Братя българе, отнеха ми идентичността. Събуждам се преди малко, а в мен не е останало нищо българско. Процесът, започнал от детството бе завършен, мамка им англосаксонска!
Всичко започна когато се научих да чета. И попаднах на една книжка за Том Сойер и Хък Фин. Зарезах българските народни приказки и се ровех за англосаксонски, френски, арабски….
После бавно започна промяната.
Не исках да тричам кучета, а да си играя с тях. Не исках да убивам котки, а да мъркат до мен. Ако щете вервайте, даже и боклука си не хвърлях където ми падне.
По едно време разбрах, че не искам България на три морета. И едно ни е много. И Македония не ми трябва. А когато разбрах, че руснаците са ни откраднали кокошките и ракията, докато са ни освобождавали, намразих и тях.
Бавно и сигурно идентичността ми си отиваше. Не завиждах на успелите. Не говорех за познати зад гърба им. Не пречех на никого, а се опитвах да помогна на всеки. Не клеветех съученици и колеги пред даскали и милиционери. Слушах Пърпъл, а не Машина времени.
После ми се родиха два сина. Норвежците не ми ги взеха. Джендъри не съсипаха християнското ни семейство. Всички около мен ги ръсеше кемтрейлс, перкаше ги 5G и тресеше ХААРП, а мен не. Мъск не ме чипира, Гейтс не ме ваксинира и не виждах как илюминати и рептили се разхождат по плоската земя. Взеха ми потурите и цървулите. И традиционната ми ценност, да потупвам жената с възпитателна цел.
А процесът бе пред финализиране преди 2 години. Разбрах го, когато започна войната в Украйна. Истинските българи виждаха, че Украйна е нападнала Русия, а аз се лъжех, че Русия е нападнала Украйна.
И всичко свърши тия дни. Истинските българи ревяха за Паметника на СА, аз се радвах на тоя вандалски акт. Всички ревнаха за Шипка, аз си налях една водка. После някой ни посегна на АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ. А аз си налях един бърбън.
Това е, братя българе. Отнеха ми идентичността. Даже вече не вервам, че Раковски, Ботев, Левски и Бенковски са били роби.
Съсипаа сичко българско у мен. И си ба мамата!
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов