Loading...
Наблюдавайте децата и ще видите човешката история на цивилизацията. Две от дъщерите ми са на 9 и 12 години. Наблюдавам ги внимателно от години, за да мога да предвидя, евентуално, как приемат нещата и какво мислят за това, което ги заобикаля.
Случайно забелязах как гледат телевизия. Те гледат предимно детски филми, филми за тийнейджъри и музикални програми. Докато бяха по-малки гледаха и рекламните клипове. Дразнеше ме, че упорито повтаряха някои от тях. Сега изобщо превключват на друг канал щом се появят реклами.
Интересно! Щом ги повтарят, значи нещо ги е впечатлило. Какво е това? Защо не повтарят всички реклами?
Замислих се и потънах в едни дебри. Дебрите на рекламата у нас. Общо взето у нас има два вида реклами. Едните са на големи международни производители, които правят рекламите си в големи международни агенции. Те са балансирани, добре поставени психологически и отлично адресирани. За тях, обаче, няма да говорим сега. Ще се обърнем към българското производство на стоки, рекламирани от български агенции или по българска поръчка. Защото те показват мисленето на българския производител точно толкова, колкото къщата на новозабогатял селски тарикат или мутра.
Между къщите на Азис, Компира и Емилия Масларова няма никаква разлика колкото и на пръв поглед архитектурата да е различна стилово.
Нека най-напред да определим две неща. Първото нещо е заблудата, че икономистите и юристите разбират от икономика и право. Понякога те наистина разбират от специалностите си, но това е много рядко срещано. Фактът, че се намираме в поредната икономическа криза е достатъчно основание да се приеме, че една нищожна част от икономистите разбират от материята, при това те не са на власт. За юристите е измислен тристепенния съд, за да се сведе грешката до поносими размери. При това и тази тристепенна ревизия не е гарант за задоволително решение на съда. Историята е пълна със съдебни грешки и зле направени закони.
Втората голяма заблуда е, че „Търсенето определя предлагането“, както ни учат икономистите. Това е отлично разбрано от проф. Сирил Норткот Паркинсон. Той много точно контрира, че именно „Предлагането определя търсенето“. Не може потребителят да се сети, че ще започне да се произвеждат танкове, за да хвърли рицарската броня, да влезе в танка и да победи лесно противника си. Или да предвиди, че ще бъде открита електрическата крушка, за да занесе газената лампа в оказиона.
Тук вече стигаме до рекламата, която предлага стоките и определя покупките на българина в рамките на неговите доходи. Горещо препоръчвам книгата на проф. Паркинсън „Луксозен капан за мишки“ и по-точно главата „Рекламирай или умирай“. Тази книга закупих още през 1986 г. при появяването и. Закупих я още тогава, защото видях, че е написана, преведена и издадена, а не защото съм я търсил. Аз не знаех, че съществува. А не може да се търси нещо, което не съществува. Същият резултат би бил,да закупиш рекламирана стока, която не е произведена.
По старите списания /модни журнали/ на баба ми и майка ми, издадени преди 09.09.1944 г съм виждал реклами на всичко. Включително и на презервативи за многократна употреба, в които се обяснява как се мият и поръсват с талк за следващата употреба. Рекламите са в спокоен и позитивен тон. Рядко ще се види някоя реклама с надпис „СЕНЗАЦИЯ!“. По време на комунизма по телевизията постепенно се появи рубриката „Телевизионна реклама“ Беше много смешно, защото малкото стоки, които рекламираха или липсваха в магазините, или в магазините имаше само тях. Рекламите определено бяха безпредметни. Водеха се ограничени диспути за „Западната реклама“, която била „подвеждаща“, агресивна“ и „досадна“.Сега синовете и дъщерите на тези даскали отвориха рекламни и РR агенции и ни учат колко са добри и необходими. Може би, за да ни вземат парите.
Нека разгледаме тяхната продукция. Засега само за ТВ-реклами.
Не отричам, че има и добри попадения. Но общото ниво е или слабо, или досадно, или малоумно.
Първи пример: Рекламират се лекарства. Обяснява се, че това е най-ефикасното, най евтиното и най-достъпното лекарство. И точно, когато се стига до задължителната норма да се прочете упътването, тъй като то е от изключителна важност за потребителя, гласът на диктора превключва на шеста скорост и в рамките на половин секунда се изпърдява „Преди употреба прочетете упътването!“. От СЕМ, обаче, кой знае защо, не ги санкционират. А тази фраза е по-важна от самата реклама, защото предпазва потребителите от противопоказанията на лекарството и предпазва хронично болни, алергични, бременни и деца от тежки усложнения или смърт. Така рекламата се превръща в един опит за нанасяне на телесни увреждания на българския потребител. Вместо трикратно и с апломб да се обясни на потенциалният купувач, че прочитането на упътването е от изключителна важност, текстът се смотолява набързо и…пито-платено! За такова нещо рекламните агенции и производителите трябва да бъдат санкционирани тежко. Но в нашата мила Родина това няма значение.
На друга реклама един поп яде шунка по време на пости. Неуважението към религията е явно и злонамерено. Това, че Българската православна църква не реагира е ясно. Тя е покойна. Тя приема блаженето на свещениците и монасите по време на пости за нещо нормално. Но утре същите тези рекламни агенции ще си избършат задника с корана и ще стане мазало..Да обяснявам ли защо?
На трета реклама се рекламират колбаси. В рекламният клип се говори за дядото на едного, който посадил едно дърво и под него си правил луканката. Сега внукът му майстори под това дърво в навеса луканка и я продава по магазините. Това или е лъжа, или ХЕИ и НВМС не си гледат работата. Ако не са изпълнени хигиенните условия под навеса, където се майстори тази луканка може да си я яде само внука на дядото, посадил дървото, но не и ние с вас, драги читатели. Защото подрискването ще бъде само щастливия вариант от консумацията на такъв продукт. Как да обясня на зрителите без чувство за хумор и литературно образование, че всичко, което се казва в рекламата е една тъпа измислица?
Мога да продължа до безкрайност с вредните и опасни реклами по телевизията. Но сега ще се върна към заглавието.
Започнах да си правя експерименти, като карах моите дъщери да гледат рекламите и да ми обясняват какво разбират от тях и дали им харесват. Учудих се колко точни отговори и мнения получих. Тогава се сетих, че на някои места се разчита на природните качества на животните да разбират коя храна става за ядене и коя не е добра. Така се изпитват най-често месните храни. Непосредствеността и все още силно развитите природни сетива на децата може да се използва за журиране на рекламите. Но децата трябва да бъдат непредубедени откровени.
Иначе няма смисъл.
