Loading...
Вече навлязохме в коледния месец, а наближи ли Коледа, по традиция светът започва да говори за добро, доброта, добри хора, добри постъпки. Отвсякъде ни заливат тонове доброта, пакетирана в различни свежи опаковки. Предлагат ни доброта, изискват ни доброта, продават ни доброта, купуват доброта. Добро-таа!
Истината обаче е, че в съвременния динамичен свят, изразът „добър човек“ се приравнява с „наивник“, дори с „балама“. Демек – добрият човек е баламурник, който не се е адаптирал към изискванията на съвременната динамика, на съвременната (без)нравственост, към изискванията на новото време. Някакви такива разбирания за съвременната доброта битуват днес.
Да, ама не. Или иначе казано – аз не съм съгласна. Не съм съгласна с идеята, че добрият човек непременно е балама, баламурник, наивник, загубеняк, смотаняк, лузър (ах, как я обичам тази думичка). Не е. Добрият човек е добър човек. Той е този, който умее да разбира другите, който умее да подава ръка в нужда, който умее и знае как, защото сърцето му има такива настройки.
Добрият човек ще ти подари усмивка, когато гръмотевици раздират денят ти, добрият човек ще те измъкне от дупката, в която стремглаво попадаш, добрият човек ще разчете мълчанието ти. Добрият човек ще те накара да повярваш, че чудеса съществуват и не само – че те се случват всеки ден… на теб.
Някой вероятно ще си каже скептично-иронично, че ме е обхванал коледният дух и съм изпаднала в патетичен ступор. Не, не съм. Не съм изпаднала в патетичен ступор, иначе коледният дух определено ме води за носа и аз не се противя.
Автор: Бенра
