Задници

Върви на три крачки пред мен – напето крачи. Всичко у него издава увереност – и изправеният гръб, и косата, старателно оформена на прическа – изрусена, гелосана, ваксирана, лакирана и там каквото още е нужно на една прическа, за да създава усещане за перфектност. Едната му ръка небрежно е положена в десния джоб, а другата се движи свободно с премерена самоувереност. Отзад на тениската му пише La Coste. А бе всичко изглежда да си му е ок, а аз въпреки всичко се притеснявам. Ужасно се притеснявам. Усещам как изпадам онова състояние, в което всичките ми сетива се изострят и напрегнатостта обладава тялото ми. Дланта ме засърбява от желанието да му вдигна дънките. Там някъде под края на ла костето и началото на ливайса се е оформила една дълбока цепка, която отмерва всяка крачка, повдигайки ритмично полуоголените полукълба. Раз два, раз два. Става ми горещо, след което идва ред на ледената вълна. Не ми ли е рано да влизам в критическата? Не ми е. Ще се пресегна, ще го почукам деликатно по рамото и като една същинска лелка ще му кажа:
– Хмммм… младежо… не въ ли й срам?!
Той ще ме погледне с някаква смесица от недоумение, презрение и щипка въпросителност, ще извади ръката си от десния джоб и ще изсумти:
– За?
– Мчи дирникъ ти е навън, бе мумче! – назидателно ще изрека, докато същевременно погледът ми се насища с оправдано възмущение.
Вероятно първата му импулсивна реакция ще бъде да повдигне леко колана на панталона, но след това ще ме измери от глава до пети и презрително ще отсече:

– И кво? Проблем?

Докато си разигравам този диалог наум една чаровна брюнетка се затичва от ъгъла и се метва на врата на русия. Той се олюлява лекичко и спира, за да може да я притисне здраво в обятия. Аз дотолкова съм се забляла, че а-ха и да акостирам отгоре им, обаче все пак успявам своевременно да забавя скоростта и уж небрежно да ги подмина.
Подминавам и продължавам да разсъждавам за задниците. Какво толкова като са на показ? И въобще какво толкова скандално има в един задник? Зад-ник. За-дни-к…
Срещу мен един излъскан тип – ленен костюм, небрежно разкопчана риза и чантичка с лаптоп в лявата ръка – крещи по мобилния:
– След малко идвам и ви разкатавам мамицата педера*ка. Ще ви……………….майчина (ако не носех пликче билла в лявата ръка и дамска чанта тип – два хляба и едно кисело мляко – в дясната, щях да си запуша ушите от неудобство).
Разминавам се с него, а той продължава да крещи. Иначе задникът му е прилежно прибран в панталона. Изглежда да е хубав… задникът.
– Леле, бате, ский, ский къв задник!!!
Момче, на видима възраст 18-19, сръчква приятеля си с лакът. Намират се от лявата ми страна и аз без затруднение проследявам възхитените им погледи чак до стегнато в опънат бял панталон червенокосо създание. Бива си го… създанието. Обаче докато блея по разни създания не виждам типа, ядящ баничка на тротоара пред аптеката и чантата ми тип – два хляба и едно кисело мляко – го перва по коляното.
– Внимавай къде ходиш, ма. Аман от патки!
Изсъсква ми той докато небрежно пуска стопканата хартия в краката ми. Аз се изчервявам до корените на стегнатата ми в конска опашка коса и така се стъписвам, че дори забравям да се извиня. Опитвам се да сместя пликчето билла и кошницата тип – нали се сещате да не се повтарям – в едната си ръка, в резултат на което изпускам и двете и на тротоара се изсипват – портмоне, две връзки ключове, спирала, кутия с натрошени гримове, вафла мура, две пакетчета солети, една обувка със счупено токче, огледалце и сметка за платена студена вода. Жената зад мен не успява да отреагира и стъпва върху солетите, чува се – Храс и вече има само сол. Навеждам се и трескаво почвам да прибирам нещата си, когато някой ме почуква по рамото. Обръщам се. Една баба със забрадка е оформила с ръце „ф“ и назидателно нарежда:
– А бе, моме, как не те й срам?
– Аз… без да искам – смутолевям.
– Целио ти задник е вънка, ма… да ви имам и модите, дека ви се видят срамотиите – продължава бабата, а очите й са пълни с възмущение.
Ако не се бях изчервила преди малко, в този момент вероятно щях .
Вместо това придърпвам с една ръка полата си, а с другата събирам размислите си в чантата тип….
Надявам се никой, освен бабата, да не е видял задника ми…