Loading...
След гъчканиците в Созопол София му се видя гордо унила, примирено самотна, безсмислено просторна, с едни неясни и овехтели остатъци от неосъзнато, ненужно и може би въобразено благородство. Рязката смяна на средата доведе и до неочаквано прозрение – всичко това са залисии. В смисъл не само всичко това, но и всичко онова. И това, и онова, тоест. Имало много светове, разправят. Някои. Някои разправят. Много светове в една вселена или много вселени и един свят. Или много вселени в много светове.
Всъщност няма. Нито един няма. Нито един свят няма, камо ли пък вселена, или много вселени. Има само смътни усещания и възприятия, които битието смила и преобразява в желания, чувства, стремежи и дори понякога, но много, много рядко – в мисли. Да не говорим за всички останали житейски гадости за които се сещате. И за които не се. Сещате. Това обаче са само залисии. Човек се залисва, за да избегне основното. А основното е, че всичко това са залисии. Не, съпругата Ви не Ви обича, тя е свикнала с Вас, като със залисия и източник на удобства и средства. И децата не ви обичат, те имат нужда от вас, но ако не сте им от полза ставате досадни дъртаци. И любимата не Ви обича, само дето не го е разбрала. И Вие не я обичате, но само в редки мигове на себеоткровение го осъзнавате и признавате. Нагонът ви тласка към разплод, останалото са шарени опаковки, суетливи драсканици и временни шумотевици. Не сте достигнали никакви обществени висини и ако случайно кръстят улица на Ваше име никога няма да го узнаете, защото вече ще сте умрял, а минувачите по улицата ще се чудят кой е пък тоя. /Някой да знае на чие име са кръстени булевард Иван Гешов и улица Луи Айер? Впрочем дамата са умрели без да знаят, че има улици кръстени на тяхно име/ Мислите си, че нещо се създали и открили. Само че не сте. Нютон вече го разобличиха, време е на Айнщайн. Всичко ще свърши в черните дупки за които не се знае нищо, просто защото най-вероятно в тях няма нищо. Имат само маса и и въртящ момент. Но при разширяването на вселената, пръснатите черни дупки няма да могат да си влияят и понятията маса и въртящ момент ще изгубят всякакъв смисъл. Впрочем всичко останало ще изгуби всякакъв смисъл, доколкото въобще ще има нещо останало, а то няма. Да има нещо останало, камо ли пък смисъл. Ще има неща в които няма нищо, разпилени из едно безкрайно и безсмислено нищо.
Заменям сладостната горчивина на романтичния сплийн от втората половина на 19 век с насмешливо безразличие. И осъзнаване на възможността да си създавам всякакви смисли при липсата на изначални едни такива. Създавам си ги всяка сутрин при всяко събуждане, след всяко кафе, и при всеки удобен повод, дори без повод с пълното съзнание, че те са само измишльотини и залисии.
Така, че залисвайте си се. Ама само моля, ако обичате без пясъчни възторзи, трогателни залези, причудливи питиета, безкрайни морета, засукани плюсканета, „атрактивни дестинации“, по български „привлекателни направления“ и зорлемски усмивки като доказателство за щастие и успешност. Не че има нещо лошо, но започна да става досадно.
