Loading...
Днес се навършват 34 дни от гладната стачка на Николай Колев – Босев, толкова колкото е гладувал срещу комунистическия режим в затвора. Тогава са уважили протеста и изпълнили исканията му. Днес имаме режим с демокрация – декорация, който със сигурност е по-глух и по-арогантен от тоталитарния – няма да реагират по никакъв начин.
Има нещо, което принципно убягва на обществото от протеста на Николай Колев-Босев, а именно логиката и смисъла на протестното му действие. В очите на мнозина, които толкова много са се снишили в своите очаквания към околните и към себе си, неговата гладна стачка е екстремно, прекомерно действие. С външният си вид сигурно се различава от средностатистичния българин.
Логиката в неговите искания е желязна – от повече от десет години, този човек води битка, заедно със свои приятели и съмишленици, за да изчисти една мафиотска система в изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“ на МТ, която лицензира убийци на пътя – шофьори, при това не само у нас, но и в Европа. Срещу пари, срещу много, много пари. Не за бюджета, а лично за себе си Станишев !? се е опитал да помогне, но Пеевски се е намесил за да гарантира неприкосновеност и кариерно развитие на „своите“ от мафиотската схема. Тази част от историята е доста странна, още повече, че самият Станишев предложи Пеевски за шеф на ДАНС.
Вън от всякакво съмнение е, че това е ОПГ, в което са замесени и Пеевски и Вожда. Това е престъпна пирамида, която оцелява именно благодарение на престъпно покровителство от топ политици в страната. Не са абстрактни твърденията му, че подобни лицензирани убийци на пътя стоят зад маса катастрофи с много убити по пътищата.
Съучастници в схемата със своето мълчание има и сред посолствата на редица европейски държави, включително и Европейската комисия. Не виждам и Демократична България и другите десни да са застанали на ясни и недвусмислени позиции.
Медиите и всички ние, вместо да разнищваме делата на тези, срещу които Босия протестира – ОПГ-то във властта, се занимаваме с външни, повърхностни страни на темата.
Босият със сигурност е изчерпал другите средства, включително мирни, съдебни и административни форми на борба. Останал му е само този крайния, в който той решава уравнението на живота си по единствено възможен за него начин – този живот с тази неправда не ме удовлетворява, няма смисъл да го живея. Именно тук е голямата разлика между него и примиренците, които нито се борят, нито стоят изправени.
Исканията и очакванията му са рационални, при това не само оставката на Московски, който е пародия на управленец, но дори и това с искането за оставка на Парламента, защото именно този тотално пленен, с убит дух парламент е опората на модела, негов епицентър.
Пак питам – тъй като Пеевски и присъдружните му медии, се опитват да изкористят протеста му – иска нещо за себе си? Пост, власт, пари? Иска да бъдат разследвани членовете и вождовете на тази ОПГ за да не гинат хора – вашите близки по пътя.
Гледат колите с които го карат пред Парламента като аргумент ?! против него. „Журналисти“, които сключиха сделка с Пеевски и го обслужват и които със сигурност продават съвестта си срещу пари, го заяждат на дребно, джафкат го като пудели. А в централни сутрешни медии спорят за качествата на торта на депутат, докато същите те отказват да разговарят и разберат смисъла на действията на Босия!? По Кафка, нали?
Обобщение – този човек в своята екзистенциална тревога и решимост ще стигне до край – няма никакво съмнение. Схемата на властта е ясна – да го изкарат невменяем – това от учебника на сталинизма и съвременния путинизъм.
Въпросът е, че сталинизмът е възможен не само заради Сталин, но и заради съгласния народ. Нашето мълчание и отказът да чуем вика в протеста му, който не е само към властите, но и към народа, също го убиват. Убиваме и себе си – бавно и полека се превръщаме от мислещи хора в раЯ. Гротеска на несбъднали своите мечти люде, които в сетния си път няма да могат да отговорят на въпроса – Защо живяхме?
Лято е – слънце, плаж, коктейли – а аз пиша за съвест, за съзнание, за протеста на един обикновен човек?! Утре ТЕ ще излязат в отпуск, ще затворят Парламента, Босият няма да го има. Но депутати и властници ще имат тен. Ние също.
Не само към вас, пиша и към себе си – за това ще се опитам да бъда различен и да съучаствам в протеста му. Да бъда бос, за да усещам.
