Loading...
Нета се напълни с тъпнята по-долу. Та кат я прочета, требва съм до нужника, що ми се досира. И реших да въведа малко яснота. В скобите.
Ние, над 40, 50, 60, 70, сме поколение, което не се връща:
Поколение, което ходеше и се връщаше пеша от училище./Щото немаше автобуси или биха претъпкани. И коли немаше. И колелета. Не става да яхнеш магарето, що ги не пускаха в дворовете на училищата./
Поколение, когато учителят ти те изпращаше в учителската стая, за да вземеш тебешир…/ Тебеширите не стояха в учителската стая, а при чистачките. В учителската стая можеше да влезеш ако ще ядеш бой./
Поколение, което учеше самостоятелно, нямаше пари за частни уроци, но не се отказа…
Като не си разбрал нещо, оставал
си след урока и са ти го обяснили./Немаше пари за частни уроци. Верно. Но частни уроци имаше. 99% от кандидатстудентите ходеха на такива, а техните се скъсваха от работа и лишения, за да им ги подсигурят./
Поколение ученици, които са си писали домашните сами, родителите им не са им помогнали, защото са били на полето…/ Поколение, което само преписваше домашното си от мен в междучасието преди часа. Остава и баба му да го преписва./
Поколение, което завърши без Гугъл
и Уикипедия…/И затова сега не знае кое е истина и кое лъжа. Бърка добро и зло и няма елементарни знания по морал и етика. Плюва общочовешките ценности, които са и евроатлантически ценности, без да си е дало труда да види кои са те. И смята за ценност отнемането на живота на деца и жени, възхвалявайки тия, които отнемат живот. /
Поколение, което се срамуваше да седне на седалката, в автобуса, до стоящ възрастен./Те възрастните и тогава бяха нахални и зли. Смееш ли да седнеш./
Поколение, което много се смееше, вечер тихо с братята си преди сън,
за да не знаят родителите им, че са будни…/ Те това ме уби. Води началото си от Австралопитеците и ще свърши когато земята гръмне./
Поколение, което вярваше в Бога, което изпитваше голямо уважение към родители, учители или съседи./Леле, майко, каква опашата лъжа. Вярваше на КПСС и БКП. Бог нямаше. Учехме го от прлви клас докато се дипломираме. И уважаваше месаря, бакалина и бармана повече от професорите./
Поколение, което играеше на улицата и пиеше вода от кладенеца./Играеше на улицата защото нямаше къде да играе. А пиеше вода от кладенец, щото явно точно тогава е имало режим на водата или не е имало канализация./
Поколение, което обичаше доброто, красивото, истината и остана задоволено./Те това ме уби. Че кой не обича доброто, истината и красотата. Но не научихте какво е добро, зло и красота. Добра беше партията, само тя казваше истината и най-красиви бяха звеноводките и житата. И трудът. И ако не го задоволяваше партията, се самозадоволяваше с разрешение на партията./
Ние сме поколение, което за съжаление няма да се върне!!!/Не за съжаление. За огромна моя радост няма да се върне. Лошото е, че и аз си отивам с него и средния коефициент на интелигентност ще се срине. И коефициентът на скромност и на красота ще се срине./
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов
