Преди години се излъгах, по стечение на обстоятелствата, да посетя хотел на Ветко Арабаджиев в комплекса.
Срещу 300 лева на ден получихме със съпругата ми най-гнусната храна, която не можете да откриете в търговската мрежа, освен със специални връзки.
Получихме шльокавици на винпром Карнобат с марка Ахелой.
Получихме, при 1000 гости на хотела, общо 300 шезлонга на басейна пред хотела, плюс плътна платена зона от чадъри на плажа и съответната „война“ за сянка и шезлонги.
Получихме компания от социално слаби английски дебили, пратени по социални програми в 5-звезден хотел, плюс блядове.
Получихме думкане от бар до хотела и дискотека, залепена до бара.
Целодневно думкане.
Думкане, което ти къса нервите, заедно с усещането за кочина, в каквото се е превърнал Слънчев бряг.
В детските ми години на това място имаше огромна зелена гора и къпинг.
И нямаше дебили.
Днес има бетон. И дебили.
Защото само дебил може да избере за „почивка“ презастроения, бетониран свинекомплекс Слънчев бряг.
Комплекс, който прилича на лустросан катун с дизайнер царица Костадинка и главен мениджър цар Киро.
Думкането си продължава.
То не е само през нощта.
То е и през деня.
Плюс рекетът „сянка“.
Плюс усещането, че си на плаж със стадо от 100 000 морски тюлени, подготвени за мазни борби.
Плюс крайбрежна алея от гнусни сергии, пълни с евтин кич. Явно това е нивото и на туристите там.
Тук, както и преди казах, единствената туристическа атракция е избор на кръчма, в която да ти отрежат главата.
Олинклузивът убива и тази емоция.
Там от години държавата е абдикирала и е оставила мутрите да правят каквото си искат.
Да строят хотели – каквито и както си искат, в стил от мутробарок до барокомутрок, да ги лепят един до друг, да секат дърветата и да изриват цели паркове, да привличат хиляди „туристи“ с алкохолен туризъм, които виждат от България само шльокавиците на Карнобат и 10 дискотеки на мутри.
И в тези 10 дискотеки изведнъж Валери иска да има тишина.
Възможно е да предложим нова туристическа услуга, уникална в цял свят – тиха дискотека. Там ще раздават слушалки на туристите, всеки ще си слуша каквато си иска музика и ще куфее на нея заедно с другите туристи, докато из комплекса се носи тихичко само „Земля в илюминаторе“.
Валери ще минава по стаите на гостите и ще ги слага в креватчетата точно в 24 ч.
Който слушка – папка.
Който не слуша – в кауша.
В типичния за премиера си стил „първо юруш, после ще мислим“, Валери просто създаде прецедент, който осигурява на местното РУ нови поводи за финансови облаги. В същия момент се отчете пред хотелиерите, които искат тишина за друга категория гости.
Забележете – те не променят нормативната уредба, те не предприемат законодателни мерки, които да принудят държавната администрация и държавните органи да си свършат работата и умишлено оставят законов вакуум, който да подсигурява поредните безобразия.
А биха могли да го променят, условно казано, за един ден.
Не би.
А така има и повод за евтин PR.
С държавни средства, естествено.