Loading...
Пътуванията ми за Добрич започнаха да стават все по-екстремни от година на година. Все едно пътувам за Сибир, а не за един град в Североизточна България. Мислех си, колко яко, тази година няма да вали сняг по Коледа, ще пътувам спокойно…
След като миналата година направих 24 часа с автобус, влак и още един влак, тази година се очертава още по-вълнуващо… Чаках един час в „отоплената“ чакалня на централна гара, София, 2013, почти 2014-та, ЕС, ехооооо….., да разбера на кой коловоз го композират този моя влак…. Видях кой ми е коловозЪТ, след като си раздърпах якето на металните (а пропо изключително „топли“ и „удобни“) пейки, втурнах се към 8 ми запад, за да видя как няколко мъже, облечени в работни гащеризони с цигари в ръка, влизат и излизат притеснено и се суетят покрай вагона за Добрич…. Каква изненада! Няма ток и …. парно…. Добрата новина е че е нов…. или поне ново-рециклиран, на моята възраст, не на тази на майка ми…. Нов, нов, ама студено и тъмно… повъртяхме се още 15тина минути на студа ….рестартираха нещо и …. светна… Сега си пожелавам само това да не е началото на поредица от подобни събития … поне да си бях взела вълнените чорапи.. :)))))
Снимка: Виго
