Бялото й отива

        София ми харесва – бяла пухкава и чиста. Такава, каквато не съм я виждала отдавна. Почти красива…
       Искам да поздравя новия столичен кмет – госпожа Йорданка Фандъкова- която направи тази бяла приказка възможна.
Че кога друг път съм газила сняг до колене пред Шератон? Даже видях щастливи гости на града да стъкмяват ските си пред хотела, вярвайки че това е някаква нова екстра на източно-европейската столица. А един дядо дърпаше шейничка с внуче, което крещеше екзалтирано-Ураааа, на Витоша сме!- и замеряше със снежни топки бързащите за работа. Бързащи е доста условно казано, защото тези, които си бяха забравили миниските и лопатите, се придвижваха във върволица по един.   И ако имаш късмет да се попаднеш след някоя елегантка на десетсантиметрови токчета, която редува затъване с падане, добиране до офиса няма.   Но пък е забавно. И красиво. Казах ли вече, че е красиво? И чисто също така? Споменах ли,че е е чисто? А благодарих ли на г-жа Фандъкова? В случай, че  не съм – благодаря най-искрено! Ако съзирате ирония в тона ми, значи сте предубедени. Определено бялото й отива на София. Не случайно си имаме кмет-жена…или, може би, по-правилното е жена-кмет?
  Айде, че от 10 и половина имаме бой със снежни топки, за сближаване на колектива, нещо като бял понеделник. От 12 часа е конкурса за най-красив снежен човек, а от 15 и 30 – биатлон, с крайна точка-Общината.