Дай боже круиз на сички мои врагове!

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Дай боже круиз на сички мои врагове!Нали знаете, че винаги споделям жизнения си опит. Опит в кухнята. Опит в яденето на бой. Кат казах опит в яденето на бой се сетих за опита си в любовта, защото те са неразривно свързани. Ядеш бой заради любовта си, в която е влюбен и някой друг. Ядеш бой от любовта си, защото имаш друга любов. Но най-често си биеш тъпата главата след поредната любов, от която се чудиш как да се скриеш. Та на думата.

 

Тръгнах на круиз. У тая сиромашия и това доживях. Влюбих се още на автогарата. Нимфичка премръзнала. Боят е гарантиран. Опит нема споделям. Ако злата вещица прочете това, ще каже дълбокомислено, ТИ АКО НЕ СИ ВЛЮБЕН ДВА ДНИ, НА ТРЕТИЯ ЩЕ СИ УМРЯЛ ОТ МЪКА. А после ще помисли и мъдро ще добави, СЪЩО ТАКА ЩЕ УМРЕШ ОТ МЪКА, АКО СИ ВЛЮБЕН ЗА ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА СЕДМИЦА. Но тоя път е завинаги.

 

После в рейса и на пристанището. А там кораб. Огромен. Една пътека, по която вървят хора. А корабът ги гълта ненаситен. Каютата намерих бързо. За няма два часа. Половин час се мъчих да отворя прозореца, ама не става. Ба си майката!? Къде ще пуша? Иначе каютата чиста. Пък и има указания. Пуши се само до басейна на десетия етаж. Тръгвам да го търся. Добре, че има асансьори. За да се загубя по-бързо. Спира, мирише на пържоли. На третия етаж съм. Там били складове и кухня. Разбирам го когато на вратата ме посреща един як мургав мъж. Не трябва да си много умен, за да разбереш по физиономията му, че ако не изчезнеш, ще ядеш бой. Изчезвам. И се загубвам. Бар. Ресторант. Амфитеатър. Рецепция. Магазин. Фотостудио. И пълно с идиоти. Нахилени до уши. И ми правят път. Бре аз у Карлуково ли съм или ще обикалям беломорието. И докато обикалям, установявам, че 90 % от жените са по-дебели от мен. А аз съм по-слаб от 10% от мъжете. Нали помните, че съм убав, умен и скромен. И гениален. Това за гениалността ще го проумеете след малко. Накрая намирам десетия етаж и басейна. Пуша. Пуша. Пуша. После търся каютата. Намирам я след три часа. Даже успявам да вляза в нея. Таман влизам и пак ми се пуши. Тоя джам ще го строша. Ама здрав, мамка му. Пак търся десетия етаж. Намирам магазин. Намирам казино. Намирам колички с мръсно бельо. Намирам всичко, но не и десетия етаж. И тогава се усещам. Нали знаете, че съм умен. По стените табели и стрелки. Та съм на десетия етаж. Сядам до басейна. Забравил съм цигарите в каютата. Мамка му. Връщам се. Намирам я бързо. За няма час. Пак съм до басейна след още 20 минути. Корабът тръгва. Аз пуша. Ба си кефа. После ако щете вервайте, намерих и ресторанта. Над палубата за пушачи. Даже вечерях. После се мръкна, после спах, а после осъмнах на палубата до басейна. И разбрах, че съм роден за круизи.

 

Разбрах го бързо. Тия, които ми се хилят по коридорите, са китайци, французи, италианци, гърци, марсианци… Заразили са и българите, та и те се хилят и ти правят път. Разбрах, и че знам чужди езици. Перфектно. Казвам:

– Смирноф. Айс. Кола кен. Айс.

И ме разбират и бармани, и сервитьори. И се хилят.

Та засега това. Втори ден съм на кораба, и не се губя. Даже не се налага да говоря чужди езици. Вече разбирам какво ми казват. Отивам на десетия етаж. До басейна. И идва сервитьорът. И казва:

– Мистър Антов! Смирноф. Айс. Кола кен. Айс.

И ги разбирам перфектно. Само казвам:

-Йес. Две Смирноф.

А те се смеят:

-Йес, мистър! Дубъл Смирнов.

– Не дубъл бе, абдал! Две водки. Две. Две…

 

Та популяризирайте тоя наш език бе! За два дни научих персонала да брои до десет. Две водки. Три водки. Четири водки… Към края на круиза сметам да ги науча поне до 100 да броят.

 

Това е. Засега.

 

Утре ще ви разкажа за кухнята. Като се качих на кораба бех 97 кила. Днес съм 100. Дай боже круиз на сички мои врагове!

 

 

Роси Антов /дивак турлак/

Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов

 

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.