Loading...
Отдавна не ми се беше случвало, да се кача в толкова пълна маршрутка, сега нали си е отпускарски сезон та пътуващите не са много и по принцип превозните средства се движат полупразни. Но вчера беше друго, отново си беше онази, така позната пълна маршрутка, пък бяхме обречени на близост, отново седяхме плътно един до друг и се докосвахме. Това ми навя спомени, качих се, преди мен се качи едно девойче, е не точно девойче де, беше си жена, но с младежки вид и фигура. Многото хора в маршрутката имат един недостатък, не винаги има къде да се хванеш, жената преди мен се оказа в затруднено положение, по-ниския й ръст не и позволяваше да се протегне над главите на другите и да се хване за горните дръжки а множеството й пречеше да достигне друга. Аз нали съм известен с кавалерството си, след като забелязах, че въпросната дама няма къде да се хване и това я прави нестабилна и леко уплашена й предложих:
– Хванете се за мен, аз се държа здраво и ще мога да ви задържа и Вас.
Тя ме погледна, като че ли учудено, май щеше да каже нещо, но в този момент водачът на превозното средство даде рязко газ и се изстреля под носа на един автомобил. Това му движение доведе до няколко последващи действия. Първо, следвайки логиката на физичните закони множеството пътуващо право се люшна назад, аз се държах та не ми повлия особено това, но дамата на която бях предложил да се хване за мен и която все още не го бе сторила политна назад, дясната й ръка направи дъговидно движение, което доведе до удар от нейна страна върху мен. Удара попадна на едно място, което е особено болезнено при мъжете, по-точно в слабините. Заболя ме, не исках да показвам, но тя осъзна какво е станало, изчерви се, обърна се много смутена към мен, явно искаше да се извини, аз нали съм си галантен, реших да й спестя неудобството и обръщайки се към нея казах следното:
– Няма нищо не се безпокойте!
Тя ме погледна с известно облекчение в погледа, аз реших да разведря обстановката и да пусна в действие чара си и чувството си за хумор, изстрелях:
– Не се притеснявайте имам дете вече, но пък като ви казах да се хванете за мен, нямах предвид точно това.
Очаквах тази ми реплика до доведе до непринуден смях и разведряване на тежкото мълчание. Незнайно защо тези ми думи накараха благодарността в погледа й се замени с учудване преминаващо в откровено възмущение и нейният отговор състоящ се точно от една дума:
– Простак!
Явно пак бях сбъркал някъде, хъм къде сбърках!
