Loading...
Аз лично се чувствам обиден, когато толкова нежна песен като Love of My Life на великия Фреди, седи и ми крещи в лицето като извратена кауза и знаме на слепотата!
Слепота на едни продуценти, които уж радеейки за висок морал и толерантност, правят смях от хора с наднормено тегло, умствена недостатъчност или просто такива, на които съдбата е дала по-малко.
Българинът е жалостив човечец. Може би понякога прекалено горд, самоуверен или просто нагъл. Но е жалостив. Грозно е, когато виждаме от него само тази наглост. Съчетана с бездарие, некадърност и треперейки за всяка стотинка, пусната в нелепите червени чашки на младите айдъли. Грозно е, когато политици, сринали България, излизат и наричат с умело подбрани думи нас недостойни. Грозно е, когато популярни хора ни втълпяват, че сме зли, лоши и фашисти, че искаме геноцид, само защото изразяваме собствено мнение.
Грозно е, когато ни дават роли и ни определят така, както им е удобно само за да изпъкнат със собственото си бездарие. Грозно е, когато веселият конферанс получи власт.
Американците са най-добрите популисти. И не защото не им личи, или влагат сърцето си в това уж привидно добро. А защото вкарват блясък, сила или поне повече ефекти.
Къде е Деми Мур да извика сега – яж ми кура!
Простете, когато става въпрос за рок очаквам много. И наистина получих много. Твърде много!
От концерта и от цялото шоу. Шоу, което по презумпция трябва да е музикално. Да открива таланти, а не да изпъква с недъзи. Жалко за тези деца, които си влагат душата в това. Които се надяват да пеят и да радват публиката. Да се почувстват звезди или поне да опитат. Да дадат всичко от себе си и понякога, само понякога, да успеят да надминат оригинала.
