Loading...
Личните драми на хората бъдат ли пренесени в работата, положението става неконтролируемо.
Неосъществени лични цели (или липса на такива) водят до търсене на върхове за изкачване в професионален аспект.
Хората, които имат щастлив живот рядко имат нуждата от силни емоционални преживявания и в работата си, а те са успешни в това, което правят въпреки че не дават всичко от себе си. Познавате ли хора, които са се захванали здраво за нещо и смятат, че са прави и това продължава много дълго време? Животът се променя, хората около тях се променят, но те не се променят и в един момент осъзнаваш, че те продължават да убеждават всички, че дядо Коледа съществува. По-лошото е, че тези хора не са сами и все има някой, който им поддържа вярата в дядо Коледа. Тежко е, защото понякога някой им го причинява целенасочено, а те вярват сляпо в идеали, които не съществуват, а биват използвани. Това, разбира се, никога не го разбират или го разбират късно, или ако го разберат навреме, това създава огромно разочарование, което е абсолютно в реда на нещата (по-скоро обаче сами избират да живеят в лъжа, за да не се разочароват). Тези хора често нямат човек до себе си (вкл. си провалят семействата), личният им живот е мистерия за колегите от работата и като цяло никой не се опитва да им помогне, защото имат изгода от това негово състояние или просто не им дреме за този човек.
Винаги съм си мислил, че най-лошото е родителите ти да пушат около теб без да ги е грижа, но май не е точно така. Има и травми, които продължават цял живот.
