Loading...
Пенсионерски „прИмоции“ в края на „Лято 20010″ – черноморски римейк на „Лято 2008″
Вчера ми звъни баба ми. Вика, без предисловие:
– Отиваме с дядо ти на море! Четиризвезден хотел, с всичките му екстри.
И ме моли да пообиколя разпродажбите да й купя туй – онуй, поостанало лятно, че нея я мъчат краката и едва – едва крета
– Бански ми купи, там квато е модата, ти по- ги разбираш тия неща, ама за баба, няма да ме излагаш пред наборите и едни бермуди, сламена шапка с периферия, ама да е червена – донарежда бабчето, а някъде като фон чувам как дядо й приглася:
– И нов бастон да ми вземе, че тоя не е за пред хора. От неръждавейка да е, та да не ръждяса от влагата.
Баба го сгълчава – какъв бастун, бе?! На море с бастун ще ми ходи! Стягаш се и на самоход, иначе те сменям! С бастун ще ми ходи, като дядка.
Усещам как разговорът е на път да премине в обичайната им мини кавга, която аз съм си кръстила пенсионерска любов и кресвам в слушалката:
– Я някой да ми обясни къде, защо и с кого отивате??? – нещо вътре в мен подсказва, че нещата не са такива, каквито ми звучат.
Чувам как баба ми изхъмква от другата страна. Усещам как дядо ми е прилепил ухо до нейното, дори виждам как повдига рунтавите си вежди.
– Как къде бе, Миме??? Как къде? Нали Емето ни праща на море, бе рожбо.
Ай сега, Емето. Кое Еме бе? Разравям семействената си памет. По последни данни на скромната ни фамилна статистика Емета нямаме. Нито от мъжки, нито от женски пол.
И изведнъж ми просветва. Баба ми и дядо ми са жертва на измама. Нали напоследък измамниците са много актуални, вероятно има някаква нова измама, морско-ваканционна. Четиризвездна. Решавам обаче да подходя тактично, за да не предизвикам стрес у старците. Една ли, две ли болести имат, та и това на главата. Събирам цялото спокойствие в гласа си, задавайки следващия ключов въпрос:
– И Емето как ви покани на почивка? По телефона или ви прати покана? И какви пари ви накара да внесете като капаро? – няма начин да не са се набутали с някоя друга стотачка.Само се моля да е стотачка.Че току виж се оказало, че са им продали четиризвезден хотел в Палма де Майорка за 4-5 хиляди.
Чувам как дядо почва да се смее с неговия си характерен смях – леко хрипкав и пресекулчест. Баба му приглася:
– Леле, това дете. Не ги разбирам аз тия вашите вносни думи капаро-мапаро, ама много работиш, Миме, рожбо, и от работа явно не ти остава време ни вестник да прочетеш, ни телевизия да погледаш. Милото – заменила е смеха с опяване.
– Чакай сега, бабо, остави ме ти мен. Добре съм си – и вестници чета и телевизия гледам. Кажи ми вие в каква каша сте се забъркали! Колко пъти съм ти казвала….
Не успявам да се доизкажа, когато баба ме прекъсва с оня тон, с който в детството ми казваше:
– Докато не си изядеш супата няма да мръднеш от масата!- и наистина не мръдвах. От тогава мразя супа.
– Мария! Започваш да ме ядосваш, моето момиче. Бъди така добра и изпълни това, което ти поръчваме, а ние с дядо ти ще ти донесем мидички от морето. Така де, почивките не са само за вас, младите. Вие като не се сещате да ни заведете, има кой да мисли за нас. Ето, Сергейчо, и той младеж, ама мисли, не само за своите мисли, ами за всички, дето са създали тази държава с пот на челото. Гласът на баба вибрира пламенно, с повишени две-три октави. Сега очаквам лекция на тема съзидателност и партийност, но вместо това дочувам :
– Кире, я ходи на тавана да свалиш куфара и да го изтупаш от прахоляка и паяжините – подвиква към дядо ми и тежките му стъпки се запътват на някъде…
– А ти, Миме, вместо да ме питаш глупости, звънни на леля ти Венче, нали се сещаш братовчедка ми, дето живее в Захарната, и я питай дали не се нуждае и тя от нещо, та да й купиш. Сиротната, така стара мома си остана, като кукувица, та сега на старини няма кой да я ослуша.Не че вие много ни слушате де – баба ми вече звучи сърдито.
– Добре че е Емето…
– Емето и Сергейчо, вече съм сигурна, че това са някакво семейство филантропи-благодетели на третата възраст, и леля Венче ли пращат на море…с вас?- плахо попитвам.
– Не само леля ти Венче, и дядо ти Стоян, и стрина ти Малина, и мъжа й, та и щерка им Василка-тя нали се пенсионира по болест…А бе,Миме, всички бе. Всички пенсионери отиваме на море с четири звезди! Айде, че имам багаж да стягам – и ми тресна телефона.
Дълго държах слушалката и си мислех колко ли ще е бясна баба ми като разбере, че ще ходи на море, ама друг път. Звезди посред бял ден ще й се видят на Емето тогава, а Сергейчо може да отнесе на дядо новия бастун, който ще му купя.
И така – тръгнах да търся бански на баба. Все пак лятото си отива и летните стоки се поприбраха.
Пък и нали догодина ще правим басейн на село, все ще й влезе в употреба. А един нов бастун никога не е излишен.
