На гости на третата аптека

Трябва да ви кажа съвсем откровено, че това време ми разказва играта. Съблечи-облечи, разтвори чадър-затвори чадър, прескочи локва-цопни в локва. Ама на нищо не прилича! Макар, че не е първия дъждовен юни, аз все пак, с целия си наличен наивитет, мечтая за един горещ, ама адски горещ и слънчев юни, в който да си маам гащи по гащи и джапанки и да не влача разни ми ти там чадъри, сака, дъждобрани, каски (в случай, че завали град, както ни обещаха) и прочее. И, много моля любителите на дъждовното време да не ми се подиграват на мечтите, а да си сложат ръка на сърцето и да признаят – бирата със слънце ли върви или с дъжд?
И така… онази вечер, вместо да отскоча до крайпътната бирария да муцна една бира, аз – подсмърчаща, подкихаща и мокра като току що изкъпана кокошка, акостирах в близката аптека с никак лятното намерение да си купя витамини. Всъщност посещението на третата аптека (не ме питайте защо точно в третата, а не в първата или втората… след малко ще стане ясно защо) не беше особено досадно. Всеки живеещ в радиус от два километра триста и пет метра и двадесет и осем сантиметра беше наясно, че тази аптека не е просто аптека, тя е третаТА аптека и е един същински рог на изобилието. Свърши ти Нина Ричито – бегом до третата аптека, дЕтето праи детски купон – айде пак в третата… за балони. Комарите са решили да превземат дома ти заедно с теб, папагала и котката. Ама няма проблем, защото в аптеката има Райд за всяка хвърчаща гадина. И освен всички тия чудесии на изобилието, въпросната трета аптека се слави с високо ниво на обслужване. Направо хай дифинишън обслужване. Едни симпатични, да не кажа направо красиви момичета, те посрещат с широка 32 каратова усмивка, готови да ти продадат и ченето на бабата от горния етаж, стига да усетят, че ти е нужно. Професионалистки ви казвам, абсолютни. Така и не усещаш как си отишъл да си купиш маска за коса, а излизаш натоварен с желирани бонбони, депилатоар, два флакона интимен гел, пет различни марки шампоани плюс 4-5 неразпознаваеми на пръв поглед продукта. Та и този път – влизам за витамини, но напук на логиката, която повелява да отида на касата, където са витамините, аз почвам да зяпам по рафтчетата-я, ново кремче, ммм – ампулки, ооооо – бонбони с Мечо Пух, иии… салфетки с копринена нишка. Освен, че фокусирам тези изкушения, за мен не остава незабележим и приятният мъж, който също разглежда рафтовете. Обаче погледът му блуждае с онази плаха несигурност, която отма издава дилетанта. Както ви казах, обслужването в тази аптека е на ниво, затова блуждаенето трае толкова, колкото да го отчета аз и…
– Да Ви помогна с нещо?! – изчуруликва една от аптекарко-консултантките, с вид на току що слязла от реклама на Максфактор и Лореал, взети заедно.
– ……… – привлекателният мъж явно не е обръгнал на красиво женско внимание защото само я поглежда и се изчервява, като страните му добиват цвета на пресен градински домат тип биволско сърце.
– Нещо специално ли търсите? – не се отказва момичето.
– Дамски превръзки, два пакета! – прошепва или за да сме по-точни – изхриптява мъжът, фиксирайки нещо на върха на безупречно лъснатите си обувки. Тилът му също е безупречно гладък и ярко червен.
Другите консултантки, видно, са толкова наблюдателни, колкото и аз, защото още една от тях, по вид неотстъпваща на първата от рекламата, се присъединява услужливо:
– С крилца или без? – ако има в аптеката клиент, който до този момент е разсейвал вниманието си в търсене на Нурофен примерно, то след това изчуруликване в си мажор цялото внимание на клиентската общност е фокусирано на триалога до рафтовете.
– ………… – мъжът, както повечето привлекателни мъже, не е от разговорливите (дали пък това не е някакво правило?).
– Памучни или копринени? – продължава да задава уточняващи въпроси първата консултантка………
Мълчанието започва да рехавее, разредено от хихиканията на публиката, състояща се от две дами на достолепна възраст, един пъпчив младеж, на когото фразата „може ли една кутийка презервативи“ вече не звучи никак страшно, едно семейство, чийто спор какъв парфюм да изберат на мама, временно е секнал и естествено – моя милост.
Симпатягата дръзнал да поиска дамски превръзки обаче вероятно страда от липса на чувство за хумор, защото видимо не се забавлява, а прави идиотски опити да се вкопае в пода. Не го ласкае нито фактът, че две изкусителни пиленца пърхат с крила около него, готови да изпълнят и най-интимните му желания, нито фактът, че е обект на всеобща възхита. Е, не съвсем всеобща де. Двама господа, находящи се на три крачки отстояние от него го гледат със смесица от съжаление и презрение, но като им види човек обувките разбира, че нямат никакво, ама абсолютно никакво основание за тази презрителност.
Да, но клиентът не издържа! Честна дума – за пръв път виждам клиент не поддал се на магията на местните аптекарки. Не би. Точно втората подхващаше отново рефрена:
– С крилца или без, копринени или памучни, дневни или нощни…
Когато той бегА. Просто се обърна, без да каже и дума, и след секунди подметките на безупречно лъснатите му обувки известиха края на купона. Какво да се прави – никой не е съвършен. Дори в третата аптека.