Loading...
Дали думата морал има някаква стойност? Дали стойността се измерва само с финикийски знаци? Какво е определението за думата човек? Това са три въпроса, които ще изяснят значението си в това, което ще напиша!!! В настоящото есе бих искал да засегна темата за морала. Дали трябва моралът да се измерва със самата дефиниция, която е дадена, за да се разбере същността на самата дума: Система от правила за нравствено поведение в обществото. Нравоучение, поучение. Дали дефиницията е определяща като основен постулат за морала или индивидуалното в самите нас като хора и личности да е водещо?
С ценностната ни система се изгражда и начинът ни на живот, което е важно за развитието на обществото. Нека погледнем категорията стойност в самия човек. Определящо за една ценностна система, като форма на развитие, за някой са парите. Да, безспорно те са необходими на всеки, но дали са най-важният елемент в нашето развитие и комуникация. Едва ли! Нека за пример да вземем една влюбена двойка, в най-чистия смисъл на думата. Когато любовта се прокрадва между двама влюбени, те едва ли мислят за парите, като определящи, за техните чувства, настроение и емоции. Къде се намира човекът в тази ситуация? В самите нас?!! Без предразсъдъците, че парите са изконното право на всеобщия благ живот!!! Имаме чисти чувства и откритост, което все повече е рядкост, за съжаление. За да има морал човек е важно да знае няколко основни правила, които ги диктува съвестта му и чистите помисли. Тук конкретно те нямат пореден номер, а са паритет за определящото в думата човек. Любов, себераздаване, опит с който да се помага на по невръстните и младите в обществото. На някой ще им прозвучи наивно, но нали говорим за морал! С морал може да се управляват и пари, които в стойността си ще спомогнат за по-добрия начин на живот на хората. Явно е, че може стойността да се измерва с категорията морал, която може и да управлява „финикийските знаци“. Тук със сигурност, някой се подсмихват и казват, „наивност“…, не, аз бих казал мъдрост. Да си мъдър не е нужно да прочетеш всички книги на известни философи, икономисти, хора на науката и изкуството. Трябва да се прочете „книгата на живота“, тази книга, която ни кара да сме хора в нашата комуникация. Вербалната комуникация е чистата, без маската на лицемерието, а с открития си изказ. Дали така няма да ни е по-лесно? Със сигурност. Защото „книгата на живота“ я пишем всички ние, с нашето поведение и морал. Пак споменавам тази водеща дума за това, което ни прави хора и ни отличава от всякакъв друг вид, населяващ нашата Планета. Бях кратък в разсъждението за морала, но не и в неговото практическо приложение. Каквото и да напиша скъпи читателю, до известна степен нещата в живота са взаимосвързани. Човек, любов, пари. Дали ще съумеем да ги балансираме, по начин, който ще ни даде формата на човека-морал, всеки трябва да си отговори сам на тези въпроси. Истината е, че си имаме своите индивидуалности и приоритети. Как ще ги подредим? Как ще ги насочваме в житейския си път, за да сме хора…?!! Това ще ни го продиктува „книгата на живота“. Нека да не забравяме че, ние я пишем и четем същевременно. Сега ще оставя всеки да си зададе въпроса. Кой съм аз? Това ще даде отговор на всичко, което ни заобикаля и ни кара да сме щастливи. Спирам! Вие продължете…
*Бел. ред. – Тъй като автор към публикуваният текст не бе посочен го подписваме като анонимен. Ако е пропуск на неговият автор, моля нека се свърже с нас на info@forumat.bg
