Добре контролирано повръщане

Бойко Борисов окончателно ни взе за хайванчета. Тази седмица станахме свидетели на едно перфектно дирижирано повръщане. Всички са наясно, че „зловещият теч“ на информация за антикризисните мерки е режисирана и старателно подготвена акция. Пусна се мухата – леко, елегантно, небрежно. Да се види – ще клъвнат ли, няма ли. Повечето хора, естествено наводниха форумите и кафетата с ядосани коментари, псувни и закани. Прозрачно, но добре изпълнено мероприятие, тип – обарване на общественото мнение.

Срамно, но факт. За съжаление, номерът няма да сработва толкова дълго, колкото на премиера и на кабинета МУ им се иска. Чак такива балъци не сме. Или?

На журналистите в… 

Извинявам се – лошо начало.

Втори опит. Чухте ли премиерът да попита скъпите си журналисти откъде аджеба са надушили тази безценна информация? Не сте, а и няма. Обяснявам съвсем накратко как се мътят яйцата и то само за родените след 1994 г.

Това дето трябва да изтече там където не бива – тоест страшните антикризисни мерки да паднат в лапите на известните със своята обективност и безпристрастност български медии – се подготвя старатено от властта и после се избира къде да цъфне най-напред. В случая е желателно да се появи, в някой вестник, известен с благия си тон към Бойко. Демек – ето на, ние го хвалим, ама вижте той какво ви готви, скъпи читатели. Не го е срам. Това последното го пъхват в устата на верен послушник от придворните икономисти, синдикалисти и т.н. На другия ден останалите медии се хващат за главите. Редакторите врещят на умряло. И набиват канчето на ресорните журналисти – аз на теб, Тъпчо Пънчев, казвах ли ти, че трябва си пиеш кафето с Ганка на Гинко? Биг Босовете на въпросните наглед „непросветени в тайнството медии“, разбира се бързо схващат ситуацията. Тъй както са наясно с последиците от яденето на боб. Затова слизат от трона си и лично раздават правосъдие. До вечерта петте страници с оправдания от страна на невинните чиновници са налице. (Тук по график се прави нощна оперативка по на бутилка уиски, за да се реши важният държавен въпрос…с мезето). Следват няколко дена рев, сълзи и сополи, разлютени форуми, оправдания и така до третия ден. Тогава премиерът лично слиза от небето и съобщава благата вест, че всичко това е едно огромно таквозинка, за което той категорично отрича да е вярно. Туш. Всенародно щастие. (Пие се втората бутилка с уиски).

Така излиза, че всичко е било само на журналистите в …. главите. Но не и в умните и сресани кратунки на чиновниците. Чак да ти се доповръща…

Татко, искам влакче

Кабинетът „Борисов“ бързо видя, че тоз народ не схваща от дума и реши да превърне политиката в цирк. „Искам да правя реформа. Здравна, пенсионна, военна.“ И вместо да чуе – ами, супер, добре, някой ревва – нямаааа. А да даваш непрекъснато заден – за акцизи, еврокомисари, съветници, вноски, проценти, летящи картофи и феодални старци си е тъпо отвсякъде изпълнение. И някак недалновидно и даже мирише на липса на всякаква мисъл за сериозна политика. Не му харесва на Бойко така да го плюят и затова ни измисля нови играчки.

Забелязвам обаче опасна тенденция. Разни блогъри се почесват умно и твърдят, че у нас се зараждало гражданско общество. Не е вярно, господа, не е вярно!

Това, че шепа народ пи бира пред Невски и хрупа фъстъци пет недели поред, за съжаление още не е гражданско общество. Не тези деца и майки спасиха закона за ГМО – просто депутатското лоби не беше добре подковано и не свърши това, което „трябваше“. Знаете как при предишните кабинети минаваха важните закони за наште момчета – аргументирано и в стройна редичка. Поправките си получаваха почетни звания даже – Ванко 1, например и другарката Дончева, помните, предполагам. Просто казвам, че депутатите са ни още новички, но бързо ще се научат, не се притеснявайте.

Не подценявам усилията на организаторите на протестите – трудът им заслужава уважение, пак да го кажа, но не бива и да бързаме с изводите. На площада не бяха и една хилядна от хората, които твърдят, че не искат да ядат домати с опашки на риби. А за земеделците, дето са най-заинтересовани да не споменавам.

Лесно ми е да говоря така, защото тези дни си направих експеримент – на маса си говорих с още седем души колко страшно е да ядем краставици с вкус на сини сливи. И някак между другото попитах – а от вас на протестите кой ходи. Оказа се никой, а иначе всички скачат. Не че се фукам, щото аз разбира се бях на паветата – но така само на маса тез работи не се правят, а само течение става.

Гражданско общество ще има тогава, когато:

А) Чуете за протест срещу поредното отложено заседание заради изваден зъб на престъпник

Б) Идете на митинг срещу все едно коя топлофикация

В) Хвърлите си фаса в коша за боклук

Г) Напсувате автора, задето ви дава акъл и сами си измислите кауза, която да защитавате и проблем, който да разрешавате 

Искрено и лично

Нека потвърдя това, което може би вече някои от вас си мислят. Хората не са станали драстично по-дейни, по-организирани, социално ангажирани или там както щете го наречете. Просто журналистите станаха по-изобретателни напоследък и по цял ден висят във Фейсбук, скайп, разни форуми, мрежи и виртуални седянки. И го правят за ползу роду – за да можете да си пуснете новините по БНТ или пък някой сутрешен блок и да ви прочетат, че Цветенцето79 мрази да яде скумрия, а Кико_Много_ми_ е_ голям е против здравната реформа.

Това е най-новата мода в българската журналистика. Пред компютъра. Спре ли им токът вестниците ще останат празни и с невинно бели страници. Блокират ли им телефоните на другия ден ще си сърбате кафето с томче на Шекспир, а не с родна газета.

Просто така е по-лесно. Истинските новини ще стават все по-малко, разследванията съвсем ще изчезнат.

А вие ще четете, че у нас има гражданско общество.