Loading...
Та одеве почетох, че некой ми критикува критиката на Маркс у Деда Ванга. И реших никога да не критикувам Маркс, Енгелс, Ленин, Тодор, Обама и Путин. И понеже тия дни попътувах, ще ви разкажа нещо. Какво си мислих, докато пътувах. Нещо за нужниците.
Преди 30 години България цъфтеше. Имаше нужници. С клекала. Стените бяха нацапани с лайна от избърсани пръсти, що нямаше тоалетна хартия. То и хартия нямаше. За книги. За Малкият принц, за Алиса и за Мечо Пух нямаше. Що отиваше за томовете на Маркс, Ленин и Тодор. А за критика хептем не оставаше. Затова хората пишеха по нужниците. С лайна. Нема по здрава критика от тая, с лайната. Триеш пръсти у стената и все едно пишеш. Кратко и ясно:
-Абе, ква икономика имате, кат една тоалетна хартия нема?! Да ви серА на социализма!
А некои пишеха и поеми. Немаше нужник без “ *уй и *ичка, брат и сестричка“. А имаше и класици. Некакъв Вонегът пишеше, да им не хвърляме фасове в писоарите, що не ни пикаят у пепелниците. И мемоари се пишеха по нужниците. Например се знаеше, че на 08.09. 1985 година у тоя нужник Иван е *бал Иванка. Или, че на 09.09.1976 година Стоянка е направила свирка на Стоян. А за да се докаже всичко написано, в тухлите имаше дупки. От там ДС или некое друго бдително око гледаше. Не задници, а кой кво пише.
Та това се сетих днес, докато влизах у една тоалетна, и се чудех как да запаля лампата. А то било за индианци. Влизаш и светва. Ако не е изгорела. Тая беше. Не съм индианец. Пикаш, прибираш го и водата шурва. Цивилизация. Вече ни ги следят с камери. Илюминатите. Дупки нема. И ни ги мерят.
Ама пикая и скучая. Плочки. Писоар. Ни една мъдрост. Духалки, хартии и сапуни. И ухае на Антонио Бандерес и Нина Ричи. Бутам вратата, да прочета кво пише над клекалата, а там плочки и седала. И чисто, мама му да *ба. И тъпо. И скучно.
Та цел ден се чудя, що затъпя таа нация българска. Че как нема да затъпее!? Сереш, а един вестник нема сврян в тухлите. Да го изчетеш с кеф. Да ти светне. И вътрешното и международното положение да ти се изясни. Стените чисти, и ти става ясно, що нема прираст. Ни Иван *бал Иванка, ни Стоянка духала на Стоян. Чисти стени, отрицателен прираст.
Та се прибирам и се сещам за лайната по стените. Не мога да си обясня, що ги няма. Не мога!? Не мога!? Не мога!? После пускам телевизора. Там политици. Новинари. Статистици. После новините в нета. После фейса. И съм спокоен. Лайната ги има. В изобилие. Само са избегали от стените нужниците.
Приятна ви вечер! Айде пикайте и легайте! Ама драснете нещо на стената, мама му стара! На нужника! Има спрейове всякакви. Нема нужда да си цапате пръстите!
пп. И за стената ми у фейса иде реч. Не се притеснявайте!
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов
