Loading...
Сашо Симов пусна странен пост. Майката на негов приятел (на 85г.) получила инфаркт. Завели я в частна болница, сложили й байпаси и жената днес е добре. Поради незнайни причини (повечето болници работят с НЗОК по тази пътека), на човекът му била връчена сметка от 4000 лева.
Той няма високи доходи, затова взел заем от приятел от 1000 лева и два заема по 1500 лева от фирми за бързи кредити (с нормалното ГПР). Разплатил се и днес е добре, но му е трудно да си изплаща заемите. Даже закъснял с една вноска. За щастие, фирмата явно е от етичните и не е разписала в клаузите непосилни наказателни такси. Сашо го представи това като някакъв филм на ужасите. Всъщност, мисля си, че прекаляваме с мрънкането и постоянното изискване от държавата или другите хора да живеем перфектен живот. И ако не го живеем, да търсим виновници във всички останали, освен в самите нас. Единственото съмнително нещо е защо на човека му е връчена такава сметка – дали частната болница не работи по НЗОК или пък някой лекар е злоупотребил? Всичко друго може да е тъжно, но в перспектива е дори впечатляващо. Медицината и икономиката са напреднали дотолкова днес, че дори бедните имат възможност да доживеят достолепни старини, недостижими за много от най-богатите преди само половин век. Финансовата система също се е развила, бидейки днес способна да помогне и на хора в нужда, неразполагащи с обезпечения и декларирани доходи, за да запазят своя и на близките си живот. Медиите са достатъчно напреднали, че да можем всички ние да разбираме за такива случаи и при желание на човека да му окажем нужната помощ. Да, животът ни не е перфектен. И да, парите за здраве никога не стигат. Всеки, губил близък човек (включително и аз) е заставал пред неспособност да осигури максималното финансиране за най-добрите процедури (струващи огромни суми), които биха удължили живота на болния още малко. Но живеем в свят с ограничени ресурси и това винаги ще е така. Колкото и тъжен да е всеки такъв казус, нека не го политизираме с цел връщане на комунизма (което би влошило още повече нещата), ами да погледнем обективно и видим колко напред сме стигнали спрямо предходните десетилетия и колко още по-напред ще стигнат нашите деца. Но, разбира се, без да изпускаме от поглед възможните злоупотреби.
