Loading...
Сутрин като стана и погледна през прозореца към Западен парк, животът ми се струва лесен и прост. Като древна китайска механичка играчка. Вечер като се прибирам – не ме питайте!
Ето, преди около два часа, се виждам със Стефан на площада пред Народното събрание. И той като мен с кажи-речи четвърт век пепел от прехода по гърба, но малко по-възрастен. По някое време тръгнахме да се изпращаме към метростанцията. По пътя си говорим за това кой какво прави тези дни. Предната вечер Стефан си е препрочел „Нощта срещу Рождество“ на Гогол. Той не е филолог и затова съм малко изненадан. Още повече пък, когато отваря дума и за Достоевски.
Преди да се разделим разбирам, че по празниците Стефан ще е всяка вечер на протеста. С изключение на Бъдни вечер. Няма как, защото тази вечер е специална за него и си има навици. Трябва да приготви седемте ястия за масата, да прекади, да прочете избрани места от вечната книга и въобще всичко да е, както трябва. Освен това цялата подготовка него чака. Защото е… сам. Повече не питам. И не мога да ви кажа дали става дума само за Бъдни вечер, или изобщо. Но нещо отвътре ми подсказва, че е второто.
Сега сещам за едно от седемте неща – баницата. И си казвам: какъв е този късмет човешки – да седнеш сам-саменичък пред баницата с късмети !
Но Бог е милостив. Помолете му се тази вечер за благословия, но не го чакайте у дома. Той ще остане при самотниците.
