства и да не се основава на нищо. Увереността на един човек практически може просто да хипнотизира другия. Самият него също.
Голям е броят на мъжете, които са непринудено смели с жените, но са отчайващо страхливи и отстъпчиви в условия, когато от тях се изисква да проявят истинска борбеност. Всъщност демонстрират визуален рангов потенциал, но изразен достатъчно ярко, за да предизвикат задействането на съответните инстинкти в женските индивиди. Превъзходен пример за визуален рангов потенциал е петел с прилепен висок гребен. Всички останали петли започват да го възприемат като високорангов. Но само да му се отлепи гребена и той пак се озовава на дъното на йерархическата пирамида. Ранговият потенциал е сбор на много параметри, един от които е физическата сила. А за високо организираните общества това е най-вече дълбоката увереност в правото си да бъдеш над всички останали, която увереност в основата си е вродена. Възможно е дори, тя да не е подкрепена от някакви действителни достойнства и да не се основава на нищо.
Най-важния за всички живи организми процес, като създаването на потомство, не може да бъде оставен без контрола на инстинктите. Съответно и любовта като най-силното чувство е глас именно на този най-първичен инстинкт, който ни кара да предпочитаме за партньор най-добрия индивид от другия пол. А най-лесният и нагледен признак за превъзходство е високия ранг в първобитната йерархия. И дори и да е очевидно, че рангът е по-скоро визуално-повърхностен показател при предпочитането, едва ли можем да си представим нещо по-добро в неразумната природа. Външната привлекателност (красотата) е много по-ненадеждна в това отношение. И изобщо, навсякъде в животинския свят броят на чифтосваниятта е най-елементарния и ясен количествен показател за ранга на самеца в йерархията.
А отнемането на самката от други в повечето случаи е излишно. Тя сама, подчинявайки се на заложения в нея инстинкт, предпочита високоранговия самец. Неслучайно когато говори за представата си за идеален мъж, жената използва думата „принц“. Истинският принц съвсем не е някой бачкатор, а обикновено е реален претендент за короната с високо самочувствие. За тази му самоувереност, като илюстрация може да послужи този кратък руски виц:
Веднъж корнет Оболенски попитал поручик Ржевски:
— Господин поручик! Посъветвайте ме, в какво се състои умението Ви да скланяте толкова бързо жените да си лягат с Вас?
— За какво умение става въпрос? Подхождаш към дамата и казваш:
— Мадам! Разрешете да Ви го вкарам!
— Но господин поручик! За такава грубост може и да ви шамаросат…
— Може и да ме шамаросат. Да. Но кой знае защо го вкарвам!
А сега нека си представим, че корнет Оболенски последва съвета на поручика. Представихте ли си? Е, и? Точно така – ще го шамаросат. А ако корнетът си поиска в изискан стил? Ами в този случай няма да го шамаросат веднага, но пък финала ще е горе-долу същият, с тази разлика, че известно време ще го водят за носа и ще се позабавляват за негова сметка. Т.е. за жената фактически няма голямо значение КАК мъжът ще си поиска, за нея е от съществено значение КОЙ ще направи това. И ако този мъж е с висок ранг („поручик“), то жените ще му простят едва ли не всякакво поведение и едва ли не всички недостатъци, но ако той е с нисък ранг („корнет“), на него няма да му помогне дори и безупречност във всичко.
Казват, че жените обичат покорителите. Това е така, но не винаги. Дори притежаването на „силни лакти“, т.е. на способността и готовността да се бориш за своите интереси има слабо влияние по отношение на брачните връзки. Като глас на инстинкта, любовта не разсъждава и точно поради това много често се привежда в действие от визуалният, а не от фактическият ранг. И се получава така, че „поручикът“ в действителност е някакъв жалък хленчещ лигльо. Очевидно е, че капризникът или лигльото не са най-достойните продължители на рода (дори и от първобитна гледна точка!) и че фактическият ранг, като признак на способността да се уредиш в живота на тези мъже да е много нисък, инстинктът реагира именно на посочената по-горе увереност, която е основния сигнален признак за висок ранг.
И доколкото инстинктът не се обременява с излишни обяснения, а разсъдъкът по принцип не отчита тази увереност като някакво особено достойнство, то у всички нас възниква възпятото в стихове и проза усещане за мистичността и загадъчността на любовния избор — иска ти се, въпреки всякакъв здрав смисъл и не разбираш защо.
А кого обичат мъжете? Не задължително принцеси. Инстинктивните критерии на предпочитане при мъжете са много по-опростени и са радикално различни от тези на жените. Главните качества, които една жена трябва да притежава за да привлече мъжете са: нейната новост за него, достъпността й и физическото й съвършенство. Разбира се ако тези три фактора са съчетани в една жена, то тогава нейната привлекателност ще е най-голяма и на нея ще й обръщат внимание всички мъже, но само докато не спечелят тялото й или не се убедят в това, че нямат никакви шансове. Впрочем, това е валидно само по отношение на жените, разглеждани като полови партньорки. Съпруга мъжете избират с разсъдъка си (но само тези, които имат избор и тези, които имат разсъдък). А иначе на мъжът не му трябва да си избира любовница – на него са му необходими всички жени наред.
Обаче женският ранг, имащ много голямо значение във взаимоотношенията между самите жени, за мъжете е по-маловажен. Разбира се, че от високоранговите жени на мъжете им се „взема акъла“, но скромните и срамежливи (нискорангови) жени са били ценени винаги. А пък е широко известно, че жените много по-често от мъжете се влюбват в своите началници, преподаватели и т.н., чийто висок визуален ранг е обусловен просто от служебното положение и отчасти от възрастта.
Ако при мъжете високият ранг е ключ към женските сърца, то за жените високия им ранг е източник на проблеми с мъжете. Средноранговите мъже съвсем не устройват една високорангова жена – нито сексуално, нито платонически (за нискоранговите изобщо да не говорим), а високоранговите са рядкост, пък и в болшинството си са „курвари“, А дори и да не са „курвари“, то са безнадеждно ангажирани. Нискоранговата жена, подобно на всички жени предпочита, разбира се, „алфа“, но се държи с „омегите“ все пак доста по-лоялно и при известни обстоятелства тя може да прости недостатъчно високия ранг на един мъж, при което има шанс някои други достойнства на този мъж да бъдат оценени.
Следва продължение…
