Да убиеш вестник законно

До къде може и до къде не може да се простира свободата на словото в демократична България, чиято съдебна система все повече изнервя ЕС? За зло или за добро честта да дадат отговор на този сакрален за журналистическата гилдия въпрос се падна на Окръжния съд в Пазарджик и на Пловдивския апелативен съд. Тъкмо тези две важни инстанции, в съответната последователност, издават убийствена присъда за скромния пазарджишки седмичник „Виделина“. Изданието е осъдено да заплати 20 хил. лв., плюс разноските по дело, заведено от гражданката Соня Варникова за „нанесените й неимуществени вреди“. Забележителното в случая е, че причината за тези вреди се оказва … читателско писмо. То е публикувано на страниците на в. „Виделина“ на 23 октомври 2007 г. и не е анонимно.

 Негов автор е живеещата и работеща повече от 10 години в Лондон наша сънародничка Кунка Делчева.

 А повод да го изпрати до вестника й дават две статии, поместени там, които Делчева случайно открила чрез Интернет в електронния архив на седмичника.

 В едната статия се описвала скандална сделка с общински имот, а във втората била дадена информация за сформирането на клуб на ГЕРБ в Пазарджик, в чиито челни редици фигурирало името на споменатата вече Соня Варникова. Нейното присъствие в новата партийна формация силно възмутило Кунка Делчева, тъй като според нея, същата Варникова имала пряко участие както в цитираната общинска сделка, така и в други далавери и водена от личния си интерес прелитала от партиен цвят на цвят.

 Подробностите около тая дейност се съдържали в писмото на Делчева, а след проверка на данните в него в. „Виделина“ го публикувала. Варникова пък завела дело срещу вестника и въпреки че Делчева се явила като свидетел по делото и под клетва заявила, че тя е авторът и застава зад всяка своя дума, пазарджишката „Виделина“ бива осъдена на залязване. Защото двайсет и кусур хиляди лева за едно малко регионално издание си е направо „жива смърт“. Забележителен е обаче мотивът за присъдата, чист шедьовър за българската юриспруденция : „Издателят на вестника има качеството на възложител по отношение на автора (сиреч на читателката Кунка Делчева, написала фаталното писмото)“. Това е накратко жалката история, която требва да е особено поучителна за цялата журналистическа колегия в България. Остава тежката си дума да каже и Върховния касационен съд (ВКС), и то не само по делото. От него гилдията ще очаква най-после свестно тълкувание на подобни казуси, а не всеки инстанционен кадия по градове и паланки да отсъжда както му скимне. Колкото до злощастната „Виделина“, ако и ВКС я пореже последната й надежда ще е Страсбургския съд
Междувременно съм длъжна да направя две важни уточнения. Първо, статията за скандалната сделка, станала причина както за появата на писмото на Делчева, така и за съдебното преследване на в. „Виделина“, всъщност е препечатано журналистическо разследване на в. КЕШ от 2005 г., с чието съгласие то бе публикувано и в пазарджишката медия. И второ – през май 2007 г. абсолютно идентично писмо с автор Кунка Делчева бе получено и в редакцията на в. КЕШ. Своевременно се свързах с колегите от Пазарджик и след като разбрах, че и те са сезирани от същата читателка, реших, че е най-добре те да проверят на място нещата и да продължат темата, отворена наново в резултат на смущаващата информация, изнесена от Делчева.
А ето и публикацията отпреди четири години, чието ехо така печално оттеква днес:

Пороците на местната власт
Секс скандали, строителни фараони и съмнителни сделки прославиха Пазарджик
Далаверите не са само софийски патент
В. КЕШ, бр. 48, 2 декември 2005 г.

Дали наличието на затвор може да се брои за някаква забележителност или пък екстра за дадено населено място е твърде деликатен въпрос. Във всеки случай съществуването на подобен обект в един от основните градове на Златна Тракия придава особена символика на развиващите се там напоследък събития.
Макар и със скромната си бройка от около 90 хиляди жители Пазарджик успя да уцели десетката. Местни общинари удариха в земята събратята си от столицата и други региони на страната(печелещи точки предимно с бизнес далавери) и поведоха скандалната класация със… секс афери.
Въпреки че и от този сенчест сектор се печелят добри пари, това съвсем не означава, че някои предприемчиви люде в Пазарджик подценяват останалите източници за съмнителни доходи. Напротив. Доказателство е третата поред проверка, която сегашният кмет на града Иван Евстатиев иска да бъде направена по една сделка, сключена през 2002 г. от предшественика му Иван Колчаков. Тогава днешният депутат и главен секретар на СДС Колчаков внася в пазарджишкия общински съвет предложение за продажба на терен от почти 7 декара в центъра, барабар с построената върху земята триетажна детска градина с нежното име “Детелина”. Имотът е изтъргуван без търг и конкурс за 235 хил. лв. – почти три пъти по-евтино от пазарната му цена. Късметлията е не кой да е, а нашумялата през 1999 г. доспатска фирма “Нитекс”(нарочена за близка до семейството на бившия премиер Иван Костов), която през същата година получи неправомерно дивидент от Банковата консолидационна компания в размер на 310 238 лв., вместо полагащите й се само 32 230 лева.
Скандалният превод бе поет от прокуратурата, а образуваните по него съдебни дела продължават да се точат и до днес. За съжаление в същия омагьосан кръг на Темида се върти и случаят с пазарджишката сделка. Както признаха пред в. “Кеш” местни общински съветници от опозицията на червения кмет Евстатиев, забележителното при нея е, че преди три години те са я

ГЛАСУВАЛИ “КАТО СЛЕПИ”

Просто покрай разгорещени дебати около друга точка от дневния ред никой не е обърнал внимание, че предварително обсъдените и приети от общинския съвет условия, поставени пред кандидат-купувача на имота, изобщо не са били включени в окончателната докладна записка, изготвена от тогавашния кмет Иван Колчаков. Класика в българския общинарски жанр с повсеместно приложение. В резултат на което на фирма “Нитекс”, квалифицирана като “стратегически инвеститор”, изобщо не й се е наложило да си изпълни останалите само на думи обещания – да премести официалното си представителство в Пазарджик, да изгради модерна административна сграда и шивашко предприятие, да разкрие най-малко 150 работни места и да инвестира в обекта минимум 1.5 млн. лева. Вместо да поеме тия тегоби, купувачът на детската градина “Детелина” без проблеми скорострелно препродава имота на четири частни фирми. Естествено по пазарна цена – за близо 800 хил. лв., а не по преференциалната от 235 хил. лв., за която го е придобил. Дали разликата е подарък и ако да, кой ще носи отговорност за това? Първият

ОТГОВОР НА ЗАГАДКАТА

дава Апелативната прокуратура в Пловдив, сезирана от новоизбрания през 2003 г. кмет на града Иван Евстатиев. Според нея няма данни за извършено престъпление. През юни тази година Евстатиев иска втора, допълнителна проверка. На 2 ноември обаче той получава постановление със същото отрицателно становище и както уточни пред “Кеш”, през миналата седмица го е атакувал и пред последната възможна инстанция – Върховна касационна прокуратура. Дали и висшите магистрати ще потвърдят мнението на пловдивските си колеги ще покаже времето. Но няма да е никаква изненада, ако и те отсечат, че дори и нецелесъобразна, сделката е законна. Това пак е класика в жанра – практиката отдавна е доказала, че добрите играчи у нас си изпипват нещата. Хвала им.
Междувременно докато умните правоохранители се намъдруват на оспорвания пазарджишки парцел започва строителство. Детската градина е разрушена и на нейно място в момента се наливат темелите на луксозен жилищно-търговски комплекс, наречен “Детелина гардън”. Това поне видя репортерът на “Кеш”, посетил на място обекта. Само по себе си сградостроителното начинание, свързано с обновлението на поовехтялата пазарджишка панорама, заслужава адмирации. Смущаваща е само една дребна подробност. Може би по случайно стечение на обстоятелствата един от предприемачите в лицето на пазарджишката фирма “Радани”, поела част от строителството на комплекса, се оказва партньорски свързана с небеизвестния не само в Пазарджик строителен фараон Димитър Шенгаров. В

СМУТНИТЕ ВРЕМЕНА

на 1994-а, 1995-1996 г.неговата фирма “Стрем комерс”, регистрирана през 1991 г., прави истински строителен бум в града. А през 1999 г. се разбира, че “Стрем комерс” не е нищо друго, а една от трите рухнали местни финансови пирамиди с много “тънки темели”. През същата година срещу Шенгаров е повдигнато обвинение по чл. 209 от Наказателния кодекс за измама в особено големи размери. Изгорелите в тази далавера са близо 40 собственици на терени и много повече пазарджиклии, хванали се на въдицата на “Стрем комерс”, поела, но така и не завършила градежа на цели 16 ЖСК-та в малък Пазарджик.
По модела на софийския “Град на мечтите”, наложен от “пирамидалния” фараон Соломон Анжел, и Димитър Шенгаров прибрал парите на съгражданите си, без да им построи дом, оправдавайки грабежа с шеметната по ония времена инфлация. От 1999 г. насам наказателното дело срещу Шенгаров се размотава из различни съдебни инстанции, стига и до Върховния касационен съд, който обаче го връща за ново разглеждане на Окръжния съд в Пазарджик. Миналия вторник, на 22 ноември, тамошните магистрати излизат с решение – осъдителна тригодишна присъда за 44-годишния Шенгаров с ефективно изтърпяване. Бедата е,че наказанието е задочно, тъй като фараонът липсва и е обявен за общодържавно издирване.
Властите може би ялово ще гонят пазарджишкия Михал, но двама от неговите злополучни клиенти твърдо са решили да го гонят до дупка. Това са братята Петър и Трендафил Шаркови.

ОДИСЕЯТА

им, в която се оглеждат тъмните страни на бизнес нравите у нас, на адвокатските услуги, на правоохранителната система, е показателна и поучителна за наивниците от цялата страна. Историята започва с един рутинен договор, сключен на 20 юли 1994 г. между споменатата фирма на Димитър Шенгаров “Стрем комерс” и собствениците на парцел от 300 кв. м в централната част на Пазарджик, на ул. “Сергей Румянцев” №3 – Илиана Александрова и Харалампи Куртанов. Те предоставят на Шенгаров терена за изграждането на пететажна кооперация с мансарди срещу задължението да им построи два апартамента, гараж и мансардно помещение. Описани са всички екстри, които ще притежават жилищата. Договорът е предварителен, право на строеж, или т. нар. “суперфиция”, не са учредени от собствениците в полза на предприемача. Месец по-късно, на 20 август, той сключва втори предварителен договор – този път с братя Шаркови. Предмет на сделката са два етажа плюс един мансарден от бъдещата жилищна сграда на ул. “Сергей Румянцев”, които Шенгаров се задължава да предостави на Шаркови, които пък от своя страна поемат финансирането на строителството на цялата кооперация. Срокът на строителството е определен на две години, указани са и дължимите лихви за евентуалното просрочие на градежа. До март 1995 г. братята Шаркови наливат в него 2 млн. стари лева, които днес се изчисляват на около 150 хил. лв., а сградата е изкарана до груб строеж. Както се казва дотук няма лошо. Бедата е, че строителството замръзва и то трайно до тази кота. И то цели осем години – до началото на 2003 година. Междувременно единият от братята – Петър Шарков, започва сам за своя сметка да си довършва етажа и частично се настанява там. Собствениците обаче висят със пълна сила. Предлагат на Шаркови те да им довършат и предадат обещаните от Димитър Шенгаров апартаменти, но братята отказват финансирането, смятайки, че вече са

ДОСТАТЪЧНО ИЗДОЕНИ

Тогава притежателите на терена Илиана Александрова и Харалампи Куртанов се решават на крайна стъпка – да намерят нов предприемач. И това се оказва тъкмо фирма “Радани”, която, както бе посочено, сега участва в изграждането на пазарджишкия елитен комплекс “Детелина гардън”.
На 15 януари 2003 г. със съгласието на Александрова и Куртанов Димитър Шенгаров продава на фирма “Радани” грубия строеж на жилищната кооперация на ул. “Сергей Румянцев”. Цената на сделката е само 25 хил. лв., а както заяви пред в. “Кеш” Илиана Александрова, всъщност реално броените на Шенгаров пари от “Радани” били едва 8 хил. лева. Забатачилият строежа Шенгаров би следвало да е доволен и на това, още повече като се имат предвид и парите, които е взел от братята Шаркови. Забележителното е, че според договора за препродажбата на недовършената сграда за Шаркови е предвидена чаша студена вода. Изрично е посочено, че собствениците на парцела декларират, че новият строител “Радани” ООД “не поема към тях или други лица стари неустойки, лихви и прочие, с изключение на задълженията по сключен между собствениците и “Радани” договор от месец януари 2003 година.” Не случайно не се споменава обаче датата на договора между Александрова и Куртанов с “Радани” – той е подписан на 31 януари, чак две седмици след този от 15 януари, сключен между Шенгаров и новия предприемач. С контракта от 31 януари той се задължава да предаде в завършен вид

АПАРТАМЕНТИТЕ

които Александрова и Куртанов чакат осем години. Но те не знаят нещо доста важно. На 9 януари 2003 г., шест дни преди договора от 15 януари, с който Димитър Шенгаров продава сградата в груб строеж на “Радани” ООД, е подписан съвсем различен договор. Под него пак стои подписът на Шенгаров, и пак за продажбата на същата злощастна сграда, само че купувачите й са… братята Петър и Трендафил Шаркови. Ако обаче те са си мислили, че с това въпросът им се урежда, жестоко са се излъгали. Доказват го последващите събития. Собствениците на парцела, които са единствените правоимащи да се разпореждат с целия имот, тъй като на никого не са давали суперфиция, сиреч право на строеж (а по закон собственикът на земята е собственик и на построеното върху нея) изваждат изпълнителен лист срещу настанилия се в кооперацията Петър Шарков и той с полиция е изгонен оттам. Задно с брат си Петър сезира прокуратурата за строителна измама, но на 23 февруари тази година прокурор Н. Попова от пазарджишката Районна прокуратура издава постановление, с което прекратява

НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

срещу Димитър Шенгаров. Според Попова не можело да се приеме, че описаните от Шаркови сделки са сключени с цел “измама”, а това определяло “липсата на престъпление от общ характер”. Прокурорката смята, че сделките са предмет на гражданско-процесуален спор. Толкоз. Заведеното от потърпевшите гражданско дело пък е зациклило в Пловдивския окръжен съд.
Междувременно кооперацията вече е напълно завършена и населена. Илиана Александрова и Харалампи Куртанов са си получили своите жилища, а останалите са продадни на други хора, като с парите от сделките са покрити разходите на фирма “Радани” по завършването на сградата. Кой е продавачът – логично би било това да са Александрова и Куртанов, които е трябвало да се разплащат с “Радани”. Пред в. “Кеш” обаче Илиана заяви, че продажбите са извършени от реалния според нея собственик на “Радани” ООД – Георги Величков. Тя поясни, че заради тази строителна драма в полицията е викан бившият й съпруг Харалампи Куртанов, за да дава обяснения. “Ние нямаме нищо общо, купувачите на апартаментите от етажите, които първоначално бяха за братя Шаркови, ги намери Величков и ни ги доведе”, твърди Александрова.
От цялата тази история, в която ролята на Димитър Шенгаров е ясна, възниква въпроса : Чиста ли е напълно и фирма “Радани”ООД, наследила в конкретния случай Шенгаровите бакии? Това строително дружество е регистрирано през 2002 година. Негови собственици с по 50% са братът и сестрата Радослав и Йорданка Величкови. Йорданка е управителка на фирмата, но когато репортерът на в. “Кеш” я посети в офиса й, за да получи повече информация за бизнес партньорството със съмнителен предприемач като Димитър Шенгаров, 25-годишната Величкова повика по телефона баща си. Името му е Георги Василев Величков. Съдружник е в пазарджишката фирма “Геострой инженеринг” и като такъв е сключвал и други договори с Димитър Шенгаров, изкупувайки от него недовършени жилищни кооперации. В Пазарджик се говори, че някои от собствениците на терените под тези кооперации са останали измамени и от Величков, който бил продал апартаментите, без да обезщети притежателите на земята. Няма такова нещо, заяви пред в. “Кеш” Георги Величков. Той работел при пълно спазване на закона, така подходил и в случая с имота на ул. “Сергей Румянцев” № 3. Според Величков братя Шаркови може и да са били ощетени, но трябвало да си търсят парите не от него, а от Шенгаров или пък от собствениците на парцела Илиана Александрова и Харалампи Куртанов, тъй като те са продали апартаментите от завършената сграда.
Величков обаче не казва, че на практика той е дирижирал процеса на покупко-продажбите, намерил е клиентите, договорил е с тях реалната цена на жилищата. Защото, както видя репортерът на “Кеш”, в нотариалните актове продавачите наистина са Александрова и Куртанов, но сделките са сключвани по или под данъчната оценка на апартаментите – за около 10 хил. лв. за бройка. С такива пари фирма “Радани” едва ли е могла да си покрие направените от нея разходи за довършителни работи на обекта. Да не говорим, че пускайки напред собствениците, вместо да получи от тях суперфиция и сама да продава построеното, фирма “Радани” си е спестила хем дължимите данъци по сделките, хем тегобите с братя Шаркови. Защото, ако предприемачът бе получил и правото на строеж върху терена, а не бе купил само незавършената там сграда, би получил в наследство и пасиви – тоест да оправя

БАКИИТЕ

около платените от Шаркови пари. Редно би било и друго – Георги Величков да предупреди Александрова и Куртанов, които са възрастни и не дотам запознати със закона хора, че за сключените от тях сделки по продажбата на апартаментите в кооперацията на ул. “Сергей Румянцев” дължат на държавата данъци. Подобни декларации, както с ужас призна Илиана Александрова, нито тя, нито бившият й съпруг са подавали. Забележителни в случая са още две неща – всички договори между собствениците на парцела, Шенгаров и “Радани”, както й последващите продажби на апартаменти са изповядани от един и същ пазарджишки нотариус. Ще спестим името му, но той явно е гледал с широко затворени очи как един договор се сключва въз основа на друг, който пък е сключен след датата на първия. Втората забележителност е възприетата странна практика в пазарджишката служба по вписванията – там отказват информация за журналисти. Такава била инструкцията от София, заявиха безцеремонно служителки, непожелали да си кажат имената. Благодарение на това указание свише в. “Кеш” не успя да провери какви вписвания на сделки има с имота на ул. “Сергей Румянцев” и от чие име на чие. Дано подобна забрана не се отнася и за редовите пазарджиклии, които би трябвало да са наясно какви тежести има един имот, когато го купуват.