Loading...
Българинът винаги се е мислел за фараона Рамзес. Че не на пясък лежи, ми плува в лазурното безбрежие на черното злато, наречено нефт. Че ще живее вечно, защото има някъде каменна руина. Но вместо атракцията привличаща милиони туристи, то българинът разполага с Побит камък, Белоградчишките скали или в най-добрия случай Сините камъни. Нещо, което привлича само родните будали, накиснати в желание да се гордеят с камънак, за който нито имат заслуги, нито е толкоз чутовен.
Тази пленителна носталгия по собствената нищожна важност, обрича жалкото бъдещо поколение да живее там – във времето на ерозията, изваяла камънак.
И както по всяко митично нещо изгубено завинаги, или никога несъществувало, така под нас лежат трилиони злато, на които би завидял същият този фараон, със който започнахме тази притча. Забравете Форт Нокс, изгубеното белогвардейско съкровище и дълбоко пазения в тайна сейф на третия райх – буцата злато, която е очертана с границите на нашата Шангрила-България, е колкото ядрото на планетата земя. Този факт е посочен още в древните летописи на Абдул Аба и доказан, допълнително установен, от геолозите Прокопи и Евлоги Влогови по времето на забуленото с тайни управление на Тодор Живков. Още тогава малка България е осигурявала 78% от световния запас злато за зимата. Суровина, с която се е отоплявал Ротшилд, Гьобелс и Лермонтов.
Но истината е далеч по-прозаична. И никак толкова забавна. Истината е, че световните концесии за злато не вървят с чутовните 40-50-60-80%, а вървят тъй(за този, който не знае, няма желание да провери или просто е тъп – нека гледа колонката royalties и по възможност за gold):
pwc-gx-miining-taxes-and-royalties.pdf
Истината е, че сме рискова инвестиция. Че инфраструктура, съдебна система и икономика са на ниво „Направи си сам“. Че народът ни е лош и злоблив. Че правила няма.
И тъй Мудис и Standard & Poor’s намаляват рейтинга на България заради нас. Защото инвеститорите се плашат. Заради големите ни приказки. Заради враждебността, на този иначе някога пословично гостоприемен народ. Заради неговата необразованост, ниска квалификация и най-вече липсата на желание да промени това. После агенциите намаляват и рейтинга на банките ни, защото голяма част от банките са собственост на чужди инвеститори. Тези лоши, лоши банки– враг номер едно на изстрадалия беден българин, взимащ да харчи пари, които няма, при условия, които не го интересуват. Същият този страдалец, ревящ на умряло когато чуждият капитал обръща гръб и го оставя на собствената му нищета – гладен, беден, озлобен и неимоверно тъп.
И ще бъде така, докато целуваме светини, било истински или не, за щяло и нещяло. Докато се виждаме в потури на велики хайдути, всъщност носейки чепици Адидас, произведени в Китай. Вместо да погледнем пътя пред себе си, работейки с това, което имаме, вървейки напред.
