Loading...
Много хора, които са под висок стрес, започват „да употребяват, за да работят“, но това прераства в „работя, за да употребявам“. Самозалъгването, че някакви химически стимуланти „помагат“ е страшно вредно. А стресът като повод го има винаги – дори и да го няма, сами ще го създадем или въобразим. Откъде обаче започва всичко това? Кога се отключва цикъла на зависимостта?
Хора всякакви и съдби всякакви. Не говоря за тези, които започват от келешлък или за кеф, а за онези, които го правят от „нужда“. Ще кажа само един повод, за който се говори все повече, че е станал чест. Имах състудент, който взимаше разни неща по време на сесия, за да може да учи по-интензивно. Случвало му се беше да не спи по две денонощия преди изпит и само да чете. Струваше ми се пълна глупост. После той си пренесе практиката и по други причини и така пътищата ни се разделиха. Тогава това май не беше често. Сега все повече чувам, че е масово. Хората си го споделят спокойно, без да се притесняват, че го правят, не се срамуват и дори се гордеят, а оправданието при получена критика е „аз само за изпитите“.
Младежи, веднъж като го дадете това оправдание, после лесно ще го повторите за нещо друго. Причини се намират лесно. Да, кофти е да Ви затрупат с куп неща за учене и да няма време. Знам и защо се е натрупал този куп – и Вие сте виновни, че през семестъра не сте се старали, и ние сме виновни, че Ви караме безсмислено да зубрите някои ненужни неща, и обществото е виновно, че Ви е докарало да трябва всички да работите докато учите на уж държавна издръжка. Причините са сериозни, но въпреки това не го правете. Ползата е много по-малка от вредата. Не си заслужава риска да се окажете сред ония, които стават зависими и не могат да го осъзнаят. Хич не си заслужава.
