Отворено писмо до Министър-председателя Г-н Бойко Борисов
Последният скандал с мирис на връзкарство и раздаването на пари на роднини и познати е избирането на преброители. При такава голяма безработица, особено в по-малките градове. Евростат през ноември 2010 г. пресметна ( или „ни преметна”), че незетите в България са 10,2 %. Тогава нека останалите до 20% безработни, поне толкова са всъщност, да поискат от тази инситуция тя да им намери работа. Само че това едва ли ще стане, зашото то не тревожи съня на брюкселските чиновници-статистици, или както се казва: „Бог да мисли за всички”. Но да поразсъждаваме над „европейското” поведение на двама български управници – социалният министър Тотю Младенов и шефката на НСИ Мариана Коцева. Гражданите на Дряново вече проявиха активност, поздравявам ги, гледахме няколкото репортажа по БТВ, а преди тях и „акцията” им (стана модерна дума) във Фейсбук. Отговорът на Мариана Коцева е циничен – да не повтаряме лъжи, че единствено служителите в общините били грамотни в документите, а безработните – не. Соцологически проучвания биха показали, че голямата част от тези, които са зад борда в момента, са завидно интелигентни хора. На всички нива , не само в прословутия „втори и трети ешелон”, а и по-надолу, бяха запазени „правилните” хора – протекторирани от някой по-голям или по-малък „фактор”.
Партиите вече изгубват смисъл. Новоназначените в администрацията са от „най-близките” на властта. (Темата подлежи на допълнително разяснение и затова я изоставям засега.)
Защо заради облагодетелстването с по 300 лв. на връзкар, освен на Марияна Коцева трябва да се иска оставката и на социалния министър Тотю Младенов? Местата трябваше да се разпределят не от общините, а от Бюрата по труда и за да се прави каквото и да е качествено, то трябва да е основното ти занимание, а не допълнителна работа. Но нали несменяемата Мариана Коцева каза и че това няма да реши проблема с безработицата. Аз бих го нарекъл наглост. Отговарям на въпроса „Защо и социалния”: Защото Тотю Младенов е най-излишната „фигура” (мисля, че това е подходящият синоним) в правителството. Той е по-точно казано министър на „алабализма” (така беше известен преди Десети ноевмври социалистическият реализъм) – на мерки против безработицата, които не дават резултат. Някои биха ми опонирали, че първопричината не е в Тотю, а в цялостната икономическа политика на кабинета. Но как функцонират, или направо – симулират дейност, бюрата по труда, знаят най-добре безработните (като мен) . Местата, които се обявяват, са заети предварително. Работодателят от частната фирма контактува с бюрото и обявява „позиции”, защото взема пари „за насърчаване на заетостта” под някакъв предтекст (програма или друг) – зад паравана на всички тези изрази си прави далаверката. Трудовите посредници си попълват изрядно документацията, но проблемът не е техен, а си е твой. Веднъж на три месеца те изслушват безработния. От времето, когато социален министър беше Емилия Масларова, нищо в службите по заетостта не е мръднало и сантиметър напред. А тогава все още не беше настъпила кризата.
Може ли да се смята за афера „назначаването на преброителите”? Не, разбира се – то е само нещо като камъче в мозайката. А цялата картина е изключително грозна и отблъскваща. Шуробаджанащината е превърната едва ли не в закон, въпреки обявяването на конкурси и подобни на тях куклени театри. Само че няма как да излиза „се-ре-се” ( да преместим ударението на 2-рата сричка) за всеки такъв случай, за да гледаме повече сеир. Като си без работа – поне да има зрелища.
Не очаквам да ми отговорите, Г-н Бойко Борисов. Вие не отговаряте на всеки журналист, според реплика, която изпуснахте при едно от многобройните си телевизионни участия.