Loading...
Появява се по телевизора артист. Говори разни неща, но се знае как ще свършат разточителните му приказки и какво ще издума накрая:
„Държавата не дава достатъчно пари за културата. Културата загива. Край на културата. А щом няма култура, няма и държава “ – това ще издума накрая, няма начин.
Появява се ресторантьор – ако държавата не даде пари, ресторантьорството загива, а с него и държавата.
Появява се по земеделец. Говори, суче и накрая: „държавата не дава достатъчно пари за земеделието и земеделието загива“.
Появява се полицай, лекар, медицинска сестра, служителка в държавно учреждение, надзирател в затвора: „държавата да даде пари, иначе полицията загива, здравеопазването загива, затворът загива, а след тях и държавата, разбира се“.
Появява се накрая едър, як, охранен и самодоволен бизнесмен, тартор на бизнесменско сдружение. „Тоя поне – викат си лековерните – няма да иска пари, а ще дава, или ще обещае да даде поне“.
Да, ама йок. И той е гневен, и той иска пари от държавата. Иска субсидии, иска по-малки данъци, иначе бизнесът загивал, а след него, сещате се вече…
А всъщност държавата може да загине, тъкмо ако започне да раздава пари на всички, които си поискат. Защото тази държавата са тъкмо те – артистите, земеделците, полицаите, ресторантьорите, бизнесменте и останалото. И единственото, което може да направи, е да вземе от едните, за да даде на другите и обратно. В което няма особен смисъл. Даже никакъв няма.
И сега да ви кажа как държавата Англия е помагала на може би най големия съвременен физик, прочутият Стивън Хокинг /който почина преди няколко години/.
Ами никак. Точно никак. Нито стотинка, нито пенс не му е дала. Издържаше се, човекът, от лекциите и книгите си. Дори инвалидната количка с компютър, чрез който общуваше с хората /заради болестта си не можеше да говори/, не му е купила богатата държава Англия, а спонсор от САЩ. И това – нека повторим – за прочутия астрофизик Хокинг.
Всичко това той самият той го споменава в биографията си /обяснявайки защо е принуден да обикаля света, за да чете лекции/, но не се оплаква; не казва, че ако Англия не му помогне, край на астрофизиката, край с „бебетата вселени“ край на времето и неговата история, край черните дупки и тяхното лъчение, край на държавата Англия и въобще край на съвкупния космос и разширяващата се вселена. /Впрочем тя наистина накрая ще изчезне, но не защото държавата не е дала пари на Хокинг/.
По нашенско все още не секва възмущението от това, че държавата ни не била помогнала на блестящата ни и скромна /рядко съчетание/ шахматистка Нургюл Салимова и не й била дала пари.
Ами да ви кажа тогава как печели парите си световният шампион по шах, по бърз шах и блиц шах, един от най-добрите шахматисти на всички времена Магнус Карлсън:
първо – от турнири
второ – от Ютюб каналите си
трето – от приложението „Магнус играе“, или „Игрите на Магнус“
четвърто – от договор с Юнибет
пето – от договори с Simonsen Vogt Wigg, Arctic Securities, Mastercard, Skilling, и Instaforex.
И о, изненада, ужас и възмущение, между спомоществователите на световния шампион липсва държавата Норвегия. Тъпа, изостанала, безотговорна, нещастна държава, значи…
Пак по повод Нургюл една истеричава мадама, подвизаваща се като журналистка, написа във вестника си статия с тревожното заглавие „Ами ако изпуснем и Салимова…“:
„Сега си представете, ако Нургюл Салимова се състезаваше под флага на Турция, Ердоган не автобус, самолет щеше да й изпрати да я прибере, щеше да я посрещне лично, връчвайки й ключовете на апартамент с изглед към Босфора и на лимузина най-малко. И най-важното – щеше вече да й е подсигурил най-добрите треньори, психолози и екипи за подготовка. Така се прави по цял свят – истинските държавници уважават талантите си, защото те носят славата на държавите, които управляват.“
Да, ама йок. Не се прави така по цял свят. Според разни журналистически мадами с остатъчна соц мисловност, Турция, например, отдавна е „изпуснала“, Фазил Сей /само не казвайте, че не знаете кой е/, защото той обикаля света от Япония до Канада на собствени разноски. И ако Ердоган му осигури самолет за връщане, то не се знае дали след това ще му връчи ключовете на апартамент с изглед към Босфора /Сей е достатъчно богат и горд за да приема подобни подаяния/ – или пък ще го вкара в затвора /Ердоган и Фазил Сей ту се карат на политическа и верска основа, ту се сдобряват. Фазил Сей, между другото е осъден условно за обида на исляма и традиционните ценности/.
Та и за шахматистката Нургюл Салимова… Президентът да й бил осигурил екипи за подготовка – да се измисли такава щуротия в известен /извратен/ смисъл е дори умение. Нургюл си има чудесни треньори, не случайно се представя така добре на шахматните турнири. И печели от турнирите. Наградата й от последното първенство е 35 хиляди долара. И тепърва ще обикаля света, за да печели пари. А пък разни мадами нека си пишат, че България я е „изпуснала“.
Иначе държавата действително е длъжна да помага, но не като ги данъчни приходи от единия джоб в другия. Не като дава на полицаите за сметка на пенсионерите, например. За сведение на разните му икономически отворковци и пишман анализатори, пенсиите не са въпрос на приходи, разходи, бюджет, бакалски сметки и счетоводство. Те са въпрос на цивилизация. Но това те няма как да го разберат. Но поне не им вярвайте, когато кажат, че в бюджета нямало пари за пенсии. Лъжат. И могат много лесно да бъдат разобличени, ако някой реши да ги разобличава.
Иначе да, бива да се дават пари за културата. За творби, които ще просъществуват дълго /арс лонга, вита бревис/ и във времето ще имат пазарен успех /най-слушаното парче в света, оказва се, не е на Бийтълс, нито е „Къщата на изгряващото слънце“, а о, изненада, „Годишните времена“ на Вивалди. Значи Вивалди, следователно, си има достатъчно почитатели, за да бъде милиардер, само дето го няма за да си събере парите/.
А как да се разбере, коя творба ще печели във времето? Тук вече разните му назначени от държавата разбирачи са неизбежни. /Дали пък съвсем неизбежни? Множество творби се насърчават от уважавани недържавни академии и фестивали/. Но да приемем, че държавата трябва да насърчи някой творец. Само че за да го насърчи, същият този творец трябва да покаже дарба и творчество. Или проект за творчество поне. Прав е министърът на финансите Асен Василев, който заяви, че парите на данъкоплатците трябва да се дават срещу идеи и проекти, а не според това колко членове има даден творчески съюзи, както беше при Соца. И между другото сниманите с държавни пари /чрез Националната телевизия, например/ филми, са провал. Така че повече пари за култура съвсем не означава повече култура. Често дори означава обратното.
И е съвсем прав Асен Василев когато пита полицаите, които искат повече пари, какво работа в повече ще свършат /Селата, например, са изоставени на произвола на дребните крадци от съответния произход/.
И бива да бъдат попитани медиците дали, след като искат увеличение на заплатите, ще одобряват закриването на провинциални болници, в които почти няма пациенти, или пък се записват измислени такива.
Задължение на държавата е да влага пари за капиталови разходи. За пътища, водопроводи, детски градини и въобще неща, които през годините ща бъдат полезни за всички. Естествено трябва да подпомага социално слабите и безпомощните. И това е също е много повече въпрос на цивилизация, нежели на бюджет и счетоводство. В най-развитите държави, например, там където според проучванията, хората са най-щастливи, вече се изпробва безусловният базов доход. Виждане, което в България засега е немислимо.
Защото разпределянето на държавните пари показва склонността на хората в едно общество към взаимопомощ, тоест каква е човечността му, какво равнище на цивилизованост е постигнало това общество. У нас тя сякаш е застинала в предисторията на човечеството, преди неолита някъде. Земеделци, артисти, медици, полицаи, бизнесмени, богаташи, всички се грижат единствено и само за себе си. И всъщност когато искат държавата да има даде пари, искат да вземат пари от другите. Нещо като „всеки за себе си и държавата срещу всички“. Положение при което е най-лесно е да се вземе от безпомощните – от старците /те си могат с унизителните пенсии/, от децата /чрез заемите, които те ще връщат без да имат право да възразят/ и от бедните /увеличението на минималните заплати ще навреди на бизнеса/.
И на всички, които заключат, че подобни разсъждения са следствие на ляво мислене, просто бива да се припомни, че следствие на ляво мислене, пряко наследено от Маркс и Енгелс е тъкмо представата, че при капитализма човек за човека е вълк и големите акули изяждат малките.
Дай пари ма, държаво ниедна.
