Loading...
Както е рекнал шопа – „Дай да си верваме оти ако си не верваме, че се следиме, а следиме ли се, нема начин да се не хванеме“.
Народната мъдрост е казала много по повод доверието. Упорито твърди, че доверие се печели с много труд и се губи много лесно. Или – иди доказвай,че после нямаш сестра.
Къде е той/тя сега?
Защо като се прибра не ме гледаше в очите?
Закъснява!!!Защо???
Има привлекателен колега/колежка…Дали…?
Ухае различно?!
Дали не ме лъже, че ????
Това са въпроси, които няма начин да не си е задавал някой от нас поне веднъж. Въпроси, които разяждат мислите ни, раздират чувствата ни. Карат ни да излизаме от себе си и да ставаме различни – душещи, търсещи, изпитващи, нервни. Съвременния свят, изобилстващ от начини за комуникация и получаване на информация съответно развихря фантазията ни. Проверяваме мобилния, ровим се в електронната поща, в скайпа, в органайзера на половинката, но съмнението, загнездило се веднъж в душата ни продължава да дълбае ли, дълбае, да разчита нови илюзорни сигнали, да фантазира случвания и да се самоизяжда, разрушавайки безвъзвратно нещото, което е задължително, за да бъде връзката между двама души хармонична, а именно-доверието.
Имам една приятелка, която е категорична по този въпрос – Доверие на мъж???Мила, никога, ама никога, един мъж трябва да се контролира непрекъснато! – така твърди тя и ,вярвайте ми, делата й го доказват.
Какъв е резултатът от това – никога, в нито един момент тя не е спокойна и отпусната. Респективно мъжът до нея, чувствайки се нон стоп на прицел, живее с нейното напрежение.
Винаги съм мислела, че щом твърдиш, че обичаш един мъж/жена/приятел то автоматично му се доверяваш. Защо ли? Ами ще отговоря с въпрос – защо би обикнал човек, на когото не се доверяваш? Би ли могъл да наречеш приятел човек, в когото се съмняваш? Аз лично -не. Според мен доверието е неразривно свързано с любовта във всичките й измерения. Казвайки на един човек – обичам те ти автоматично му гласуваш доверие и съответно му обещаваш честност в отношенията си към него. Другото е лицемерие, неистина, фалш. И моментът, в който подозрението се промъкне помежду ви, то ясно и явно сигнализира, че нещата не са в ред, че някоя важна брънка се е скъсала.
Доверието е сила и слабост. Сила, защото означава сигурност и приятелско рамо. Слабост, защото дарявайки доверие, ти вече ставаш уязвим и раним.
В живота си ние гласуваме доверие непрекъснато – на хората, с които живеем, на хората, с които работим, на хората, с които общуваме макар и мимолетно, на лекарите си, на тези, които избираме да ни управляват. Излиза,че всичките ни взаимоотношения предимно се крепят на доверието и загубим ли го, унищожим ли го, нашият микросвят претърпява своеобразен крах.
Интересно ми е-вие на кого имате доверие?
