Що хората се женят за кифли? Кифлата е неугледна, една от тия дето си казваш – бах ти, кой па ще я земе тая. Обаче тя е женена, има няколко деца и дом. Как става така, че успява? Със сичката й сланина, целулит, стрии, лош дъх и крив нос. Със се редката си косица и отсъствието на каквито и да било първични или вторични полови белези. Как?
Много просто, кифлата е лоялна. Не е претенциозна и се отдава изцяло. Това, което не притежава компенсира с желание. Тя е най-добрият ти приятел, тя е най-добрият ти партньор в леглото. Тя е тази, която ще подходи с разбиране, с умение и ще даде вниманието и грижата си за теб. Тя е тази, която няма да те предаде. Ще бъде до теб дори да си затънал. Що?
Щот кифлата има какво да губи. При всичките си проблеми, ти все още си достатъчно добър за нея. По-добър от това, което би могла да намери. За това кифлата прави това, което другите пестят – полага усилие. Мацките не са така, те са готини и си го знаят. Ако не си ти, след теб има още поне 10, които чакат да вземат твоето място. Ти никога не си достатъчно добър за тях. Мацката приема по подразбиране, че са й длъжни. Тя изисква. Има цял списък с условия, старателно подготвени и обмислени. Тя е непоколебима и безкомпромисна към всяко едно от тях. Тя не бърза, забрави ли – след тебе има още поне 10. Не бърза да даде, да се обвърже или да положи усилие. Тя е млада, хубава и желана. Може да си позволи лиготии, щото, кой не би простил при тази външност. Кой би си тръгнал от дъхавите й коси и топлата й гръд? С мацката има какво да губиш – нея. Да бе, тя може да не е кой знае какво, но е красива! Може да пие като свиня, да си размета циците, да се натиска пред блока, да изебе трима на купон с думите – „какво хубаво завръщане направих!“ и пак да бъде желана. Да, тя е преди всичко мацка с опит, но и за теб това е добре дошло – никой не иска монахиня с треперещи ръце в леглото, освен ако не му е фетиш. Дори само да се класираш при мацка в леглото си е успех, ти си предпочетен! Дъ чоузен уан! Поне за тази вечер. И ти си си платил! Може да не е с пари, но повярвай – братко, ти си си платил! Заслужил. Най-малкото с това, да бъдеш нейния трофей. Ще го разбереш маалко по-натам, когато обърне очи към опашката. И така докато не повехне и трофеите й станат все по-нищожни. И накрая вземе последния оцелял, просто за да не бъде сама. Щот една мацка никога не остава сама! Горко му на копелето, което си го спечели! Той ще е нейната памет, напомнянето за всичко което е изпуснала. И ще си плаща, най-солидно от всички. А кифлата?
Кифлата е добре. Докато не види мацка. Тогава кифлата казва – искам и аз като нея! Само че на нея не може да й се прости. Тогава кифлата се превръща в кучка. И когато каже – „върви на майната си“, ти само се ухилваш и отговаряш – бил съм там, нищо особено, не разбирам защо хората продължават да ходят на това място.
Photo: Jan Saudek – The Journey, 2001