Loading...
Имало едно време…
Някога, някога, толкова някога, че никой не знае кога точно, но със сигурност се знае, че е имало…
Така започват приказките. Всички приказки или поне повечето.
Съвременните приказки са малко по-различни, и в тях има „едно време“, но някак си романтиката и хепи енда са по-размазани от възклицателните междуметия „ех…а помниш ли…едно време“ , „ох, а едно време ние“ или пък „Ей…шшш, найш ли едно време как…“. Тези приказки обикновено имат и жестомимичен превод, сведен до употреба на показалец и поклащане на глава, съпроводени, според контекста на приказването, с дълбока въздишка или красноречиво изсумтяване.
Така де…да е ясно. Добрата новина е лошата новина – ми сподели вчера един младеж, който а-ха и ще завърши журналистика. А-ха и ще започва да диктува новините…сега само ги отразява… Поне така каза той. И аз а-ха за му разкажа приказката за едно време, ама а-ха, за ню ню, да му я разкажа, като прозрението премина като крило на птица през съзнанието ми. Ама като крило на птица, която току що е пикирала над вълните на живота. Плясна ме влажно, а нали знаете – влажното е доста разсънващо, особено, когато навън си е коскоджамити късна есен, ранно предзимие.
Та така, казах си – що пък да е едно време. Защо приказките трябва да са все в минало време, дамусенезнае. Отказвам! Не е вярно. Всяко време си е време за начало на приказка, стига някой да иска да я напише, без да вярва, че добрата новина е лошата новина.
Добрата новина е вътре във всеки от нас, колкото и идилично предколедно да звучи. Не, това не е наивитет, не е и глупавитет, не бягам стремглаво от риалитито, а направо се бухвам в него.
Ето аз днес ще ви кажа моята добра новина – днес моят брак става на двадесет години – представяте ли си, двадесет. А все едно беше вчера …Едно много готино и обично вчера, което стана много готино и обично днес и вярвам ще е още по-готино и обично утре. И това ме усмихва.
Коя е вашата добра новина?
Снимка: Виго
