Loading...
Нарисуван сценарий за ескалация на напрежението по познатата схема февруари 2013 година
На пръв поглед нищо извънредно като ситуация.
Тръгна от една преждевременно разкрита сделка за ЧЕЗ. Паника, пиар, отчаяни ходове като национализация, докато разберат, че работата е по-трудна. Познат каза – натрупаха много пари, които вече не могат да държат в чужбина и в офшори, защото ги погнаха. И сега трябва да ги легитимират и превърнат в собственост. У нас. За това не им трябват чуждестранни инвеститори.
И ето – появи се „от нищото“ тази странна жена бизнесмен, която ни убеждава, че съществува друг, паралелен свят на икономика и бизнес, в който икономическата логика и гравитация не съществуват…
Като човек с опит в подобни придобивания мога да ви уверя – това което чувате издава паника. По липса на друго ви заливат с неистини. Нямат свян, но това не би трябвало да изненадва. БСП и Патриотите са отчайващо некомпетентни – искат с понятия от общата икономика да обяснят случващо се в корпоративни финанси и структури. Не правят никаква разлика между държавна и публична собственост. ЧЕЗ е публична компания, чийто акции се котират по международни борси. Нинова и сие говорят за държавно предприятие – мечта. Помните ли какво беше състоянието на „енергото“ преди приватизация?. Можете да залагате, че само за две години и пак ще стигнем до нуждата от приватизация.
Разбирам, че още има да уча – защото няма как при собствени 20 милиона евро на Гинка Върбакова да могат да структурират финансово сделката , като привлекат още 300 милиона евро в дялов и дългов капитал. А още има поне още толкова, които трябва да се вземат за рефинансиране на стари дългове, за оборотен капитал и инвестиции. Дори да приемем че казват нещо като истина и съотношение на собствен към привлечен капитал е 20-30 процента към 70-80, това означава че собствения капитал е около 100 милиона евро, т.е. има някой много по-голям от госпожа Върбакова, който се крие.
От това което съм видял, тези пропорции „собствени – привлечени средства“ по сделките не са произволни, а отразяват оценката и управлението на риска, и най-вече колко надежден и достоверен е инвеститора. Така например, по проекта АЕЦ Белене се тръгна от 30% собствен – 70% дълг, но веднага след оттеглянето на РВЕ вече се говореше за 40-60, а днес и по 50 процента да предложите банките няма да дадат и лев, ако проектния промотьор е НЕК. Вие преценете с тази професионална история и досие банките колко дълг ще дадат на госпожа Върбакова и какъв шанс има тази госпожа да привлече със своите 20 милиона евро – близо тридесет пъти повече капитал.
Единственото обяснение е, че зад кадър банките покриват риска си с насрещни залози или гаранции от реалните играчи. За тези пари, които се връщат у нас става реч по-горе.
Главното е че сделката за ЧЕЗ бе „осветена“, включително задкулисието и от Русия, и някой попадна в капан. Сега спешно се търси спасителен изход. Пак пиар, пак „волумето на мах“ и тотално лутане. За да бъде шашът пълен – питат външното разузнаване, което вместо да информира „дискретно и изпреварващо“ за произхода на парите, за скрития контекст, защото е ясно, че няма нормална банка, която да кредитира на свой риск придобиването на ЧЕЗ – България, заключават, че цената била изкуствено завишена. За едни 80 милиона евро „разлика“ иде реч над това, което продавачът е искал и очаквал. Не е трудно, досетете се каква е ролята на тези пари и кой ще ги вземе?
Втори сюжет – убийство, поредно. Лекар защитава семейството и гръмва лошия. Публиката в екстаз. По случая, естествено се стига до санкция на съда за задържане за 72 часа, което е право на прокуратурата. Странно тя избира да държи човека под стража, вероятно защото става въпрос за убийство – почти автоматична мяра, има оръжие, което е незаконно, има редица обстоятелства, които са неизяснени.
Протест, натиск от улицата и …. прокуратурата взема най-естественото решение – замяна на арест с подписка. Чудо голямо – за три дни, как ехото заглъхва и България се занимава с всичко друго, но не и насъщните си проблеми. Там където хората не се вдигаха за каузи, които бяха много по-насъщни за развитието и демокрацията ни, и сега изведнъж масово. И как сега се промени положението – кое отключи промяната в отношението? Справка – виж февруари 2013 година.
Президентът силно иска да надцака премиера на тема Русия. И изглеждаше, поне първоначално, че успява. За 3 март говори с Путин, а на Борисов му отредиха дори не Медведев, а Лавров. Така, да му покажат, че не са доволни. Да, но Кремъл има практичен дневен ред и Радев не може да предложи нищо съществено. Върна се патриарха, докладва и последва разговор с Путин – обсъждат уж реален дневен ред – проекти, бизнес, схеми, газ, нефт, енергетика. Доган беше дал срок 5 март, ако си спомняте. Толкова отпуснаха на Борисов от Москва за да се вземе в ръце.
С Путин се договориха да продължават да се договарят, но козовете са в Брюксел. И едни пари трябва да се върнат. Големи пари. Дори и за АЕЦ „Белене“, проект при който президент, БСП, ДПС, ПФ и сие искат да се надцакват с ГЕРБ „кой по по най“, пак не се получава.
Има толкова много несправедливост в България, толкова много потиснат гняв, но на улицата не излизат много хора. Средата е взривоопасна, прехвърчат искри, но материалът не иска да гори.
Ако гори, то е по теми – кой да убие по законно по един ром.
А не си дават сметка, че утре Столипиново може да се вдигне, след което пак националистите ще си намерят кауза да не слизат от екраните.
Въпросът е – това ли са големите теми на България?
</p
