Днес се начетох на постове и коментари за убитата журналистка. Не била журналист, а бизнесмен. Пък и в предизвикателни пози се снимала… Да не я канонизираме. Сигурно е виновна. Чета и имам чувството, че ще се пръсна. Чувствам се омерзен, насран, смачкан, безпомощен… И ме е срам, че на тая земя могат да живеят такива хора. И ето какво искам да им кажа.
Скъпи мои сънародници и девствени в ушите морални стожери на обществото. Дано горите в ада! Дано горите в ада всички, които се опитвате по един или друг начин да окаляте това дете! Дете на 30 години. И майка с дете не 7 години. Вие някога ще разберете ли с празните си глави една проста истина. Всеки има право да живее така, както иска, като спазва законите. Никой няма право да отнема човешки живот. Това разбрахте ли го, девствени в ушите сънародници? Ако не сте, прочетете библията! НЕ СЪДИ…! Едва ли ще го разберете. В душите ви е пълно с кал и няма място за друго. Сигурно ще кажете, че на месец убиват по две жени при домашно насилие. И за тях не се вдига шум. Шум се вдигна покрай Истанбулската конвенция. Страх ви тресеше, че децата ви ще станат обратни. Споко! Защитихте ги. Сега от вас зависи какви ще станат. Предполагам, че и те ще станат съдници… Същите като вас. Ще осъждат различните.
И пак ви казвам. Нищо, че не е моята гледна точка. Няма никакво значение дали момичето е била журналист или не. Дали са я убили заради репортажа, или за каквото и да е. Никакво значение. Има значение, че сте завлечени на дъното от тинята в душите ви. И понеже не искам да ви ставам съдник, искам да помоля бог. Нищо, че съм атеист. Ще го помоля да ви прати в ада. И дяволите да ви чукат в девствените уши. Дано тогава се сетите, как сте съдили едно убито 30 годишно момиче!
Айде чао.
И споко! Ще открият убиеца. Клиент на психодиспансера ще да е. И няма да подлежи на съдебно преследване. Както не подлежат на такова прокурори, министри, депутати, милиционери и хиляди знайни и незнайни, девствени в носовете юнаци.
пп. Сметам, че поне седмица няма да се виждаме. Моралистите ще се погрижат за това. Айде досвидания!
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов